ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Ремонтът на пътища – последната предизборна грижа на управниците ни

Политиците ни се стягат за поредни предсрочни избори, затова строителството и ремонтът на пътищата са оставени на произвола на съдбата. Това се отнася и за обезопасяването на фаталните участъци. Проверките на Института по пътна безопасност показват, че една трета от общо 846 км магистрални пътища в България – 350 километра – са особено опасни. Отговорност обаче не носи никой, вина също.

По някакви много странни причини рехабилитацията на републиканския път Ботевград-Литаково-Ребърково – единствената пътна артерия, свързваща десетки населени места с големия бял свят – е замразен. В сряда (24 януари) жители на тези населени места се обърнаха към националните телевизии, за да се оплачат, че по едно време са започнали някакви ремонтни дейности, но много скоро всичко било зарязано на произвола на съдбата.

„Мостовете са без парапети, по пътя има и открити шахти, в които могат да пропаднат пешеходци и автомобили. Проблем ще бъде и зимното почистване – заради отводнителните шахти, които са надигнати над нивото на асфалта. Недовършеното асфалтиране пък води до редовно пукане на гуми и изкривяване на джанти“, казват хората и посочват, че ако повикат полиция след произшествие, се сдобиват

с актове за несъобразена с пътната обстановка скорост.

Оказа се, че от Общинския съвет на Ботевград многократно са сигнализирали Агенция „Пътна Инфраструктура“, но няма никакъв механизъм за контрол на фирмата изпълнител. В същото време обаче хората са длъжни да си купуват винетки, нищо че пътят официално е в ремонт.

Този батак се отнася и за по-големи инфраструктурни обекти. Миналата седмица регионалният министър Иван Шишков призна, че лот 4 и лот 5 от магистрала „Хемус“ са заложници на народните представители, които отказват да приемат предложените текстове за промени в Закона за устройството на територията (ЗУТ), трансформиращи двата участъка от незаконно строителство в търпими обекти. Министърът обясни, че ремонтът на ЗУТ по никакъв начин не цели амнистия за незаконното строителство и нарушенията, а гарантира законов механизъм за проверка и пускане в експлоатация на построеното.

Друг е въпросът, че в  последните години държавата е възложила

незаконно строителство на инфраструктурни обекти за над 1 млрд. лв.,

като това е само констатираното до този момент.

Пример за изхарчени държавни пари за незаконно строителство са въпросните лотове 4 и 5 на автомагистрала „Хемус“, за които са платени над 212 млн. лв. авансово за строителство без необходимите документи.

Незаконните текущи ремонти са за 733 млн. лв., като към момента държавата е разплатила 50% от тях, показва проверката на екипа на министър Шишков. В тази “графа” попада и ремонта на отсечката от АМ “Тракия” Чирпан – Стара Загора.

Незаконни строителни дейности са констатирани и при ремонтите на 42 язовира на обща стойност 75 млн. лева.

Докато инспектираше строителството на бъдещия скоростен път от Монтана до Ботевград на10 януари,  Шишков обяви, че до половин година министерството ще направи опит да пусне движението по новоизграден 7-километров участък от скоростното трасе Видин – Ботевград, между Новачене и Скравена. Той каза, че е

много недоволен от състоянието на обхода на Враца и участъка между Монтана и Враца.

За тези отсечки преди години е имало изготвена оценка за въздействие върху околната среда и концепция за проект, но се е оказало, че трасето е неподходящо.  Така този участък е бил напълно забравен в годините.

По данни на Института по пътна безопасност през 2022 година е извършен текущ ремонт на 230 км при планирани 3000 км съгласно мащабната програма на Агенция пътна инфраструктура, а основен ремонт е направен на едва 7 км при бюджет от 2.5 млрд. лв. за тази дейност. Следователно причината не е липсата на пари – след като през 2022 г. бюджетът на АПИ е бил три пъти по-висок спрямо предходната година, но за извършените ремонти са платени едва 59.6 милиона лева. Това означава, че

голямата причината за провала е липса на организация и носете дори на елементарна отговорност.

Ако само част от енергията, която се изразходва за компромати и глупости по време на предизборните кампании, се влагаше в грижа за пътищата, нямаше все да сме на върха на печалната статистика.

За последните две години на автомагистралите у нас са загинали 150 души вследствие на катастрофи (не са включени 45 души македонски граждани, загинали на АМ “Струма”). Това прави средно по 50 души годишно при 846 км обща дължина. Или по един загинал на всеки 17 километра.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *