Пореден парламент се занимава с присъединяването на България към Еврозоната. И прави това с ясното съзнание за своя кратък политически живот. Прави го, вместо да се заеме с приемането на пакета от закони, които Брюксел очаква от нас, за да постигнем нещо по-реално и необходимо в момента – получаването на парите по Плана за възстановяване и устойчивост.
В крайна сметка може да се окаже, че отговорността за внасяне на документите за влизане в еврозоната ще падне върху едно служебно правителство. Разбира се, ако в Брюксел решат да ни вземат в „клуба на богатите“, както обичат да казват нашите политици.
Мненията по въпроса за приемане на еврото в парламента, а и в обществото, са разделени от много дебела червена линия. Все пак евроатлантическото мнозинство в Народното събрание успя със 157 гласа на депутатите от ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България" да даде мандат на Министерския съвет и Българската народна банка за ускоряване на техническата подготовка за приемането на европейската валута.
В решението, внесено от ГЕРБ, изрично е посочено, че страната ще запази сегашния официален валутен курс от 1.95583 лева към едно евро и желанието й е съвсем да се "европеизира" от 1 януари 2024 година.
„Дава се мандат да се преговаря за този курс и да не се съгласяват с никакъв друг", категоричен бе Асен Василев от „Продължаваме промяната“.
Останаха обаче и много неясноти около пътя ни към заветната зона.
Всъщност времето за подготовка с всеки изминал ден се скъсява. А тепърва предстоят преговори и те трябва да бъдат съгласувани и с Европейската централна банка и със Съвета на Европа.
От БСП и "Възраждане" изразиха опасения, че еврото може да не бъде прието по сегашния курс (например заради инфлацията) и напомниха за Словения, на която се наложи три пъти да прави такава промяна преди да получи брюкселската благословия. Но мнозинството бързо ги опроверга с ползите от по-ниските лихви, по които държавата ще може да взима дълг, което важи и за фирмите и за домакинствата, с по-ниската инфлация и възможността да привлечем повече инвеститори.
По-добре е да бъдем част от клуба на богатите, а не от клуба на бедните, призова Мартин Димитров от „Демократична България“. А Делян Добрев от ГЕРБ дори изтъкна, че България има уникалния шанс с влизането в еврозоната.
Хубаво, ама по паметливите сигурно още помнят как с тези доводи ни убеждаваха и при влизането в Европейския съюз. А сега – 15 години по-късно, си оставаме най-големите бедняци в общността. Явно европейските плюсове не могат да се пренесат механично и да станат плюсове за всички, та даже и за нас.
Реално погледнато, с приемането на Валутния борд вече сме направили половин крачка към еврозоната. Остава втората по-трудната, само че, както се вижда, нямаме никаква готовност. И до днес никой не е натоварен със задачата да направи анализ на целия процес, на ползите и негативите, да очертае ясно как трябва да се случат нещата…
„Няма искане от Народното събрание или от правителството за изготвяне на анализ на процеса на влизане на България в еврозоната. Единствено има решение от Координационния съвет, съставен от различни ведомства, да се подготви такъв документ“, обясни управителят на Българската народна банка Димитър Радев при изслушването му в парламента.
Очевидно влизането в еврозоната е политическо решение, но разумно ли е то да се вземе без сериозна икономическа обосновка? И не ни ли се спестява нещо, след като страни като Полша, Чехия и Румъния все още не горят от желание да се присъединят към клуба на богатите?
