В трепетно очакване на нови избори, популистките предложения валят като из ведро. Във вторник (17 януари) “на опашката” се нареди и служебният министър на транспорта Христо Алексиев. В телевизионно интервю той обяви, че тези дни правителството ще внесе предложение държавата да поеме 70% от цената на ученическите карти за транспорт и 40% от картите на пенсионерските “такива”. Парите за това щели да дойдат от все още бъдещите данъчни постъпления на “Лукойл Нефтохим”.
Според мярката, децата до 10-годишна възраст ще пътуват безплатно, а за работещите хора все още не е мислено за компенсации, защото целта е първо да се помогне на уязвимите групи. Това предложение е формулирано като част от борбата на правителството с инфлацията. Алексиев уточни, че овладяването на инфлацията минава през запазване на цените на транспорта, защото от него зависят цените на почти всички продукти. Това е и причината
да не се вдигат тол таксите,
въпреки че там има доста проблеми… в ущърб на държавата, разбира се. Миналата година, например, очакваните постъпления по тази линия са били 500-600 млн. лв., но реално в хазната са влезли едва 232 млн. лева. С други думи, малко е странно как правителството продължава с лека ръка да обещава обезщетения, компенсации и социални екстри на държавен гръб, след като не е в състояние да контролира адекватно приходите в бюджета?
Идеята да се подпомогнат пенсионерите и семействата на учениците с евтини или безплатни карти за градския транспорт е много благородна и тази мярка се използва успешно във всички цивилизовани държави. За разлика от тях обаче при нас “нещата” не са подплатени нито с добро управление на средствата, нито с елементарна мисъл дори за по-близкото бъдеще.
Не е необходимо да сме визонери, за да си дадем сметка, че
правилният път е да бъде стимулиран бизнеса,
който да открива нови работни места, да вдига вдига заплатите и да плаща данъци.
Също така трябва да бъдат стимулирани работещите хора, чрез чиито данъци работи системата. Ако това е налице, ще има средства не за евтини, а за безплатни карти на учениците и всички уязвими групи. Но въпросът явно е да се изсипят „едни“ пари предизборно и да се отчете дейност.
Трябва да се има предвид и факта, че градският транспорт за ученици и пенсионери и сега е достатъчно евтин. Учениците плащат 60 лева за три месеца за цялата градска мрежа, а пенсионерите над 68 г. – по 10 лева на месец. Това означава, че тази мярка по никакъв начин няма да облекчи финансите на домакинствата, най-много да спестят по 5 лева.
Показателно е, че служители в полицията, охраната в затворите, транспорта и куп други труженици в държавната администрация
от десетилетия получават безплатни транспортни карти.
Така че възниква въпросът не е ли по-добре градският транспорт да стане безплатен за всички, вдигайки – евентуално – избирателната активност до възбог и осигурявайки на политиците, взели това решение, доживотни места в парламента?
Шегата настрана. Крайно време е управляващите (дори и “служебните”) най-сетне да си дадат сметка, че парите, които раздават, не никнат по дърветата, а са изработени от почтените данъкоплатци.
Другото, което въпросните управляващи трябва да проумеят е, че имат право да си позволяват подобни щедрости само в един единствен случай – когато държавата започне да печели заради доброто им управление, добрия инвестиционен климат и приличната им финансова политика. Дотогава и те – като всички останали – са длъжни да се простират според чергата ни, която – както прекрасно знаем – продължава да не е особено дълга.
