Неограниченият достъп до информация за действителните собственици на дружества е ефективна, но прекалено тежка мярка срещу изпирането на пари. Това реши Съдът на Европейския съюз по преюдициално запитване на люксембургски съд във връзка с жалбите на две местни дружества по две съединени дела за приложението на Директивата от 2015 г. относно борбата с изпирането на пари. Спорът възниква след въвеждането й със закон в Люксембург и създаване на регистър с действителните собственици на регистрираните правни субекти.
Част от тази информация е напълно достъпна за широката общественост (включително в интернет), но в определени случаи действителните собственици могат да поискат от администратора на регистъра да останат скрити. Отказът за ограничаване на достъпа е обжалван в националния съд, който пък решава да поиска тълкуване от Съда на ЕС относно съответствието на някой разпоредби от директивата с Хартата на основните права на Европейския съюз. Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. цели предотвратяване
използване на финансовата система за пране на пари и финансиране на тероризма.
Директивата задължава държавите членки да гарантират, че информацията за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост.
В тази насока Съдът на ЕС признава, че с разглежданата мярка законодателят на Съюза цели да предотврати изпирането на пари и финансирането на тероризма, като чрез по-голяма прозрачност създава среда, която е по-малко вероятно да бъде използвана за такива цели. Както и че с това законодателят преследва цел от общ интерес, която може да оправдае дори и тежка намеса в предвидените в Хартата основни права – като достъпът на широката общественост до информацията за действителните собственици, например.
Съдът на ЕС констатира обаче, че
намесата в тази насока не е ограничена до строго необходимото,
нито е пропорционална на преследваната цел. От една страна, атакуваните разпоредби позволяват предоставяне на публичен достъп до данни, които не са достатъчно определени или определяеми. А от друга, новата уредба засяга гарантираните с Хартата основни права значително по-тежко, отколкото предишният режим, при който – освен достъп на компетентните органи и на определени правни субекти – такъв е предоставен и на всички лица или организации, които могат да докажат законен интерес.
Според Съдът на ЕС, това утежняване не се компенсира от евентуални предимства на новия режим в сравнение със стария по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Позовавайки се на мотивите на Европейската комисия за трудности при точното определяне на случаите и условията, при които е налице такъв законен интерес, Съдът на ЕС заключава че
това не дава основание за предоставяне на свободен достъп
до въпросната информация.
В добавка е посочено, че даденото на държавите право да изискват онлайн регистрация като условие за предоставянето на информацията за действителните собственици и при изключителни обстоятелства да предвидят изключения от достъпа на широката общественост до такава не са достатъчни за постигане на баланс между общия интерес и основните права на отделните субекти – съответно на личен живот и ефективна защита на личните данни.
В тази насока Съдът на ЕС отбелязва, че уредбата позволява на потенциално неограничен брой лица да получат информация за материалното и финансовото положение на действителните собственици. И че рисковете за евентуална злоупотреба с личните им данни са още по-големи поради възможността
за свободно преглеждане, запаметяване и разпространяване
на чувствителните данни.
Изискванията на Директивата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма бяха въведени и у нас – с приемането на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари през 2018 година. Мотивите бяха аналогични. От една страна, глобализацията на икономическите дейности и либерализирането на капиталовите потоци насърчават добросъвестните икономически оператори да търсят оптималната среда за висока възвръщаемост на инвестициите и търговската си дейност. От друга страна обаче премахването на ограниченията предоставя на престъпните организации нови възможности за прикриване незаконния произход на средствата си.
Последва доразвитие на уредбата, като бяха въведени и
глоби до 20 000 лв. за действителните собственици на фирми,
които не предоставят на собствените си дружества подходяща, точна и актуална информация за себе си и подробни данни за притежаваните от тях права.
Предвидено беше и уведомяване на прокуратурата за установени разминавания в декларираните обстоятелства, като беше добавен и аргументът, че редом с изискванията на Директивата, мерките срещу изпирането на пари са залегнали и националния План за действие по присъединяване към Валутния механизъм ERM II и към Банковия съюз“, посочиха от правителството.
Интересното сега е как тълкуването на Съда на ЕС за достъпа до информация за истинските собственици ще бъде отразено в националните законодателства. Разумното му ограничаване има своята логика, но неминуемо ще доведе до разгаряне на дебата относно реалното наличие на реална воля за борба срещу изпирането на пари. Доколкото въз основа на евродирективата са поддържани списъци на рисковите страни, същите станаха вече предмет на недоволство от включените в тях страни извън Евросъюза и предизвикаха упреци за политически игри и пристрастия относно определянето на данъчните убежища. Много икономисти залагат на тезата, че закриването им е нежелано и невъзможно, тъй като всички икономически сили се възползват от тях за свободен приток на свежи капитали без излишна прозрачност на източниците на финансиране.
