Доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС
Апокалипсисът на българската икономика за 2022 г. не се сбъдна според постулатите на въвеждащия курс по макроикономика. Но ако спрем да ползваме статистически фотошоп и видим обективната реалност, картината ще е съвсем различна.
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са добър индикатор за доверието в една икономика. Те показват доколко институционалната среда в нея е ефективна или доколко една икономика е жизнеспособна и може да генерира устойчив растеж. ПЧИ през 2022г. са били 2.1% от БВП, докато през 2020 г. са били 5.1% от БВП. С колко са нараснали като номинална стойност би имало значение единствено, ако сме планова икономика. Важна е пропорцията им спрямо БВП и тя намалява, заедно с доверието в икономиката ни.
Тук няма да коментирам
наличието или липсата на стратегически характер
на тези инвестиции. Но най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за 2022 г. са от Швейцария, Кипър и Австрия, а най-големите нетни отрицателни потоци – към Нидерландия и Обединеното кралство.
Вторият индикатор за доверие в икономиката са емисиите на външен дълг.
Последното успешно набиране на външен дълг за България беше през септември 2022 г. при доходоност от 4.33 процента. След което, при влошаване на интереса,
Министерство на финансите прекрати аукционите до края на годината.
Като в началото на 2023 г. има пласирани само бенчмаркови количества дълг, от които не могат да се правят никакви изводи. И то при доходност, близка до 5 процента…
Очевиден е намаляващия интерес към българския външен дълг и утежняващата се доходност по него, а оправданията с международната обстановка не са релевантни. През 2020 г. доходността по българските еврови облигации дори беше близка до отрицателна. На практика българския външен дълг губи ликвидност, което е сигнал за състоянието на икономиката ни.
Третият важен индикатор е структурата на нетния експорт. Тя показва
нивото на конкурентоспособност на икономиката.
Според НСИ, през 2022 г. при износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение с 2021 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (126.0%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (116.9 на сто). Дори и нетния експорт да е малко над нулата, трябва да си зададем въпроса – дали този експорт е подходящ за държава членка на ЕС и устойчив ли е в прехода към дигитализация?
Четвъртия важен показател е
с какъв заем (бюджетен дефицит) е постигнат растежа на БВП.
Бюджетния дефицит е ориентировъчно 2,9% от БВП. А БВП нараства с 3,4%. Не е правилно да вадим двете цифри за да се получи само половин процент и това ще е теоретично погрешно. Но е важно да си зададем един леко по-обобщаващ “страничен” въпрос. Примерно – “Колко години наред ще можем да си позволим да помпаме икономическия растеж с бюджетен дефицит, каква цена ще платим за това и дали тя има отношение само към потенциална процедура за макроикономически дисбаланси и членството на страната в Еврозоната?” А дали изобщо растеж от скромните 3.4% е конвергентен? И, ако продължим с такава скорост на догонване,
кога точно ще достигнем средното ниво на доходи в ЕС?
И преди пандемията и войната в Украйна, българската икономика не отбелязваше много по-високи темпове на растеж, за разлика например от румънската. А колко ще е реалния дефицит, ако спрем да увеличаваме с инфлационни темпове пенсиите и минималните работни заплати плюс редица заплати в публичния сектор? Ясно е, че по този начин
изкуствено се увеличават приходите от подоходен данък и осигуровки.
Но дали можем да си позволим да го правим и през следващите години?
Петия важен е показател е защо (ако 2022 г. не е била година на криза за българската икономика и БВП е нараснал в условията на война и постпандемия с 3.8%) Европейската комисия прогнозира, че през 2023 г. БВП на България ще нарасне само с 1.1 на сто?
Дори българското министерство на финансите което винаги е смело позитивно прогнозира нарастване на БВП, за тази година предвижда едва 1.8 процента! Какво ново шоково събитие ще се случи през 2023 г., което да не се е случило през последните три години? Ако всичко е наред – както твърдят много от коментаторите –
не би следвало да има такава диспропорция
при липсата на нов екзогенен шок. Вдигането на лихвения процент е вградено в прогнозите, цените на горивата са стабилни. Защо тогава БВП на българската икономика през 2023 г. ще спадне три пъти спрямо 2022 година?
Шестия важен показател е, че икономиката работи в условията на пълна заетост (около 4% безработица) и в същото време имаме бюджетен дефицит. Това се казва структурен бюджетен дефицит (различен от цикличния). Наличието на такъв само по себе си е
сигнал за дългосрочни икономически проблеми
и по никакъв начин не се комбинира с позитивна визия, че всичко е наред.
Седмия важен показател е, какво е нивото на науката и образованието в една икономика. Ако се направи анализ, всички експортни икономики на високо развити държави имат множество университети в световните класации за ТОП 300, 500 и 1000, например САЩ, Великобритания и т.н. Дори да вземем Турция – тя има 11 университета в ТОП 1000, докато България има само един.
Колко международни патента, които са реално приложими в бизнеса, се регистрират от български университети годишно и колко – например, от германски? В прехода към дигитална икономика това е много важно. И, ако
българското образование и наука са нереформиран сектор,
то такъв е и енергетиката, която е много важна за икономиката. На какво основание тогава твърдим, че икономиката ни нараства?
Можем да зададем още редица важни въпроси. Например – какво се случва с публичните капиталови разходи и какъв сигнал дават те? А с междуфирмената задлъжнялост какво точно се случва? Или… какви са причините за забавеното кандидатстване на България за пълноправно членство в Еврозоната през 2023 г. и дали това е свързано с миналогодишното състояние на икономиката ни?
За да спрем да ползваме
статистически фотошоп и моделите на въвеждащия курс по макроикономика,
нека си зададем… въпроса на въпросите:
“Наистина ли разходите на домакинствата, инвестициите на фирмите, държавните разходи и нетния експорт са факторите на икономическия растеж? Не са ли те самия икономически растеж, а факторите за неговата промяна са качеството на институциите, нивото на науката и на образованието, плюс качеството – като цяло, а не количеството на активната работна сила?”
Ако през 2023 г. не спрем да се самозалъгваме, че траекторията по която вървим е конвергентна, че в условията на пълна заетост ще постигаме малък растеж на БВП основан на бюджетен дефицит и че критериите за членство в Еврозоната са само технически, а не се основават на ценности, то винаги ще си бъдем… изоставащи оптимисти.
