Александър МАРИНОВ
Подготвяната предизборна коалиция между ПП и ДБ се превърна в една от най-обсъжданите потенциални промени в съотношението на силите за поредните предсрочни избори. Редица наблюдатели прогнозират, че ако се осъществи успешно, този ход ще осигури на анти-ГЕРБ кохортата статут на първа политическа сила. Но заявките отиват по-далеч и в мащабите, и във времето.
С присъщата си склонност да ражда крилати мисли, бившият премиер Кирил Петков обяви, че се поставят основите на „обединение на добрите сили“. Това ново образувание би могло да привлече както други партии (вкл. новосъздадени от типа на „Спаси София“), така и граждански организации. Отсега се анонсира фокусиране на процеса върху спечелване на местните избори, особено в столицата и големите градове.
Всичко това звучи добре, но големият въпрос е
дали наистина ще донесе повече ползи,
отколкото щети за участниците и най-вече, ще се осъществи ли на практика в очаквания вид? Ясно е, че между ПП и ДБ (да не говорим за други възможни съюзници с неизяснен профил) има различия в идеите и политиките, както и немаловажни, макар и старателно прикривани противоречия. Единствената реална циментираща сила е анти-ГЕРБ насочеността, която досега се изразява повече в силни думи, а не в резултатни действия. Но остава неясно, вкл. за потенциалните партньори, как предизборното обединение, което неизбежно предполага компромиси, ще се отрази на електоралната им подкрепа, най-вече от страна на периферията. Това е по-сериозен проблем за ПП, част от чиито избиратели не приемат безрезервно всички елементи и идеи на ДБ.
Ако се вгледаме в заявяваните от двете формации приоритети, ще видим, че единомислието далеч не е безспорно. Този проблем не е маловажен, обаче е преодолим на фазата на съставянето на коалиционно споразумение и предизборна платформа. Както гласи старата мъдрост, белият лист търпи всичко. Но дори да допуснем, че на ниво идеи и послания декларираната воля „Картаген (разбирай ГЕРБ) да бъде разрушен“ ще мотивира преобладаващата част от досегашните избиратели на двете формации, съмнително е дали това ще е достатъчно за привличането на нови избиратели, главно от редиците на негласуващите. Създаването на впечатление, че „обединението прави силата“, е важно, но едва ли ще има решаваща тежест в днешната ситуация на
масово отвращение от партиите.
Все пак, да допуснем, че на програмно-политическо ниво подготвяната коалиция носи шансове нещата да се случат по-добре, а не както винаги. Привличането на нови избиратели обаче ще зависи в много по-голяма степен от лицата и действията в хода на предизборната кампания, както и от новата технология на гласуване. Ясно е, че промените в Изборния кодекс бяха замислени да донесат (и вероятно ще донесат) някакви печалби на поне част от участниците в „хартиената коалиция“. Този предварително ясен пасив може да бъде компенсиран само със засилена мотивация на привържениците на „силите на доброто“. В известно отношение в тяхна полза ще играе преразпределянето на мандатите в МИР с оглед данните от последното преброяване.
Твърдението, че тази промяна няма да донесе бонус на никоя партия е вярно само формално. На практика се увеличава броят на мандатите в МИР, където ПП, ДБ и потенциалните им съюзници имат най-силни позиции, а се намалява в МИР, където представянето им (особено на ДБ) бе по-слабо. Възможността да се спечелят повече мандати в райони с преимущество в електоралната подкрепа има силно мотивиращо отражение, ако бъдат минимизирани слабите страни и максимизирани преимуществата. Но това вече е въпрос на висше майсторство в сферата на изборните технологии.
Тук
най-тежкото предизвикателство е свързано
с подреждането на листите и начина на използване на преференциалното гласуване. Всички водещи фигури на ПП и ДБ в един глас твърдят, че това няма да бъде проблем, което е верен знак, че проблеми ще има. Особено в районите, където вторият в листата е „на кантар“. Дори централните ръководства да постигнат съгласие, трудна задача остава да бъдат убедени местните структури и техните лидери.
Преди всичко предстои да видим дали в хипотетичните общи листи ще намерят подходящо представителство личности, способни да привлекат нови избиратели извън ядрата на двете формации. Ако на предните (избираеми) позиции се настанят досегашните „герои“ от първите редове на парламента, може да се получи дори отрицателен ефект, отчитайки крайно непривлекателната за широката общественост работа на 48-то Народно събрание.
Като се има предвид ентусиазмът, с който избирателите на ПП и особено на ДБ използват преференциите, този иначе демократичен инструмент може да има както положително, така и отрицателно отражение. Добре знаем, че подобно на много други неща и в това отношение у нас действа
синдромът на криворазбраната цивилизация.
Обикновено използването на преференциите се изражда във вътрешнопартиен „приятелски огън“ и търговия с гласове, вместо да привлича колебаещи се избиратели. Най-големи рискове грозят новата коалиция в трите софийски МИР, в които силите на ПП и ДБ са доста изравнени, а шансовете на кандидати от по-задни позиции – реални.
И от изследователска, и от практическа гледна точка най-интересен е въпросът, дали анти-ГЕРБ насочеността е запазила водещата си мотивираща сила, особено на фона на новите проблеми и страхове на огромната част от избирателите. Резултатите ще потвърдят или отхвърлят предположенията доколко ефективни са били усилията на ГЕРБ да разхлабят примката на политическата изолация и същевременно да инспирират напрежения между противниците си.
Така ще стане ясно, дали у нас най-после ще се получи действено предизборно обединение, умножаващо силите на участниците. А „добри“ или „лоши“ са тези сили – това ще кажат българските граждани.
