Г-н Октай, политическите грешки в момента са в изобилие, но според теорията на грешките има и полезни грешки, стига да са насочени в правилната посока. Намирате ли такива?
– Винаги съм казвал, че в България тезата за ляво-дясно е фалшива. Също толкова често съм говорил за контролираните политически процеси, основани на емоцията. Напоследък минахме през емоцията на младите за промяна, минахме и през няколко политически избора. Още през декември 2021 г., когато бе създадено новото правителство заявих, че това е коалиция от несъвместимости и тя няма бъдеще, ако Кирил Петков не овладее управлението и не се превърне в негов лидер. Той трябваше да налага решения за изход от различните кризи. И да разобличава всеки от коалиционните партньори, който пречи на лидерските му намерения в полза на промяната във всички области на живота.
Вижте цялото видео от интервюто с Осман Окрай ТУК:
Всички намерения на управлението са описани в коалиционното споразумение.
– Да, но въпреки това коалиционно споразумение, правителството вече няколко месеца няма програма за управление, с цели и срокове на изпълнение, която да се контролира от министър-председателя. А не Корнелия Нинова да дърпа на една страна, Христо Иванов на друга, а Тошко Йорданов да показва средни пръсти на заседания на коалицията. Правителството решава кризисни задачи ден за ден. Още в началото казах, че ако Петков не се държи като лидер, предсрочните избори са неизбежни. Кирил Петков се загуби като лидер. В резултат имаме неадекватна управленска коалиция. Избори ще има още есента. Неслучайно Борисов и Карадайъ говорят на своите избиратели да се готвят за предсрочен вот.
Смятате ли, че е възможно ГЕРБ да се върне на власт?
– ГЕРБ никога няма да се върне на власт. Процентите, които им дават политолози и социолози, със съответните си зависимости, не са купени от Борисов. Голямата тема в България са зависимостите. Моделът, който утвърди Бойко Борисов още докато беше главен секретар на МВР и кмет на София, е моделът на групировките. От долу до горе. От селския кмет до всички власти в страната. Защо всички тези хора се притесниха от идеите за промяна и осветяването на превзетата държава? Днес уплашените се надяват Борисов да се върне на власт, за да може грабителството върху населението да продължи.
Но защо мислите, че ГЕРБ не може да се върне на власт под някаква форма, след като и Борисов, и Карадайъ говорят за предсрочни избори – това не значи ли, че те са калкулирали шансовете си?
– Нито Борисов ще иска да управлява официално заедно с ДПС, нито Карадайъ ще иска официално да е в коалиция с ГЕРБ. Най-удобната позиция за ДПС е задкулисното договаряне. Примерът с помощите за Украйна – военни или хуманитарни – е показателен. Да сте чули ДПС да изрази официална позиция? Борисов ги брои в списък на подкрепящи военната помощ. Но ДПС официална позиция не е обявило. И най-вероятно ще оставят решението „на съвестта на депутатите“. За да не дразнят нито Ердоган, нито НАТО, нито Путин. Това е поведението на ДПС в публичното пространство.
Добре се помни и позицията на Борисов от 2016 г., когато на предложението за общ натовски флот в Черно море с Турция и Румъния, сегашният атлантически ястреб се противопостави категорично и заяви, че в морето иска само „платноходки, яхти, мир и любов“. Общ политически стил ли е това?
– Ето тези неща ми дават основание да смятам, че Борисов няма как отново да излъже избирателите. Неговият избирателен потенциал се съдържа в администрацията, която трепери от дълбоката промяна. Крадеше се дори от разкладките на децата в детските градини и на старците от домовете за възрастни. И това беше само на ниското ниво.
Целокупната администрация в страната наброява няколкостотин хиляди човека.
– Точно за това говоря. Отделно от това охранителните фирми имат стотина хиляди служители. Да не говорим за транспортните фирми. Това е потенциал, който оцелява чрез модела „Бойко Борисов“. Затова този модел няма как да доведе до развитие на средната класа и на нацията. Особено на фона на осветените олигархични зависимости от Путин в цяла Европа. Предстои протестната вълна да измете тези настроения.
Как виждате да се осъществи физически тази протестна вълна в България?
– Около 70% от българите подкрепят НАТО и ЕС. Но част от същите тези тези хора подкрепят и Русия, и сталинизма, и путинизма. Това говори, че имаме неориентирана и разпадаща се електорална среда. И когато дойдат западни лидери, те не могат да припознаят у нас нито един лидер, с когото да разговарят. В момент на тревожност българското население е уплашено от безвластието и разпадащата се държавност. Търси се водач, лидер, държавник.
Искате да кажете, че се търси нов водач, който в момента не е на политическия терен?
– Като част от инициативния комитет на президента Радев, до вчера очаквах той да бъде лидерът. Но от клетвата му насам не виждам да взима отношение по тревожността на българските граждани. Не виждам в него държавника, а пригласящия. Лидерът трябва да направлява и насочва всички, като Де Гол след Втората световна война, като Чърчил…
Който обеща единствено „кръв, пот и сълзи“.
– В сегашната ситуация на България е нужен лидер, който не козирува нито на Путин, нито на Меркел (доскоро) или който оставя Берлускони ехидно да му мери гърба с педи, нито пък папи да го милват по главата. Търси се уважаван лидер – и в страната, и извън нея.
Днешните политически сили са излъчили своите лидери. Значи ли това, че се търси и нова политическа формация?
– Костадинов използва кризите и се възползва от ситуацията. И Сидеров беше такъв, Каракачанов също, Барековци, Янеяневци – изскачаха от нищото. Борисов щеше да бие лошите, а Царя щеше да донесе благодат за 800 дни. Но това не са лидерите, за които говоря. Всички са се юрнали към леви проекти, но аз мисля, че в България истинският лидер ще се роди от празното дясно пространство.
Каква социална база има у нас дясното пространство, след като средната класа се свива, а предприемачеството е в зависимости?
– Винаги съм казвал, че десният фактор в българския преход за създаване на средна класа трябва да бъде социалдемокрацията. Какво се случи у нас? От Кръглата маса у нас се настани руският политико-олигархичен модел, вкаран от Луканов. Голямата драма на нашето общество е, че в България средната класа не се състоя. Всичко мина в ръцете на червените политико-олигархични мастодонти.
„Продължаваме промяната“ загатна за известни социалдемократични намерения, за центристко поведение, което стъпва крачка вляво и крачка вдясно.
– Лично аз в годините винаги съм се определял като социалдемократ от платформата на д-р Дертлиев. Проектът „Кирил Петков-лидер“ вече е провален. Като премиер той обявява как населението трябва да събира дарения за въоръжаване на украинската армия! Като граждани това можем да го направим аз и вие. Но един министър-председател не може да се излага така пред цяла Европа.
Като политически ясновидец, вие прогнозирате избори през есента на тази година. Какви политически ресурси ще бъдат стоварени на тези избори? Бяхте споделили, че който държи горите, държи властта в страната, а Нинова вече контролира горите, заедно с „партизаните“ в тях.
– Не само горите. Социалният вектор също. Нинова се готви за избори още за утре. Тя никога няма да се откаже от властта, независимо че днес заплашва относно оръжията за Украйна. Убеден съм, че БСП няма да напуснат коалицията, познавам ги добре.
Каква политическа конструкция би била печеливша на хипотетичните избори наесен и какви предизборни прегрупирания са възможни?
– Много конфликти и много егоизъм има в нашето политическо пространство. Не смятам, че някой е готов на отстъпки. "Продължаваме промяната" ще има присъствие в следващия парламент. Разочарован съм от бъдещия проект на Стефан Янев, когото познавам като спокоен и стабилен натовски офицер. Той много беше харесван като служебен премиер, но последните му изяви по темата за Украйна преминават моите граници на толерантност и разбиране. Но смятам, че по-умереният националистически проект на Стефан Янев ще отнеме от гласовете на Костадинов. Костадинов играе много агресивно, а българинът не обича агресията и тревожността.
Кой е политическият мехлем за тревожността на българина?
– Да си намерим държавник лидер, който да има мнозинство в следващия парламент. А избори ще има преди тежките зимни кризи. Разпускането на парламента ще стане след актуализацията на бюджета през юли, когато избирателите ще бъдат подлъгани със средства в различни сектори.
