ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Хлеб наш насущний

хляб

Опре ли думата о хлеба наш насущний, тогава става ясно има ли държава у нас или не. Народецът, както благо казва Йордан Радичков, гледа на хлеба като на нещо свето. А държавата?

Очевидно на държавата въобще не й пука, тя си има други грижи.

На такива размисли ни навежда информацията, че нашего брата българинът яде хляб, произведен от изключително нискокачествено украинско зърно. Според зърнопроизводители то било заразено с канцерогенни патогени, микротоксини, отровено с торове и с какви ли не други гадости.

Това е същата онази пшеница, която е обект на Споразумението за износ на зърно от Украйна, сключено през юли между Русия, Украйна и ООН с помощта на Турция. Пшеницата, която доколкото ни е известно, би трябвало да се насочи към нуждаещи се и гладуващи страни и народи. Което си е чиста проба лицемерие от страна на оядените държави…

Това обаче е друга, по-обширна тема. Зърното не се изнася, то остава у нас. И се обработва, пече се хляб, който ние ядем. Набиваме самуните, които са плод на лицемерието на богатия свят… 

Знайно е, че българите консумираме много повече хляб, отколкото останалите народи. Само в Турция маат повече от нас. На човек у нас годишно се падат по около 95 кг хляб. Докато един англичанин, през същия този отчетен период, задоволява потребностите си с три пъти по-малки количества – около 32 килограма. Може би, защото от уважение към кралските особи, те следват и до днес думите на Мария-Антоанета и вместо хляб набиват пасти.

Ние обаче нямаме такъв пример. Не случайно фолклорната ни съкровищница съдържа десетки мъдрости, пословици и поговорки, свързани с хляба. Кой друг народ, например, би говорил за стокооборот така: харчи се като топъл хляб?  Или че в някое начинание имало много хляб? Никой…

И, защото уважаваме хляба, задължително на трапезата ни той е сложен на първо място. 

Държавата знае това, не е като да не го знае. Ама нали и тя си е лицемерна като богатите й посестрими държави, дето пращат лошокачественото зърно в Африка…

Едва ли милата ни държавица не знае, че въпреки драстично намаления ДДС, цената на хляба не е станала по-поносима, тъкмо обратното – била се вдигнала с около 25 процента. А държавицата ни, заради ДДС-обогатяването на производители, посредници и търговци, вече е загубила над 200 милиона. Само?!

Не ни стига това, но вече ядем отровно украинско зърно. Украинците, завалиите, не са виновни, че зърното им е такова, ама защо не си го ядат те, а ние? И как така то се озовава у нас?

Отговорът е в криворазбраната солидарност, проявявана от същата наша държава. Солидарността е благородно нещо, но когато съзнателно тровиш собствения си народ с канцерогенно брашно, това си е чисто убийство. При това умишлено, защото въпросната наша държава прекрасно знае, че камионите с украинско зърно наистина влизат от североизток, но не продължават по експортното им предназначение – или на юг (към пристанищата на Балчик и Варна), или на югозапад (към гръцките пристанища на Средиземно море). 

И без друго, ние – българите – сме изчезващ вид, ама с подобни "грижи" до окончателния ни свършек наистина ще настъпи много по-бързо от прогнозираното – преди глобалното затопляне, преместването на магнитните полюси или другите фатални катаклизми. 

Дори преди държавата да научи…

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *