ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Редно ли е компаниите по задължение да назначават шефове жени? 

Борбата за права е най-справедливата и най-явният признак за цивилизованост. Жените са изминали дълъг път в борбата си за права, които днес приемаме за даденост. В края на XIX и началото на XX век в Европа и САЩ суфражетките успяха да извоюват правото на жените да гласуват и така поставиха началото на промените, довели до фактическото социално равенство на половете. Тази борба все още не е приключила, защото предразсъдъците и стереотипите до такава степен са се превърнали във втора природа, че на жените все още се гледа като на човек второ качество.

Това са фактите и всеки нормално мислещ човек ще се съгласи, че хората трябва да бъдат оценявани според способностите им, а не според пола, цвета на кожата и сексуалната им ориентация. Това обаче се сблъсква с неотдавнашно решение на ниво Европейския съюз, според което до началото на юли 2026 г. всички големи компании, които се търгуват на борсите в Общността, са длъжни да увеличат броя на жените в управителните и надзорните си съвети. Директивата,

наречена ултимативно "Жените в управителните съвети",

има за цел да въведе прозрачни процедури за набиране на персонал в дружествата, така че до края на юни 2026 г. най-малко 40% от длъжностите за директори без изпълнителни функции (или 33% от всички директорски длъжности) трябва да бъдат заети от жени.

През 2021 г. само 30.6% от членовете на управителните съвети на най-големите дружества, допуснати до борсова търговия в ЕС, са били жени, като разликите между държавите членки са значителни – от 45.3% във Франция до 8.5% в Кипър. Дори и с увеличаването на представителството в управителните съвети, през 2022 г. около 10% от най-големите компании са имали жена за председател или главен изпълнителен директор.

Малките и средните предприятия, които имат персонал до 250 служители, са изключени от обхвата на директивата.

В документа обаче се казва, че "съгласно новите правила, заслугите трябва да останат основният критерий в процедурите за подбор, които следва да бъдат прозрачни". По този начин не става ясно как хем 40% от шефовете задължително трябва да са жени, хем основният критерий за подбор ще са личните качества и приноса към фирмата.

Просто е – каквито и таланти да притежава една жена,

задължителната квота винаги ще хвърля тъмна сянка върху талантите й.

Така че въпросната квота си е чиста проба обида за жените, защото колкото и качества да имат, в очите на останалите те винаги ще си останат натрапници, защото са назначени по задължение.

Най-сигурният критерии за подбор на персонал, без значение ръководен или не, са знанията и уменията. Полът не би трябвало да има никакво значение, освен ако не става въпрос за мъжки или женски спортен отбор.

Ако в компанията няма професионалисти от женски пол, които не отговарят на изискванията за директор, не виждам проблем вакантните места да бъдат заети от мъже. И обратното – ако жените се справят по-добре, защо босовете да бъдат скъпо платени некадърници с мустаци?

Все пак логиката на бизнеса винаги е диктувала едно единствено нещо: хората се събират в екип, за да работят, да постигат резултати и да печелят пари. А не да танцуват класическо танго или валс, за да се налага мъжете и жените да са по равно.

На всичкото отгоре,

директивата предвижда санкции за държавите членки,

които не спазват мярката – глоби, откази за вписване в търговските регистри и отмяна по съдебен път на "съответните" управителни и надзорни съвети, в които квотите са нарушени.

Другата странност е, че квоти за жени ще има само за директори, а за други слабо представени сфери като авиацията (авиоинженери и пилоти), както и в строителството, не се предвиждат.

"Ако дадем шанс на равенството, ще видим, че независимите жени притежават много предимства. Те ще са освободени от неудовлетворението да бъдат ръководени от мъжете. Това ще доведе до значителни облаги и за обществото – ще бъдат отприщени идеите и потенциала на половината население, което ще повлияе значително човешкото развитие", написа британският философ Джон Стюард Мил през 1869 година.

Идеята на Мил за равенство се е оказала визионерска, докато на "авторите", съчинили директивата, са си откровено безумие. 

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *