Г-н Аламанов, след 12-годишна безметежна, но арогантна имитация на парламентаризъм, кой в момента е по-големият проблем у нас: парламентарната криза, конституционната криза или кризата на демокрацията – първата политическа сила, вместо да търси решения и компромиси, обвинява и обижда партията опонент, че не желае да участва в нейно управление и не подкрепя неин кандидат за председател на НС?
– Най-лошото е, че кризата даже не е на демокрацията, а на човешкото в нас. Имаме криза на първите 7 години. Нормалността изисква да не се лъже. Наблюдаваме непрекъснато двойни стандарти, сякаш живеем в шизофренна псевдореалност. Само допреди няколко месеца ГЕРБ даваха всичко от себе си, за да губят времето на предишния парламент с яростни и безсмислени процедурни хватки. Тогава пак имаше криза, имаше война, не беше ясно какво става с газа и тока. Но тях това не ги интересуваше. В момента правят истерични изказвания как други губят парламентарно време.
Според демократичните разбирания безотговорно ли е да си в опозиция по време на криза, както гласи една от опорките на ГЕРБ?
– Защо се поставя тази въпрос? Това е все едно да се постави въпроса "Безотговорно ли е жертвата да отвърне на своя насилник?" Нали ГЕРБ бяха победители – най-силните, най-можещите и най-успешните? Преди повече от 3 месеца писах, че точно тази ситуация ще настъпи – никой не иска да има каквото и да е общо с ГЕРБ. И в момента някои хора са много изненадани.
Грешка ли допусна ГЕРБ, че свали редовно правителство, обсадено от кризи и критици, без да има собствен план за управление? Не беше ли по-далновидно да хвърлят до пролетта всевъзможните вини на кабинета „Петков“ и чак тогава да отворят „конюшните с белите коне“?
– Грешката им е, че искат те да определят дневния ред. Проблемът е, че определяйки дневния ред, ГЕРБ продължават да не разбират защо никой не желае да се съобразява с тях. То е като класическия пример с насилника, който прибира играчките на децата в пясъчника и после се чуди защо е сам. Той разбира, че не го искат, но не може да проумее, че трябва да се махне поне за известно време. Нещо повече – иска да оглави промените по свои правила. Това е – ГЕРБ искат да стоят на входа и на изхода на българската политика и затова нищо не се случва.
От същия лагер се разпространява мантрата, че ако не подкрепят кабинет на ГЕРБ, на следващите избори "Продължаваме промяната" ще се сринат.
– Преди 4 месеца кризите бяха още по-тежки, но ГЕРБ разсипаха всичко. ПП и ДБ получиха гласовете си на изборите точно, защото се изправиха срещу модела на ГЕРБ. Идеята за безотговорност дори не е мантра, а опит за измама, чисто изнудване. Всички помним какво се случи навремето с "Реформаторския блок". Всички сме чували заклинанията на ГЕРБ, че победителят има отговорност да си прави мнозинството. В момента искаш някакви хора да те подкрепят, но от парламентарната трибуна ги наричаш глупаци. Обидите на лично ниво са като от втори клас, първи срок.
Демократичният сектор е силно разпилян. „Умното гласуване“ на Навални е предназначено повече за мажоритарни избори, но принципът, заложен в него, е поучителен. Не е ли крайно време антизадкулисието да приложи блоковият подход, който невинаги означава предизборна коалиция, но може да "донесе" първи проучвателен мандат?
– Има много обяснения. Мнозина ще си спомнят периода на ОДС, но тогава имаше ясно разделение ляво – дясно, лъжата все още не беше първостепенен политически инструмент, нямаше го и феномена „Спасител“, появил се с Царя. „Спасителят“ не ходи на дебати, не дава обяснения, той е полубог. Обединени, демократите биха изглеждали по-силни.
И може би биха увлекли и хора, които сега не гласуват.
– Сетивата на хората от отделните демократични групи са силно изострени и събирането им на едно място поражда известно напрежение. Всъщност, блокът в момента са ГЕРБ, ДПС и "Възраждане", които свалиха редовния кабинет. Тях трябва да попитаме защо сега не управляват.
Още преди изборите откъм тези среди се чу, че те щели да имат мнозинство и то щяло да е блокиращо. Кой се учудва, че сега не желаят да управляват?
– Абсолютно! Те разсипват всичко. Както се казваше в стария виц – първо ти избиват зъбите, а после те пребиват, защото фъфлиш.
Каква цел гони това деградивно и деструктивно поведение, ако не е властта?
– Целта е да не се отговори на въпроси като "Какво се случи през тези 12 години на управление?", "Срещу какви обещания бе построен "Турски поток"?", "Къде е пътната карта с "Газпром"?", "Защо за 12 години не бе направена нито една реформа?", "Какво стана с КТБ?" и тъй нататък. Затова е истерията – да бъде опакован и забравен 12-годишния балон от лъжи, който ни отне нормалното разбиране за демокрация.
Намирате ли връзка между опита за разклащане на модела ГЕРБ и свръхпроизводството на пропутински партии в България по същото време? Случайно съвпадение ли е това?
– Наскоро си припомних, че през 2007 г. г-н Борисов е получил орден за заслуги към отношенията между България и Русия от руска асоциация, която се свързва с КГБ – подобни ордени са раздавани на различни световни диктатори. Също си спомних как Борисов се кле, че докато е кмет на столицата Паметникът на Съветската армия няма да бъде бутнат. Сега този човек се представя като виден ястреб. Но е факт, че всяка от новосъздадените пропутински партии получава огромно ефирно време в кампаните – заради законодателна поправка, внесена от "Има такъв народ".
Какъв е реалния размер на електоралния терен на пропутинските настроения у нас?
– При максимална мобилизация и при ниска активност – около 15 процента. Създаването на голям брой такива партии обаче оставя впечатлението за много голям масив.
Съществува тезата, че както ДПС има нужда от високопарни патриотични формации, така и ГЕРБ има полза от проевразийски партии – за да изпъкне силната атлантическа ръка на Борисов. Виждате ли подобни връзки?
– Има такава теория за връзката между ГЕРБ и президента Радев. В края на 2021 г. президентът рязко смени посоката, насочи се срещу ПП и нападките им с ГЕРБ спряха. Едното възможно обяснение е, че това се е случило целенасочено – Радев се прави на пропутински ястреб, за да уплаши хората, посолствата и западните партньори, а те да кажат, че на този фон Борисов е истински атлантик и заслужава високо доверие.
Неизбежно ли е създаването на президентска партия, която ярко да промотира преминаването към президентска република?
– Силно се надявам, че това няма да се случи. България не е дорасла до такъв тип управление – нямаме необходимите демократични и институционални рефлекси. Всичко е подчинено и ако това подчинение бъде узаконено, бързо ще влезем в ситуация Орбан.
Разговора води: Емил Янев