Германия с много мъка призна краха на своята Ostpolitik (Източна политика) и се отказа от Русия, но за сметка пренасочи всичките си усилия към отношенията си с Китай. Не случайно канцлерът Олаф Шолц стана първият западен лидер, който посети Поднебесната империя след преизбирането на Си Дзинпин.
Социалдемократът Олаф Шолц не веднъж публично се е възхищавал на Източната политика на друг социалдемократ – бившият канцлер Вили Бранд, който преди 50 години превърна Ostpolitik в световно признат термин.
През 70-те години на миналия век, чрез така наречените политики на САЩ за разведряване, Западът успя да задълбочи китайско-съветското разделение, а Западна Германия беше съсредоточила усилията си изцяло върху Съветския съюз.
Днес обаче геополитическата картина е съвсем различна.
На германските политици им се наложи
да се откажат от задушевните си отношения с Москва,
поддържани от Ангела Меркел и наследени (уж) от Шолц. "Просто" руската инвазия в Украйна принуди Берлин, макар и в началото доста плахо, най-напред да се откаже от проекта за директна доставка на евтин газ до Германия през Балтийско море „Северен поток 2“. После осъди руската агресия и след много критики и уговорки от западните партньори реши да доставя тежко въоръжение за Киев. Това, разбира се, разгневи Москва, която обяви, че нейният бивш партньор Берлин е преминал „червена линия“.
"Германските власти не трябваше да пресичат червената линия с доставките на оръжие за Украйна, като се има предвид историческата отговорност на Германия към нашия народ за престъпленията на нацистите по време на Великата отечествена война. Произведените в Германия смъртоносни оръжия, доставени на режима в Киев, се използват не само срещу руски военнослужещи, но и срещу цивилни.", коментира руският посланик в Германия Сергей Нечаев в интервю за ТАСС на 17 октомври.
Докато Русия и Германия взаимно си обърнаха гръб, Путин и китайският президент Си Дзинпин няколко пъти препотвърдиха руско-китайския алианс срещу Запада. Канцлерът Шолц обаче
не е склонен да се откаже от добрите отношения с Пекин
толкова лесно. Затова той пристигна в китайската столица в четвъртък с бизнес делегация. Той доведе със себе си директори на редица германски компании като автомобилния гигант „Фолксваген“, химическия концерн BASF и Дойче банк. Важно е да се отбележи, че Си Дзинпин беше преизбран за третия си мандат на 23 октомври и досега нито един западен лидер, освен Шолц, не е изразил желание да го посети.
Шолц увери Си, че ще развива и занапред икономическото сътрудничество с Китай въпреки "различните гледни точки". Какво друго може да каже при положение, че Германия е в огромна икономическа зависимост от Китай и не може да си позволи го игнорира, без значение какво казват в Брюксел за човешките права на уйгурите, за заплахите срещу Тайван или пък за нелоялните китайски търговски практики. Дисбалансът в търговията между двете държави е голям. Само за първите шест месеца на 2022 г.,
външнотърговският дефицит на Германия спрямо Китай удари 41 млрд. евро
и нареди Поднебесната империя на четвърто място сред най-важните търговски партньори на Берлин – след САЩ, Франция и Нидерландия.
Освен това, германските автопроизводители са особено зависими от китайския пазар. Например автомобилният гигант "Фолксваген" реализира около половината от печалбите си там. Германия разчита на Китай и за широко ползваните в автомобилостроенето редкоземни материали.
Не трябва да се забравя и неотдавнашното решение на правителството в Берлин да даде на китайската корабна компания Cosco 25% дял в пристанището на Хамбург, което предизвика смут сред някои европейски партньори.
Домакинът Си подчерта на срещата си с Шолц, че като големи държави с влияние Китай и Германия трябва да си сътрудничат още повече във "времена на промени и сътресения" в името на световния мир.
Дали е в името на световния мир или заради взаимната изгода хич не се знае, но по всичко личи, че Източната политика на Германия мигрира в Азия.