ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Как държавата да привлече почти милон трудоспособни българи да работят?

бизнес хора младежи

Свидетели сме на парадоксална липса на квалифицирани и неквалифицирани кадри. Към днешна дата дата (24 октомври), в бюрата по труда има заявени близо 13 800 свободни работни места, но… близо милион пълнолетни и трудоспособни българи (според НСИ) продължават да не работят.

Докато бях във фризьорския салон, чух козметичката да се оплаква, че от пет месеца не могат да намерят двама души за работа. Една от клиентките – рехабилитатор в голяма столична болница – каза, че на тях им липсват лекари, медицински сестри и санитари. А семейство, което "върти" заведение до блока ми, се ожали, че от година и нещо търсят работници за кухнята и сервитьори.

Основните причини, заради които всички "малки работодатели" са пропищели от кадровия недоимък, са две – част от кандидатите за работа дори таблицата за умножение не знаят, друга част искат

минималната им работна заплата да е от 3000 лв. нагоре,

а трети дори няма да станат от леглото, ако не получават пълна работна заплата за половин работен ден.

Разбира се, не знам какви са трудовите условия в трите "обекта", но със сигурност истината е някъде по средата между търсеното и предложеното. По-тъжното обаче е, че ако картинката в един квартален участък като нашия е такава, нали се сещаме колко страшно е положението в по-малките населени места, забравени от бога в т. нар. глуха провинция?

По официални данни, безработицата ни в  момента е рекордно ниска – само 4.2 процента. В същото време Институтът за пазарна икономика изчислява, че над 330 000 българи на младежка възраст (т.е. всеки пети нашенец на възраст между 15 и 34 години) нито учи, нито работи. А Агенцията по заетостта е… още по-жестока: незаетите млади хора са над 500 000 души и те се делят на две категории.

В първата са щастливците с алтернативни доходи – от родители или съпрузи, които са достатъчно големи, че да няма нужда да се мъчат. мъчат. Тези хора трудно биха могли да се заинтересуват от онова, което предлага трудовия пазар, освен ако един прекрасен ден държавата не забогатее толкова много, че да обяви

свободни и скъпо платени позиции за принцове и принцеси.

Втората категория на потенциално безработните прелива от хора без трудови навици и умения, много от които имат дипломи за висше образование. В тяхна "чест", държавата от две десетилетия усвоява „едни милиони“ от Брюксел, организирайки курсове за квалификация и преквалификация, но… ефектът е повече от скромен. Доказателството? То е само едно, но за сметка на това желязно: раздадени за стотици хиляди сертификати за преминато обучение, но колко от "випускниците" са започнали работа и колко от тях наистина са останали на работните си места – никой не знае, а ни се интересува.

Откъде сме сигурни ли? Поне от 10-15 години гладът за квалифицирана работна ръка в България се по-хроничен и по-хроничен. Не по-малко е и търсенето на хора, които нямат конкретна квалификация, но имат желанието да изучат поне един занаят. В същото време, поне досега не се е чуло някоя политическа сила да предложи такива законодателни промени, които да гарантират… логичното. А именно – хората, които са преминали обучение на терен, финансирано по европейски програми, задължително остават на работа във "фирмата майка". В противен случай – връщат парите в двоен размер. 

Разбира се, нито една държава не може и да не бива да кара хората да работят насила, но когато и двете страни – бъдещи работници и настоящи работодатели само отбиват номера с тичане по допирателната…

Моментът за въвеждане на по-сериозни мерки за ограничаване източването на европейските "безработни" милиарди е много подходящ. Тия дни Европейската комисия одобри първата оперативна програма за България за третия програмен период 2021-2027 година. Става дума за

ОП "Развитие на човешките ресурси“, чийто бюджет е… над 3.8 млрд. лева.

От тези пари щели да се възползват над 740 000 души, което е прекрасно. Специално за младите хора, които нито учат, нито работят, са предвидени 735 млн. лв. които ще бъдат разпределени в няколко посоки – стажуване, чиракуване, обучения и подкрепа при започване на първа работа.

От тези пари ще има смисъл, само ако управляващите си дадат ясна сметка колко важно е качественото образование и осигуряването поне на базови умения. Защото нашият си резултат го знаем от години: немарливата ни образователна система непрекъснато "произвежда" абитуриенти и абсолвенти, които сричат и пишат с поне по три правописни грешки на изречение, но адски мразят тежката физическа работа заради… дипломите си!

Освен че страната ни е в отрицателната класация за неработещи младежи в ЕС – заедно с Италия, Румъния и Гърция, държим още един срамен рекорд: 

едва 11% от младите българи са със средна компютърна грамотност и нагоре.

Факт, който ни отрежа поредното статистическо дъно в Европейския съюз. Така че днес – когато в парламента всичко още е обтекаемо, а европейските милиарди фиксирани, парламентарно представените политически сили да седнат и да се разберат поне по този въпрос. За надпартийната и деполитизирана разработка на ефективни учебни програми и квалификационни обучения става дума. И за въвеждането на строг финансов контрол, разбира се.

Ако това не се случи, ясно е какво ще се случи – реалният бизнес ще продължи да се оплаква, държавните чиновници ще продължат да се оправдават, а брюкселските милиарди ще продължат да потъват в едни и същи джобове.

Самият бизнес, разбира се, също има доста какво на направи в полза на собственото си оцеляване, но това е тема на друг разговор. Който би трябвало да започне от отговора на въпроса "Чии са тия джобове, в които потъват европейските милиарди?" И този отговор трябва да дойде точно от бизнеса, защото в крайна сметка той е единствения реален потърпевш от ненормалната ситуация…

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *