ООН е остаряла и неефективна, трябва да се преформулира. Трябва да се мисли за съдването на нова световна организация, в която никой да няма право на вето. Кой проектира архитектурата на следвоенния свят и как би изглеждало глобалното преустройство? По темите говори проф. Веселин Поповски, декан на юридическия факултет в Университет Джиндал в Индия, учен с над 20 книги по международно право, преподавател в Университета на ООН в Токио, изнасял лекции в Екзетер и Кралския колеж в Лондон.
Проф. Поповски, вие сте сред основните двигатели на идеята за модернизиране, осъвременяване и дори преформулиране на ООН. Има ли развитие начинанието и какво е съдържанието на тази инициатива? Не е ли прекалено революционен този почин?
– Да, идеята е революционна, бих нарекъл момента „Нов Сан Франциско“. Намираме се в ситуация, подобна на тази от 1945 г. когато е създадена ООН. Днес – 77 г. по-късно, световната организация показва, че е остаряла и неефективна, защото допуска някогашните пазители на мира – петте държави, постоянни членки на Съвета за сигурност – да се превръщат в агресори и да заплашват света с ядрени оръжия. Практиката показва, че международното право се нарушава именно от тези постоянни членки на Съвета за сигурност. От тук произлиза въпроса “Докога ще чакаме ООН в този ѝ вид да осигурява международна сигурност и не е ли време да започнем да мислим по-радикално?” През 1945 г. Обществото на народите (ОН) продължава своето парализирано съществуване, но успоредно е създадена ООН, която година по-късно поема всички функции на глобална организация.
Отивате по-далеч и допускате създаване на нова организация, която да изземе функциите на ООН?
– Абсолютно. Големият проблем е, че „петорката“ – вместо да пази мира – го заплашва.
Вижте цялото видео от интервюто с проф. Веселин Поповски:
Къде намирате главният проблем на ООН – в непреодолимото право на вето на всяка страна от „петорката“ или в тесния кръг на „великите сили“, които взимат решенията? Да се премахне ветото в сегашния му вид или да се разшири кръгът на постоянните членки на СС? Или и двете?
– Много добър въпрос. Съществуват и двете гледни точки. Доскоро и аз споделях мнението за разширяване на кръга от постоянни членки в СС, но днес смятам, че и петте са много. Големият проблем е ветото. Наскоро в своя статия изчислих жертвите от налагането на вето от различни страни членки в различни ситуации. Оказа се, че само за последните 10 г. в Мианмар, Сирия, Йемен, Украйна жертвите са над милион. Тоест – ветото не е помагало, а е било причина за продължаващи агресии и войни, геноциди. И какво бихме отчели след още 20 г. и още 5-6 агресии и геноциди? Децата ни ще се питат къде са били и какво са правили родителите им през 2022-2023 година…
Отговорността е много голяма и затова наблюдаваме нови инициативи. Намирам резон главно в резолюциите на ОС на ООН, където над 140 държави гласуваха срещу агресора Русия. Затова си мисля, че ОС на ООН може да реши в по-радикален вид да промени Устава на организацията и да премахне ветото в СС. Най-вероятно това няма да стане, защото сегашният устав казва, че „петте“ трябва да ратифицират конституционните промени. Значи трябва да се мисли за създаването на нова световна организация без вето.
Ако приемем условно, че в момента ООН и СС бяха преформулирани по този начин, какво би се случило с войната в Украйна, без възможност за вето от страна на Русия?
– Нямаше да има никакъв проблем да се наложат санкции, които целият свят е длъжен да спази. В момента санкциите се спазват само от ЕС, САЩ, Япония, Канада, Австралия и още няколко държави. Санкции от типа на онези, наложени срещу Саддам Хюсеин през 1990 г., след нападението срещу Кувейт биха имали съвсем друг ефект – целият свят спира търговията с агресора. Разликата е голяма, агресорът не може да пазарува от никого, включително и оръжие.
Само икономически лостове ли би могла да употреби в такава ситуация ООН? Сините каски не са ли миротворчески вариант?
– Основното са икономическите санкции. Но и сините каски помагат. През 1950 г. ОС на ООН, а не СС реши да спре интервенцията на КНДР срещу Южна Корея. ОС има и тази възможност – да оторизира военна сила срещу агресор.
Неизбежно изниква въпросът – лишаването от право на вето няма ли да доведе до частичен разпад ООН и оттегляне от организацията на мощни държави с авторитарно управление, като Китай и Русия?
– Това донякъде е неизбежно. И през 1945 г. е било така, Германия, Япония, Италия, България не са били съгласни с много неща и не са били членове на ООН от самото начало. Но ние искаме сега организацията да се подобри с добро, с конституционни средства. В това отношение големият въпрос е дали втората икономика в света, Китай, ще се съгласи да членува в една нова организация. Може би няма да се включат веднага, може би ще помислят година-две, ще пробват някакви регионални организации, подобно на Шанхайската група, но в крайна сметка Китай ще трябва да си отговори на въпроса дали да остане извън тези 140-150 държави, които се събират веднъж годишно и решават световни проблеми или ще си остане в тесния кръг на 20-30, които все още го подкрепят. В крайна сметка, според мен, Китай ще реши, че по-важен е световният икономически и политически ред, за да запази просперитета си.
Ювал Харири алармира, че краят на Новия мир, който човечеството допреди войната в Украйна смяташе за нещо непроменимо, вече е настъпил. И светът се връща към деградивните високи разходи за въоръжаване, за сметка на средства за здравеопазване, образование, култура. Трайна тенденция ли е това?
– Да се надяваме, че е временно явление. Историята познава периоди на разоръжаване и човечеството ги помни.
Тук отново изпъква голямата роля, която би следвало да има ООН – не формална, каквато донякъде е в момента, а реална, очевидна е нуждата от световен център на сигурността и защита на международното право.
– Имаме резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отпреди няколко дни, в която се говори за трибунал от типа на Нюрнбергския, за отговорност на агресора, а също и за ролята на съществуващия Международен наказателен съд. Утре ще обсъждаме и създаването на Международен антикорупционен съд. Мрежата за спазване на международното право се разраства.
Като говорите за мрежа на законността, в момента в политическото пространство се разпространява идеята за мрежа от „национални крепости“, които определят правилата сами за себе си – в ЕС също има такъв тип държавници. Не е ли това най-прекият път към катастрофата на демократичните ценности?
– Да, и това не е ново. Това се е случило още с Вестфалския договор.
Вестфалската система, сложила край на Тридесетгодишната война и началото на международното право.
– В тази система се препоръчва на всички държави да се капсулират и никой на никого да се меси монарх ли е, диктатор ли е или е републиканец. Така и е станало, в Италия е имало десетина държави-крепости, в Германия още петнайсетина. Но това е 17 век. Глобализираният технологичен свят трудно може да се върне към изолирания тип държави-крепости. И хора като Путин трябва да узнаят, че не могат да живеят и действат като Чингис хан.
Пропусна ли демократичният сват възможността за зимен мир в Украйна? Гурото Кисинджър предупреждаваше, че не трябва да се проиграва възможността за зимни преговори за мир. И направи аналогия с пропуснатата възможност за мир в Първата световна война през 1916 г., когато американският президент Уудроу Уилсън подценява посредническите усилия за договаряне между воюващите страни, за сметка на вътрешни избори в САЩ. И това води до още две години война и нови милиони жертви по бойните полета в Европа.
– Има пропуск. Но и опити винаги има. Турският президент Ердоган го прави ежеседмично, обича да се показва като световен миротворец, но от това измъква бенефити за себе си и за Турция. Освен това Киев каза ясно – сядаме на масата за преговори, след изтеглянето на последния руски войник от територията на Украйна.
Тоест при Путин на власт в Кремъл, мирът е невъзможен.
– Ако се изтегли от Украйна, той ще загуби властта си в Русия. Сам се доведе
до това положение – ако се беше изтеглил през март или април 2022 г., можеше да
остане на власт още дълго – както Милошевич или Саддам.
Преди 6 месеца вие прогнозирахте мирни преговори до края на
годината. Кое забави процесите?
– Забавиха се военните помощи за Украйна, поради тромави процедури в
Германия и други страни. Това, в комбинация с мобилизацията на Путин, който е
готов да хвърли в огъня още няколкостотин хиляди живота на млади момчета.
Продължавате ли да вярвате, че до края на настоящата година войната
ще приключи?
– Да. Срещата в Рамщайн показа, че помощта за Украйна се засилва значително,
а санкциите срещу Русия се затягат.
Съществува ли вариант за „афганистанизация“ на този конфликт, като
краят му се отложи до изцеждане на максимално много кръв?
– За съжаление това винаги е вариант. Даже си го представям хипотетично:
Путин решава да мобилизира и пожертва още милион мъже – тогава ще се лее много
кръв! С новото въоръжение на Украйна, това ще бъде сблъсък на желязо с човешка
плът.
Има ли вероятност, по думите на Хана Аренд, злото отново да се
банализира и светът да го заразбира като нещо естествено, да заживее с него?
– Хана Аренд казва това точно за да не се случи. Затова трябва да обмисляме
тевмата непрестанно. Идеята на Фукояма за краят на историята не трябва да ни
приспива. Всеки ден трябва да се борим за доброто и за върховенството на
закона.
Връщаме се на основната тема в разговора ни – преформулирането на
ООН. Като един от инициаторите на идеята, намирате ли, че в средите на
организацията има достатъчно реформатори, които да надделеят над доволно
съществуващата бюрокрация, която по общо впечатление пази повече себе си,
отколкото света?
– В академичните среди, сред които аз се движа, има огромна подкрепа за
реформите. Съществуват големи тинк-танкове, включително във Вашингтон, които
работят по темата. Голямата съпротива идва точно от бюрократите и дипломатите н
ООН, които живеят с добри заплати и очакват солидните си пенсии. Всъщност, със
създаването на нова организация, нищо добро, направено от ООН няма да спре. Ако
премахнем ветото, всичко в организацията ще става по-бързо и по-ефективно.
Но топката продължава да се разиграва между петте супериграчи.
– Затова трябва да им вземем топката.
