Г-н Арабаджиев, изненадва ли ви поредното преобразяване на ГЕРБ, които внезапно станаха благосклонни към правителство с втория мандат на "Продължаваме промяната"?
– Не съм изненадан. Когато свалиха редовното правителство с вот на недоверие, целта на ГЕРБ беше да са първи. Така и стана, но сметките им не излязоха – за съставяне на правителство са нужни 4 партии. Затова прехвърлят отговорността.
Вижте цялото видео от интервюто с Искрен Арабаджиев ТУК:
Така е, но до неотдавна Борисов обсъждаше по-скоро опит за съставяне на кабинет с третия мандат.
– Това, че съставихме редовно правителство в разгара на най-тежките кризи – с участието на БСП и ДБ, които не си говорят, и в добавка ИТН – донесе щети за нас. Сега ГЕРБ искат да избухнат всички тези рискове. И да очакват "Продължаваме промяната" да е в по-лоша кондиция за местните избори догодина.
Дали пък благосклонността към ново ваше управление, този път подкрепено от ГЕРБ, не е данайски дар – да ви "подарят" зимата, заедно с цялото недоволство? И същевременно да държат в плен управлението, с възможността да го свалят във всеки удобен за тях момент?
– Математиката показва, че без ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" няма как да се съберат 121 гласа в парламента. Без тях може да се управлява само в малцинство, което може да падне във всеки един момент. Особено, ако се тръгне срещу мафията или към по-тясно сближаване със западния свят.
Значи ли това, че ПП е склонна да вземе втория мандат, заедно с подкрепа от ГЕРБ?
– Това е един от вариантите, но все още не сме на този етап. Трябва да се калкулират рисковете.
Ситуацията предлага и друг капан – който се дърпа от управлението ще бъде обвинен в безотговорност и тласкане на страната към нови избори, а ГЕРБ ще блесне с държавническо поведение и с готовност за управление и с първи, и с втори, и с трети мандат. Не е ли това печелившата политическа позиция?
– ГЕРБ също има вариант да предложи правителство на малцинството, но те не искат да го направят. С подкрепата на партиите, които през лятото събориха редовния кабинет, сега биха имали 130 народни представители. Това е една от трагедиите на прехода през последните 30 години – власт и опозиция, но това са двете страни на една и съща монета, всичко е привидно.
Всъщност, в обществената представа статуквото се олицетворява от БСП, ДПС и ГЕРБ, които по един или друг начин са производни на БКП и ДС. При това положение, не трябва ли ПП да търси съмишленици сред различни от тях политически сили?
– В сегашната ситуация това не дава мнозинство. Затова един от вариантите да се случи правителство е кабинет на малцинството. Третият вариант е напред да излезе някаква марионетка, негласно подкрепена от много партии и да се приемат решения по интереси с плаващи мнозинства. Но това е притеснително и ще бъде вредно за страната. Видяхме как се сформира мнозинството на хартиената бюлетина. Но според мен по-важните избори са не парламентарните, а за местната власт догодина – там са стълбовете на ГЕРБ и ДПС, там са и големите зависимости.
Надпреварата в момента не е ли за това кой ще управлява страната по време на местните избори, кой ще прави изборите?
– Съдейки по резултатите в Ловеч, откъдето съм народен представител, имам доста критики по отношение на работата на МВР на последните избори. Имаше ръст на контролирания вот за определени партии дори и при машинния вот.
Странно е например, че ДПС се разви стремително в Северозападна България. На какво ли се дължи това?
– Троен ръст на гласовете за ДПС във Видин и Монтана. Една лампичка трябва да светне. Може би трябва да минат още поне два цикъла местни избори, за да видим истинска промяна.
Още един въпрос, свързан с местните избори, вече пристигат сигнали за съвместни действия. Узря ли демократичният сектор за блоковото мислене? Готови ли сте да приложите "умното гласуване" на Навални, което дава отлични резултати на мажоритарен вот?
– Има разлика в подхода към парламентарни и местни избори. Местните коалиции не само са възможни, а в много случаи са задължителни. Само с общи усилия добър местен кандидат може да спечели вота. Със сигурност ще имаме множество местни коалиции около отделни личности.
"Спаси София"“ влиза ли в периметъра на вашата политическа комуникация в столицата?
– Предстоят разговори и с ДБ, и със "Спаси София". Вече има и нова организация – "Екипът на София", в която също има много добри специалисти, урбанисти. Трябва обаче да има разграничение между обща кандидатура за кмет и общи листи за общински съветници. В единия случай важна е личността, а в другия – прокарването на политики.
Има ли ПП къса листа за кандидат-кметове в столицата и големите градове?
– Засега се обсъждат процедурите, по които да стават номинациите. С преговорите ще се заеме отделен екип. София е много важна за нас – от тук неведнъж са тръгвали промените в България. Бил съм заместник-кмет в район "Студентски" и съм запознат с общинските практики, прокарвани от г-жа Фандъкова. Решаването на проблемите трябва да тръгне от най-ниското квартално ниво.
А как ще бъдат разкрепостени жителите на малките населени места, особено в смесените райони, където феодализмът е тотален?
– Гласовете за ГЕРБ и ДПС спадат драстично от 2009 г. насам. Ние се стремим да бъдем близо до хората, да имаме структури и местни кандидати.
Как ви изглежда обновения, добър и благ Бойко Борисов?
– Не се оплаквам от това, че през последните две години Борисов намали появите си в публичното пространство. Той има нюх, който му подсказва как да променя поведението си. Не вярвам на заявките на Борисов. Виждали сме как той може да си променя мнението по три пъти на ден.
Как си обяснявате вече мощната подкрепа на Борисов за президента Радев, след крайния доскоро антагонизъм между двамата?
– Първо – не мога да си обясня 180-градусовата промяна в поведението на президента. След вдигнатия юмрук на площада, когато го подкрепихме, смятах, че президентът е застанал на страната на народа и хората срещу мафията. Промяната настъпи след избухването на войната в Украйна. Виждаме как чрез служебното правителство кадри на ГЕРБ се връщат в управлението. Например – шефът на инспектората за образованието в Ловеч, когото ние пенсионирахме заради доста проблемни политики, вече е съветник на министъра на образованието. Тези факти са доста притеснителни. Не знам дали не се създава общ фронт срещу партиите, които искат да реформират България и да я изведат на мястото, което заслужава – в сърцето на Европа. За мен промяната на Радев настъпи след нападението над Украйна. Имам усещането за общ интерес към Русия от страна на президента и ГЕРБ. Този интерес ги е поставил от конфигурацията "Един срещу друг" в конфигурацията "Един до друг".
В интервю за "БАНКЕРЪ служебният министър Шишков потвърди, че прочутата гранична ограда всъщност е временно възпрепятстващо съоръжение. Той обаче не знае точната сума на усвоените пари по изграждането му. В ПП имате ли информация за похарчените публични средства по този обект?
– Между 250 и 300 млн. лв. са изхарчени за тази ограда. За сравнение, оградите от турска и гръцка страна са два пъти по-евтини на квадратен метър. Това е пореден пример за начина, по който се изразходваха не само нашите данъци, но и евросредствата по времето на Борисов. Мирише на корупция.
Друг факт, който мина транзит през медиите, е скандалното удължаване на концесията на "Лукойл" на нефтеното пристанище "Росенец" за още 24 години, въпреки санкционния режим на ЕС срещу руските концесии след началото на войната. Каква е вашата информация по темата?
– Миналият петък служебният министър на енергетиката отрече кабинетът да е удължавал концесията. А документите с решението на МС са публични. За някои казуси, като държавния бюджет, служебното правителство казва, че не иска да прокарва политики, а в други случаи ангажира държавата с дългогодишни договори.
Разговора води: Емил Янев
