Пламен Ненов е икономист в Норвежката централна банка и доцент в BI Norwegian School – най-голямото бизнес-училище в Норвегия. Също е гост-изследовател изследователски център към друг университет в Осло, който се занимава с проучвания на имотните пазари.
Доц. Ненов е възпитаник на Априловската гимназия в Габрово. След завършването й продължава с бакалавърска степен в Amherst College в САЩ, където изучава икономика и математика. Завършва със Summa Cum Laude диплома и защитава докторантура по икономика в Масачузетския технологичен институт (MIT) под ръководството на Дарон Аджемоглу.
Изследванията му са основно в областта на взаимовръзката между макроикономиката и финансите, но има интереси и изследвания в още три области – банково дело, имотни пазари и пазар на труда.
Проф. Нуриел Рубини определи световната икономика като катастрофа на бавен влак в интервю за „Нюзуийк“. Вие какво мислите по този въпрос?
– Според мен сега в момента тече много интензивна борба с инфлацията, поне в Съединените щати и в Европа, и в по-малка степен в Източна Азия, където инфлацията не е толкова голям проблем. Тя наистина много изненада някои икономисти, включително и мен, донякъде заради непредсказуемата войната на Русия в Украйна и големия шок върху енергоресурсите и суровините след агресията.
Сега Федералният резерв е изключително агресивен и повишава лихвите толкова бързо и с такива големи стъпки, каквито не е имало дори в периода на големите шокове от времето на Волкър.
Според мен, това ще има ефект върху борбата с инфлацията дори през 2023-а. Но, същевременно, би могло да има и неочаквано отражение върху международната финансова система, понеже се преминава от период на много ниски лихвени равнища (от десетилетие и повече) към шоково повишаване на лихвите и понижаване на стойностите на много важни активи като държавни облигации и т.н.
Смятате ли, че силният долар е повлиял на инфлацията, по-специално в еврозоната, и е накарал ЕЦБ да е толкова агресивна?
– Съгласен съм с насочването във въпроса. Според мен, наистина е така. Федералният резерв се опитва да внесе дефлация у дома като засилва долара, защото в световната търговия стоки и услуги се фактурира основно в долари и това е сравнително лесен начин да се внесе дефлация. Но, когато става думи за валути, винаги има обратна страна и така те (американците) изнасят инфлация, да го наречем образно, към останалите държави. Това е т. нар. "beggar thy neighbour“ ефект. По правило, когато се опиташ да бъдеш по-конкурентен, да увеличиш икономическата активност, става девалвация на валутата. Но сега, по отношение на инфлацията, нещата са обърнати с главата надолу. И наистина, ЕЦБ ще трябва да реагира, и не само ЕЦБ, но и други централни банки, особено „Бенк ъф Инглънд“.
Прибалтийските републики – Литва, Латвия и Естония – имат годишна инфлация над 20%, за разлика от западните си съседи. На какво се дължи тази инфлация и каква е връзката между техните макроикономики и турбуленциите в еврозоната, защото България върви натам?
– Честно казано, не съм толкова добре запознат с икономиките на Балтийските страни. Но имайки предвид, че в момента много важен фактор за сегашния инфлационен шок е скокът на цените на енергоресурсите, възможно е част от високата инфлация в Балтийските страни да е от специфичния контекст на техния пазар на електроенергия: от какво се генерира електричество, как е свързан с останалата част на Европа. Тези детайли не са ми много известни.
По отношение на ефекта на членството в еврозоната или не, не виждам да има такъв. Има други държави в Източна Европа, които са част от еврозоната, като Словакия, Словения, дори Хърватска, която сега наскоро бе одобрена, където инфлацията е по-ниска от България. Те дори са малко по-сходни на България отколкото Балтийските държави, поне по отношение на търговски връзки, както и по големина. От друга страна, България е във валутен борд и паричната й политика е като тази в Словакия, Словения и Балтийските държави. Аз лично не виждам взаимовръзка, а по-локален контекст.
Ние сме в абсурдната ситуация да сме в борд и да не сме в еврото, да нямаме самостоятелна парична политика и да имаме собствена валута. Проф. Ханке (баща или майка на българския борд) твърдо държи да останем в него но не и да приемем еврото. Възможно ли е в една много далечна година, когато престанем да сме корумпирани, да излезем от борда и да продължим самостоятелната си политика? Докато, ако влезем в еврото, подобна крачка ще е доста трудна. Вие какво бихте предпочели: еврото или евентуално – в далечно бъдеще – излизане от борда със самостоятелна политика и независим лев?
– Въпросът е малко провокативен и тук наистина искам да заявя, че изразявам единствено и само лично мнение. За проф. Ханке – той, като всеки баща би трябвало да е горд с детето си, така че разбирам неговата позиция от тази гледна точка. Но все пак, отново да подчертая, България е във валутен борд и получава пасивно парична политика от ЕЦБ. Аз лично не виждам възможност за обратимост на пътя, по който е тръгнала България, без това да причини сериозни социални последици.
Не ми е известна държава, която е излязла от валутен борд, с изключение на Аржентина. И тя излезе не защото не е искала да остане, а заради спекулативни атаки и кризата през 2000 година. Балтийските държави директно минаха от валутен борд към еврото и затова съм малко скептичен, че ще има бъдещ период с вероятност за връщане към активна парична политика. Освен това не трябва да се забравя факта, че с времето, ако не се провежда активна парична политика, се забравя донякъде как да се действа в тези ситуации. Просто се губи човешки капитал. И още нещо, България е провеждала активна парична политика само за кратък период след промените. По комунистическо време не знам каква точно е била политиката, но преди втората световна война тя е била на златен стандарт. Така че няма чак толкова традиции.
В този дълъг отговор се опитах да представя моите доводи, че този процес е необратим и в такъв случай дискусиите за суверенитет на паричната политика малко се обръщат. Защото, ако тази възможност не е на масата, тогава по-доброто решение за България да има някакво влияние върху парична политика, която се провежда и има ефект върху икономиката, е да бъде член на еврозоната и да участва във вземането на решения в ЕЦБ.
Личните ви приоритети за анализите, които ще правите, които планирате и които смятате за най-важни и полезни в Съвета?
– Аз имам доста амбиции в момента. За колко от тези анализи ще има данни и време нямам представа, но има няколко приоритетни анализи, за които вероятно, ще имам достъп до данните.
Планирам анализ за регионалните икономически неравенства в България и в същата рамка – демографските и емиграционните процеси. Пак в този контекст – това е може би нещо като шапка на част от моите приоритети – са изследвания на някои от провежданите икономически политики и предложения за алтернативни, както и анализи и потенциал за въздействието им.
Друг план е да се разбере каква е производителността на българския корпоративен сектор, има ли някакви неоптимални алокации на продуктивни ресурси и какви са причините. Също наскоро, понеже има очевиден интерес, се опитваме заедно с някои колеги от Експертния съвет да установим наличие на монополизация и пазарна сила в някои сектори и динамиката на тези процеси.
И най-интригуващият?
– И последно – може би най-интересно за читателите – са реалните ефекти върху икономиката от шокове, които започват във финансовата или банковата система поради криза на доверието. Това е примерно шокът от голямата финансова криза през 2008-а и в блока на еврото.
По време на финансовия колапс от 2008-а се наблюдава точно този много деструктивен момент – кризата на доверие в банковата и финансовата система в Щатите. Банките започват да ограничават кредитирането, особено за оборотни средства за фирмите. По този начин дори високопродуктивни компании губят достъп до жизнено необходими средства, защото така функционира една икономика, за да се разплаща с доставчици, с работници. Ако няма оборотни средства, фирмата трябва да ограничи производството си или да затвори, което увеличава безработицата. Така една продуктивна фирма изчезва от пазара вместо тя да остане и да започне да расте.
Същевременно, остава друга – по-ниско рентабилна, която обаче има много ликвидност по други причини. Този процес наистина е много деструктивен, защото така се нарушава логическото функциониране на пазарите, където по принцип трябва по-продуктивните фирми да остават, да растат, а другите да намаляват своята активност и да излизат от пазара.
Затова тези кризи са толкова проблематични. Те имат много дълготраен ефект. И хипотезата е, че, ако се погледнат сега данните за България, има едно отчетливо намаление на потенциала за ръст на БВП след 2009 година. И също, аз съм го наричал в предишни анализи – за инвестиционна стагнация. Инвестиционната активност не се възстановява до предкризисните нива, дори до края на 2020. Което е много дълъг период и може би част от проблема е точно ефектът от кризата в еврозоната в контекста на България от 2009-а. Това е една хипотеза, която искам да проверя със сигурност.
Това, вероятно пак е свързано с влиянието на еврото?
– Не точно с еврото, а може би с недиверсифицирана банкова система, защото много от банките по пазарен дял бяха от Гърция, а Гърция беше много силно засегната от кризата.
Неравенството по региони е страхотен проблем за България. За съжаление, аз не съм оптимист и специално на него почти не виждам решение. Може и да не съм права.
– Затова приоритет на този анализ е първо да се изложат фактите, защото ние като общество имаме определена представа. Но фактите са доста красноречиви за тези големи разлики, които вече се отварят, да кажем – между софийската икономика и останалите части. Структурата на икономиките вече е различна, те са изложени на различни шокове и са като две отделни икономики почти. И ми се струва, че има начини и възможни политики това да се промени. Въпросът е колко са ефективни и тази част ще е обект на другите анализи.
Как ще се преборите с пословичното черногледство на българите, в смисъл, че те винаги обичат да казват как нещо няма да се случи, а не как да се случи, още повече вашият съвет ще е донякъде доста беззъб и поне на този етап няма да е като германския или американските?
– Стратегията в условия на черногледство – наистина е малко тъжно, но ситуацията в България в последните години се подобрява, макар че има много места с много продължителен период на икономическа стагнация. И това черногледство вероятно е реакция на това обстоятелство. Между другото, има и икономически изследвания за ефекта на песимизма върху икономическата активност, но това ще разказвам друг път.
По отношение на Съвета – той наистина е беззъб, при това нарочно. Той е изцяло с консултативен характер. Членовете му ще изразяват само собственото си мнение, без да ангажират никоя държавна институция, към която е институциализиран, или, да кажем, работодател в моя случай. Те ще изразяват своите мнения и становищата и в тях ще има нови факти, примерно – за регионалните икономически неравенства – както и предложения за политики и очаквани ефекти от тези политики (да го наречем – общо очаквани).
Съветът няма да обвързва по никакъв начин вземащите политически решения, защото ще е просто консултативен. Идеята на взаимодействие с тях е то да се осъществи с ангажирането на обществеността. Това означава, че ние ще се опитаме да фокусираме общественото внимание към определени добре изяснени факти за процесите в българската икономика и също за препоръките, които правим. И тогава, през обществеността, се надяваме, че вземащите политически решения ще вземат предвид тези становища.
Това е всъщност начинът, по който функционира френския Съвет за икономически анализи. Той също е изцяло консултативен, членовете му изразяват своето лично мнение, без да ангажират никоя институция. Там всъщност идеята е, че това са членове с много висока академична репутация и самият съвет с времето е изградил висока репутация в обществото. И тогава става малко по-трудно за вземащите политически решения просто да го игнорират. Нашата надежда е, че и ние ще достигнем до тази, да я наречем равновесна точка, в която ще сме изградили достатъчна репутация за Експертния съвет сред обществеността, така че тя да поема някои от тези становища и да ги пренася върху вземащите политически решения.
_____________
* Бел. ред.: Мненията и становищата на доц. Ненов в интервюто са лично негови и по никакъв начин не ангажират нито Експертния съвет, нито Норвежката централна банка.
