ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Възходът на въглищата помете Зеления преход

Геополитическите трусове и кризата на енергийния пазар през 2022 г. доведоха до възход на въглищата, които бяха силно демонизирани през последното десетилетие като основна причина за мръсния въздух.

Използването на въглища се увеличи рязко след началото на войната в Украйна, защото правителствата започнаха да търсят по-евтини и по-достъпни алтернативи на природния газ и петрола. Очакванията за силен старт на европейския „Зелен преход“ бяха разбити на пух и прах, а прогнозите за забравяне на твърдите горива не са особено оптимистични.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) обяви, че за първи път търсенето на въглища за една година

ще надхвърли 8 млрд. метрични тона

като потреблението ще остане на това ниво най-вероятно до 2025 година.

Това означава, че въпреки всички приказки, въглищата ще си останат основен „производител“ на въглероден диоксид. А европейските институции ще бъдат принудени да минимализират щетите като предприемат реформите на енергийния пазар и на схемите за търговия с емисии по-бързо от предвиденото.

В края на 2022 г. Брюксел разхлаби ограниченията за транспортиране на суровината, поради което

износът на въглища по море от Русия

почти се върна до най-високите нива в историята. И това никак не беше случайно…

Заради очакванията за студена зима Брюксел смекчи забраната за вноса на руски въглища в блока, която беше наложена на 10 август.

През септември ЕК обяви, че е преразгледала ограниченията и доставката, финансирането и застраховането на прехвърляне на въглища извън ЕС вече е разрешено. Аргументът е благороден – да не се стига до недостиг в световен мащаб.

През октомври

доставките достигнаха до около 16.6 млн. тона.

А през декември Великобритания шокира природозащитниците, одобрявайки първата си от десетилетия насам дълбока мина, която ще осигурява въглища за производство на стомана.

По същото време германската статистика обяви, че повече от една трета (36.3%) от електроенергията, подадена в германските електрически мрежи между юли и септември, идва от въглищни електроцентрали.

Според плановете на коалиционното правителство на канцлера Олаф Шолц, част от което е най-големият враг на въглищата – партията на Зелените,

„кюмюра“ трябваше бъде изваден от енергийния микс до 2030 година.

Евтиният руски газ обаче спря и затова дори най-високопоставеният представител на Зелените – вицеканцлерът Роберт Хабек, оправда отлагането. В резултат на преосмислянето, правителството реши краят на въглищата да се случи най-късно през 2038 година. И то след задължителни консултации с хората във въгледобивните региони.

Премиерите на източните провинции – Бранденбург, Саксония и Саксония-Анхалт вече изпратиха писмо до Шолц, в което предупреждават, че в условията на криза, ранното отписване на въглищата подлага националната енергийна система на непредвидими рискове. Така че, настояват те, мярката трябва да бъде отложена до разрешаване на критичната ситуация.

 Полша, която произвежда  близо една пета  от всички въглища в ЕС, също отбеляза увеличение на  въгледобива, но… още в началото на 2022 година.

Само през март

поляците са добили 5.483 млн. т. въглища

– най-високото регистрирано ниво от ноември 2018 г. насам.

В съседна Чехия въгледобивните компании, които планираха да ограничат добива, също го увеличиха двойно.

От възхода на въглищата има и печеливши – собствениците на въглищните централи в България.

През първата половина на 2022 година страната бе на трето място в Европа по нетен износ на електроенергия от въглища, а високите цени означават големи печалби.

Освен за собствено потребление, България изнася ток за съседните Румъния, Гърция, Турция, Северна Македония и Сърбия. Според официалната статистика,  продажбата на ток на Балканите е донесла

приход от над 1.5 млрд. евро на държавния БЕХ.

Като цяло, през 2022 г. производството на ток в страната се повишава с 6.34% до рекордните за последното десетилетие 49.4 тераватчаса. Повечето електроенергия е произведена от въглищни централи, които отбелязват ръст над 22% на годишна база и над 50% спрямо 2020 година.

Получава се следния парадокс – държавите членки на ЕС продължават да увеличават вноса и производството на въглища, но продължават да очакват от Брюксел „зелените“…

17.5 милиарда евро, „надиплени“ във Фонда за справедлив преход

и предназначени за улесняване на отказа от въглища. Тоест – за безболезнен преход към чиста енергия и алтернативни източници. За да се случи отпускането на въпросните милиарди, държавите членки трябва да поемат категорични ангажименти, че ще намалят наполовина въглеродните емисии до 2030 година. Как ще стане това – хич не е ясно. Защо на никого не му пука кой знае колко от този факт – също си е мистерия.  

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *