ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Няма обратимост на пътя, по който България е поела към еврото – част II

Пламен Ненов

Доц. Пламен Ненов е председател на Експертния съвет за икономически анализи в България, икономист в Норвежката централна банка, доцент в BI Norwegian School (най-голямото бизнес училище в Норвегия) и гост изследовател в друг университет в Осло, който се занимава с проучвания на имотните пазари.

Вчера публикувахме първа част от ексклузивното му интервю за "БАНКЕРЪ", в която той коментира световното стопанство, инфлацията и присъединяването ни към еврозоната. Днес продължаваме с "анотация" на конкретните анализи, които доц. Ненов смята, че ще са най-полезни в по-нататъшната работа на Съвета.

 

Личните ви приоритети за анализите, които ще правите, които планирате и които смятате за най-важни и полезни в Съвета?

– Аз имам доста амбиции в момента. За колко от тези анализи ще има данни и време нямам представа, но има няколко приоритетни анализи, за които вероятно, ще имам достъп до данните.

Планирам анализ за регионалните икономически неравенства в България и в същата рамка – демографските и емиграционните процеси. Пак в този контекст – това е може би нещо като шапка на част от моите приоритети – са изследвания на някои от провежданите икономически политики и предложения за алтернативни, както и анализи и потенциал за въздействието им.

Друг план е да се разбере каква е производителността на българския корпоративен сектор, има ли някакви неоптимални алокации на продуктивни ресурси и какви са причините. Също наскоро, понеже има очевиден интерес, се опитваме заедно с някои колеги от Експертния съвет да установим наличие на  монополизация и пазарна сила в някои сектори и динамиката на тези процеси.

И най-интригуващият?

– И последно – може би най-интересно за читателите – са реалните ефекти върху икономиката от шокове, които започват във финансовата или банковата система поради криза на доверието. Това е примерно шокът от голямата финансова криза през 2008-а и в блока на еврото.

По време на финансовия колапс от 2008-а се наблюдава точно този много деструктивен момент – кризата на доверие в банковата и финансовата система в Щатите. Банките започват да ограничават кредитирането, особено за оборотни средства за фирмите. По този начин дори високопродуктивни компании губят достъп до жизнено необходими средства, защото така функционира една икономика, за да се разплаща с доставчици, с работници. Ако няма оборотни средства, фирмата трябва да ограничи производството си или да затвори, което увеличава безработицата. Така една продуктивна фирма изчезва от пазара вместо тя да остане и да започне да расте.

Същевременно, остава друга – по-ниско рентабилна, която обаче има много ликвидност по други причини. Този процес наистина е много деструктивен, защото така се нарушава логическото функциониране на пазарите, където по принцип трябва по-продуктивните фирми да остават, да растат, а другите да намаляват своята активност и да излизат от пазара.

Затова тези кризи са толкова проблематични. Те имат много дълготраен ефект. И хипотезата е, че, ако се погледнат сега данните за България, има едно отчетливо намаление на потенциала за ръст на БВП след 2009 година. И също, аз съм го наричал в предишни анализи – за инвестиционна стагнация. Инвестиционната активност не се възстановява до предкризисните нива, дори до края на 2020. Което е много дълъг период и може би част от проблема е точно ефектът от кризата в еврозоната в контекста на България от 2009-а. Това е една хипотеза, която искам да проверя със сигурност.

Това, вероятно пак е свързано с влиянието на еврото?

– Не точно с еврото, а може би с недиверсифицирана банкова система, защото много от банките по пазарен дял бяха от Гърция, а Гърция беше много силно засегната от кризата.

Неравенството по региони е страхотен проблем за България. За съжаление, аз не съм оптимист и специално на него почти не виждам решение. Може и да не съм права.

– Затова приоритет на този анализ е първо да се изложат фактите, защото ние като общество имаме определена представа. Но фактите са доста красноречиви за тези големи разлики, които вече се отварят, да кажем – между софийската икономика и останалите части. Структурата на икономиките вече е различна, те са изложени на различни шокове и са като две отделни икономики почти. И ми се струва, че има начини и възможни политики това да се промени. Въпросът е колко са ефективни и тази част ще е обект на другите анализи.

Как ще се преборите с пословичното черногледство на българите, в смисъл, че те винаги обичат да казват как нещо няма да се случи, а не как да се случи, още повече вашият съвет ще е донякъде доста беззъб и поне на този етап няма да е като германския или американските?

– Стратегията в условия на черногледство – наистина е малко тъжно, но ситуацията в България в последните години се подобрява, макар че има много места с много продължителен период на икономическа стагнация. И това черногледство вероятно е реакция на това обстоятелство. Между другото, има и икономически изследвания за ефекта на песимизма върху икономическата активност, но това ще разказвам друг път.

По отношение на Съвета – той наистина е беззъб, при това нарочно. Той е изцяло с консултативен характер. Членовете му ще изразяват само собственото си мнение, без да ангажират никоя държавна институция, към която е институциализиран, или, да кажем, работодател в моя случай. Те ще изразяват своите мнения и становищата и в тях ще има нови факти, примерно – за регионалните икономически неравенства – както и предложения за политики и очаквани ефекти от тези политики (да го наречем – общо очаквани).

Съветът няма да обвързва по никакъв начин вземащите политически решения, защото ще е просто консултативен. Идеята на взаимодействие с тях е то да се осъществи с ангажирането на обществеността. Това означава, че ние ще се опитаме да фокусираме общественото внимание към определени добре изяснени факти за процесите в българската икономика и също за препоръките, които правим. И тогава, през обществеността, се надяваме, че вземащите политически решения ще вземат предвид тези становища.

Това е всъщност начинът, по който функционира френския Съвет за икономически анализи. Той също е изцяло консултативен, членовете му изразяват своето лично мнение, без да ангажират никоя институция. Там всъщност идеята е, че това са членове с много висока академична репутация и самият съвет с времето е изградил висока репутация в обществото. И тогава става малко по-трудно за вземащите политически решения просто да го игнорират. Нашата надежда е, че и ние ще достигнем до тази, да я наречем равновесна точка, в която ще сме изградили достатъчна репутация за Експертния съвет сред обществеността, така че тя да поема някои от тези становища и да ги пренася върху вземащите политически решения.

 

_______

Бел. ред.: Мненията и становищата на доц. Ненов в интервюто са лично негови и по никакъв начин не ангажират нито Експертния съвет, нито Норвежката централна банка.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *