Борбата за права е най-справедливата и най-явният признак за цивилизованост. Жените са изминали дълъг път в борбата си за права, които днес приемаме за даденост. В края на XIX и началото на XX век в Европа и САЩ суфражетките успяха да извоюват правото на жените да гласуват и така поставиха началото на промените, довели до фактическото социално равенство на половете. Тази борба все още не е приключила, защото предразсъдъците и стереотипите до такава степен са се превърнали във втора природа, че на жените все още се гледа като на човек второ качество.
Това са фактите и всеки нормално мислещ човек ще се съгласи, че хората трябва да бъдат оценявани според способностите им, а не според пола, цвета на кожата и сексуалната им ориентация. Това обаче се сблъсква с неотдавнашно решение на ниво Европейския съюз, според което до началото на юли 2026 г. всички големи компании, които се търгуват на борсите в Общността, са длъжни да увеличат броя на жените в управителните и надзорните си съвети. Директивата,
наречена ултимативно "Жените в управителните съвети",
има за цел да въведе прозрачни процедури за набиране на персонал в дружествата, така че до края на юни 2026 г. най-малко 40% от длъжностите за директори без изпълнителни функции (или 33% от всички директорски длъжности) трябва да бъдат заети от жени.
През 2021 г. само 30.6% от членовете на управителните съвети на най-големите дружества, допуснати до борсова търговия в ЕС, са били жени, като разликите между държавите членки са значителни – от 45.3% във Франция до 8.5% в Кипър. Дори и с увеличаването на представителството в управителните съвети, през 2022 г. около 10% от най-големите компании са имали жена за председател или главен изпълнителен директор.
Малките и средните предприятия, които имат персонал до 250 служители, са изключени от обхвата на директивата.
В документа обаче се казва, че "съгласно новите правила, заслугите трябва да останат основният критерий в процедурите за подбор, които следва да бъдат прозрачни". По този начин не става ясно как хем 40% от шефовете задължително трябва да са жени, хем основният критерий за подбор ще са личните качества и приноса към фирмата.
Просто е – каквито и таланти да притежава една жена,
задължителната квота винаги ще хвърля тъмна сянка върху талантите й.
Така че въпросната квота си е чиста проба обида за жените, защото колкото и качества да имат, в очите на останалите те винаги ще си останат натрапници, защото са назначени по задължение.
Най-сигурният критерии за подбор на персонал, без значение ръководен или не, са знанията и уменията. Полът не би трябвало да има никакво значение, освен ако не става въпрос за мъжки или женски спортен отбор.
Ако в компанията няма професионалисти от женски пол, които не отговарят на изискванията за директор, не виждам проблем вакантните места да бъдат заети от мъже. И обратното – ако жените се справят по-добре, защо босовете да бъдат скъпо платени некадърници с мустаци?
Все пак логиката на бизнеса винаги е диктувала едно единствено нещо: хората се събират в екип, за да работят, да постигат резултати и да печелят пари. А не да танцуват класическо танго или валс, за да се налага мъжете и жените да са по равно.
На всичкото отгоре,
директивата предвижда санкции за държавите членки,
които не спазват мярката – глоби, откази за вписване в търговските регистри и отмяна по съдебен път на "съответните" управителни и надзорни съвети, в които квотите са нарушени.
Другата странност е, че квоти за жени ще има само за директори, а за други слабо представени сфери като авиацията (авиоинженери и пилоти), както и в строителството, не се предвиждат.
"Ако дадем шанс на равенството, ще видим, че независимите жени притежават много предимства. Те ще са освободени от неудовлетворението да бъдат ръководени от мъжете. Това ще доведе до значителни облаги и за обществото – ще бъдат отприщени идеите и потенциала на половината население, което ще повлияе значително човешкото развитие", написа британският философ Джон Стюард Мил през 1869 година.
Идеята на Мил за равенство се е оказала визионерска, докато на "авторите", съчинили директивата, са си откровено безумие.
