ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

С напудрените си послания демократите не стигат доникъде

Методи Лалов пред „БАНКЕРЪ“

Ако се случи промяна, тя ще тръгне от София. Засега обаче ярка фигура вдясно не се вижда – всеки по-изявен в ДБ беше напъден.

Г-н Лалов, драмите в синьото политическо пространство датират от неговото създаване – имаше люспи, мравки и всякакви „врагове на демокрацията“. Какъв е днешният сюжет на синята драма, според вашия прочит?

– Изглежда така, както изглеждаше и преди година-две, а и преди десет – едни и същи хора, които се борят за личното си просъществуване в политическото пространство. Не виждам принципни хора, които в действията си да са водени единствено от принципи. Защо „Демократична България“ е толкова неубедителна в последните години?

Вижте цялото видео от интервюто с Методи Лалов:

Твърда гравитация около 7-те процента.

– Това е положението. Когато мислиш единствено за политическото си дълголетие, не става ясно защо с БСП може да бъдеш в коалиция, а с ГЕРБ да не може.

При положение, че и двете партии са политически деривати на БКП.

– Абсолютно, те са двете крила на БКП и еднакво са партии на статуквото. Но с едните може, а с другите не може. Няма как да имаш развитие само с догматичните си твърди ядра. Добри действия се редуват с абсурди. Чудят се само как да си запазят въпросните 7 процента. Някой ще каже, че така държим ГЕРБ далече от властта. Това обаче дали е достатъчно?

Без консолидация в демократичното пространство политическата машинария ще възпроизвежда непрестанно повтарящия се звук на развалена грамофонна плоча. Не е ли време в сектора да се потърсят и други съюзници?

– Нужна е и история. Виждате какво се случва в „Продължаваме промяната“ – на политическия терен се появиха едни хора, промотирани от Радев, когото те вчера подкрепяха, а днес отричат, хора, които дойдоха с грешни послания и декларации. А сред лидерите никой не е готов да отстъпи.

Защо блоковото политическо представителство е трудно постижимо в демократичния сектор? Ако ПП и ДБ се бяха явили на последните избори с общи листи, те щяха да бъдат първа политическа сила, с всички произтичащи от това последици.

– Точно така, щяха да бъдат. Но обществена тайна е напускането от „Да, България“ преди години на Кирил Петков, Лена Бориславова и други хора. Когато вътрешно си готов да смачкаш всеки опонент, няма как после той да поеме ръката ти. Трябва история, време, преодоляване.

Все повече за пример се дава конструкцията на ОДС от 1997 година. Невъзможна ли е такава формула днес?

– Мисля, че обединение между ПП и ДБ за следващите избори ще има. Но то няма да е онази коалиция – „Обединени демократични сили“, за която говорите. Българинът все още е склонен да се колебае и да се лута. Нека видим кой е най-ярък на политическия терен. Извън ГЕРБ, с неговите ресурси и обвързаности, вижте „Възраждане“ – брутално популистко поведение, но последователно, ярко, агресивно. Поведение, което произвежда четвърта политическа сила. С напудрените си послания, дясното не стига доникъде. Посланията по принцип са верни, особено относно съдебната реформа и евроориентацията, но те не говорят достатъчно на широката публика. Хората имат нужда от надежда, от някой, който да им разкаже как утре животът им ще стане по-хубав. Нашите хора от ДБ това не го могат.

Какъв е потенциалът да бъде разчупена тази матрица, която и днес социологическите агенции показват, че се възпроизвежда буквално?

– Очевидно с едни и същи действия не става, трябва промяна. Лидерите вдясно трябва да направят нещо, което досега не са правили – вътрешни избори и широко представителство, преодоляване на личностните противоречия и неприязън. Ако не могат това, тези хора са за политическото бунище. Какво носят на обществената енергия иначе красивите, умни и верни слова на Христо Иванов?

Междувременно статуквото се готви да си спечели още четири години контрол върху цялата държава, чрез местните избори.

– Както направи и предишния път. И ето, местните избори тропат на вратата ни, а ясни послания от ДБ няма – ще има ли обединение, ще има ли единни кандидатури. В дясното тези решения винаги се отлагат за последния момент. Защото трябва да се чудим как да наредим „нашите“ хора. Ненавиждам това политическо поведение. Още утре трябва да е ясен кандидатът на десните партии за кмет на София. Статуквото вече работи по въпроса в столицата – то дава бонуси, награди, пазарни дялове, медийни изяви. А ние какво чакаме? Искаме да изберем за кмет председатиля на СОС Георги Георгиев ли? Или Прошко Прошков? Докато се чудим дали да бъде Борис Бонев или Георги Илиев, ще се получи точно така.

Виждате ли достатъчно ярка кандидатура сред демократите за тази номинация?

– Боя се, че от действащите общински фигури такава не познавам.

Борис Бонев подходящ вариант ли е?

– Категорично не. За грешките трябва да се плаща. А Бонев осигури сегашното четиригодишно управление на ГЕРБ в столицата, като не се яви на миналите избори със собствена листа и „изхвърли“ 50 000 гласа. Това, че е спасил 5 навеса и 10 тротоара не променя нищо, защото милионите, откраднати от обществени поръчки и некачествени ремонти, са налице. Бонев е самовлюбен кандидат – със страхотни качества, но е далече от нивото за кмет на София. Освен това чисто лично той е част от „Коалицията на софрата“.

Кои в момента са най-апетитните блюда върху софрата на тази коалиция?

– Тема на последния общински съвет беше план-сметката за почистването на столицата. Огромен бюджет, няколкостотин милиона. Също големите инфраструктурни обекти, общинските предприятия. В общината има дружества, които са в ликвидация от 15-20 години, те са губещи, има решение за ликвидацията им, но всяка година агонията се удължава. За каквото се сетите в общината, то е разложение. Само погледнете ремонтирания пл. „Македония“, той казва всичко. Управлението е леш, а столичани търпят.

От вашите думи излиза, че надеждите за добро бъдеще на София са кауза пердута.

– Да, не съм оптимист. Всичко сега зависи от лидерите на ПП и ДБ – ако тези хора не променят модела, по който работят, няма надежда. Ако го направят, ще останат в историята. Чувам, че ДБ внесли предложение за електронни трудови книжки. Прекрасно! Но е смешно на фона на дневния ред на обществото? С тези идиотщини отблъскват избирателите.

Видя се, че софиянци вече не се въодушевяват от „Модела ГЕРБ“. Под каква новя премяна ще се появи този модел на местния вот?

– Боя се, че не мога да вляза в модела на мислене на Борисов. Но вижте какво се случва в общината – смениха председателя на общинския съвет Герджиков с Георгиев, смениха лидера на групата на ГЕРБ Малина Едрева с Диян Стаматов. Това очевидно е подготовка за нещо. Текат процеси, които показват, че статуквото няма да се предаде. Столицата е изключително важна. Ако може да се появи действителна промяна в България, тя ще тръгне от София. А ярка фигура за промяна все още не се вижда.

Самият вие склонен ли сте да участвате в състезанието за кмет на София?

– Вероятно това е над моята компетентност, но в момента не се наблюдават хора с моя профил в състезанието, те нямат шанс за такава кандидатура. Тези, които ме изключиха от „Да, България“ знаят, че моят аршин е еднакъв и към чужди, и към свои. Лоялен съм на принципи, не на хора.

Но софиянецът би харесал такава кандидатура, стига да има политическа платформа, която да я издигне. Има ли политически цех, който работи в тази посока?

– В ДПС и ГЕРБ може би да. В ДБ не – там всеки, който беше изявен по един или друг начин, беше напъден. Ръководството продължава да се обгражда с послушни хора. Политика без ярки фигури е невъзможна.

Движението „Девети декември“ в „Да, България“ съществува ли още – там видяхме интересни имена и значими фигури?

– То е единственото позитивно, което тлее в „Да, България“. Би ми се искало да бъдат по-енергични и активни. Много хора в тази партия все още се опияняват от добрите политически речи на Христо Иванов и не виждат грешните действия и бездействия.

Очевидно у нас новите политически сили поне първоначално хващат гребена на вълната. Има ли място за нова формация в демократичните среди?

– Няма да скрия, че си говорим по темата със съмишленици. Но все още не виждам нужната обществена енергия и онези 20-30 човека, които да са мотор на движението и да изградят структурите в страната. Не виждам и бизнес, който е готов да подкрепя политическо представителство, без да иска нищо в замяна, освен правов ред. Аз с куфарчета под масата и с лъжи в обществото не бих започнал.

Въпрос от името на софиянци: не е ли в разрез със свободния пазар и принципите на конкуренцията решението на СОС в столицата цените на таксиметровите услуги да имат задължителна минимална стойност?

– Точно такова е, това е абсолютно непазарен прийом. Секторът не се нуждае от минимален под, а от максимален праг на цените, който да защитава потребителите. Само пазарът трябва да регулира цените надолу.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *