Г-н Аламанов, професионалното ви око долавя свръхпроизводство на еднотипни партии у нас и то в един и същи политически сектор. Как систематизирате тази стахановска дейност?
– Стахановска е много добре казано. Странно е, че точно в определен момент се появяват изумително много нови партии, прицелени в един и същи сегмент. И това са т. нар. национал-консервативни партии. Всички анализи сочат, че тези партии са насочени срещу модерната либерална демокрация и целят откъсването на България от европейските ценности и сближаване с диктаторския режим на Путин. Освен това изследванията показват, че избирателите, които харесват такива идеи, са не повече от 14-15 процента. В този сектор чакат и бивши управляващи патриотични партии, там е и „Възраждане“. Образува се точка на сгъстяване на политически формации. Едва ли тези хора се надяват, че при толкова тесен електорат ще получат десетки места в следващ парламент. Очевидно е, че ще правят нещо друго. И то проличава през яростната им атака в медиите и социалните мрежи. А не е ясно и как тези хора се изхранват.
Вижте цялото видео от интервюто с Любомир Аламанов ТУК
Каква според вас е икономиката на това партийно свръхпроизводство?
– Ако бяха бизнес партии, щеше да е по-разбираемо. Но това в голямата си част са бивши политици, които не са известни със своето предприемачество. Остава дълбокото съмнение, че те са финансирани от другаде. Какво се получава на практика? Имаме само 3-4 проевропейски партии и 15-20, които искат да ни откъснат от Европа и да ни запратят в ръцете на Путин. При избори тези партии ще искат своето ефирно време, своето място по дебатите, глас за свеото мнение. Всичко това е част от комуникационната война, която пропутинските аватари водят у нас. Която цели едно: всяване на съмнение в цивилизационния избор, идващ от времето на Левски, Ботев и Раковски, които казват, че трябва да сме част от една свободна Европа. Огромна част от тези партии използват в наратива си националния интерес. А никой не казва какво точно е националния интерес. Само мъгляви обяснения: да сме силна и независима държава. Какво означава независима държава? Дори традиционно неутралната Швейцария взе отношение по темата насилник – жертва в Украйна.
Нещо, което Швейцария не направи дори през Втората световна война.
– Абсолютно. А най-големият абсурд е, че всички роднини на национал-консерваторите живеят на запад. От 2 млн. български емигранти, 95% живеят в страните със западна демокрация. Това ясно показва, че българинът е наясно със себе си. Националният ни интерес като народ, това сме ние. Не политическата върхушка, която се захранва с някакви пари.
Кои са общите послания на тези уж различни партии?
– Неутралитет, каквото и да означава това, несъпротивление срещу Русия, омаловажаване на достоянията на западната цивилизация, всяване на раздори в обществото, предпоставяне на гей-темата в ущърб на правата на различните. Западната цивилизация се занимава с модернизиране на икономики, със стартъпи, с пътя към Марс и внедряването на изкуствения интелект.
Говорите за национал-консервативни партии, но повечето от тях претендират за лявото политическо пространство. Парадоксът е, че цивилизованите леви партии по света изповядват противоположни принципи. Как си обяснявате този политически оксиморон?
– Това е най-очевидно в позициите на БСП. Корнелия Нинова рязко зави към национал-консервативното, дори религиозното, пробва да направи БСП християнска партия, което е абсурд. На тази база тя се скара със Станишев и с евролевицата. Политическата класа у нас тотално обърка понятията. Единствената разлика остава ориентацията – проевропейска или антиевропейска. Антиевропейската означава неизбежна зависимост от източния диктатор.
Още едно народопсихологично противоречие: над 60% от българите одобряват ЕС и НАТО, но според вчерашно проучване 2/3 от населението ни предпочита снишаването по отношение на войната в Украйна. Естествена реакция ли е това или е внушение от т. нар. национал-консервативни среди?
– Абсолютен резултат от комуникационната война. Същото се получи и с конвенцията за домашното насилие, със стратегията за детето. След яростна кампания се прави изследване и после идва изводът, че българинът иска това, което препоръчват авторите на кампанията. Но не е така. Българинът е излъган, че не трябва да дава солидарност. Не може да се вменява вина на излъгания. Да припомня ли какво се случи с нашите медици в Либия? Тогава още не бяхме член на ЕС, но Западът – особено Франция – не се поколебаха да ги защитят. Защото това е ценност. А можеха да ни оставят сами и да се случи най-лошото.
Най-ефикасно се спекулира със страховете – че върху нас ще се стовари справедливият гняв на руския диктатор. А се подминава малката подробност, че НАТО охранява всеки сантиметър от териториите на своите членки.
– Дори в риториката за НАТО се лъже. И тук дебело трябва да се подчертае, че медиите носят огромна отговорност. Често самите медии допускат да бъдат лъгани.
И тук се връщаме към най-важния извод от анализа ви за партийното свръхпроизводство: този тип партии се създават, с цел да завладеят медийно пространство по закона за политическите партии. Това ли е стратегията на политическите инженери?
– Все още масовата публика вярва на телевизора, за нея той е истината от последна инстанция. Това остана още от бай Тошо. Защо нашите медии не изобличават лъжците? Преди няколко дни гледах по една от канадските телевизии интервю с руския посланик в Канада. Естествено, той пусна в ход всички познати опорки, само че водещият го съсипа: на всеки аргумент контрираше, че това е лъжа, и доказваше, че е лъжа. Чули ли сте български водещ да каже на партиен лидер или на посланик, че лъже? Да не забравяме, че Фейсбук и Туитър премахнаха акаунтите на президента Тръмп, заради хилядите лъжи, които той разпространяваше чрез тях. И обясниха, че не могат да бъдат рупори на измамници. А измамата и лъжата са наказуеми в България.
Защо тогава лидерът на ГЕРБ си позволява безпрепятствени медийни подмени на 180 градуса: за атлантическата му привързаност, при положение, че отклони натовската база на родното черноморие, за борбата му за български шистов газ, след като самият той наложи мораториум върху добива му и още безброй примери? Късопаметна ли е публиката?
– Някой беше преброил, че само по темата АЕЦ "Белене“ Борисов си е променил позицията 17 пъти. За съжаление в политиката българското общество е неопитно, няма демократични рефлекси, усеща лъжите, но бавно. А ченгета от ДС ни четат морал.
Изглежда, че комунизмът се оказа по-хитър и гъвкав от праволинейния фашизъм, който мина през пълна денацификация.
– Много по-хитър. Маскира се и се прероди в различни партии. Всички национал-консервативни партии от бившия соцлагер са бивши комунисти и хора на тайните служби. Как да забравим един сътрудник на ДС, впоследствие депутат от ГЕРБ, който като член на Конституционния съд спря със своя глас отварянето на досиетата и лустрацията?
Парадокс ли е, че възпитаник на пожарникарски факултет в едно милиционерско училище нарича дипломант на Харвард невежа и това се приема с разбиране?
– Това е от инструментариума на насилниците – простият насилник се опитва да омаловажи интелигента.
При комунизма учените хора ги наричаха презрително чантаджии.
– Точно така. Има уплашени хора, които си избират насилник да ги пази. Може би трябва да мине още доста време. Като в библейската история за Мойсей – докато не си отиде последният, който помни.
Ако кажем това на тийнейджърите, до един ще избягат зад граница.
– И къде ще избягат? Няма да е в Архангелск. Ако изгубим ориентир като общество, трябва да следим един-единствен белег – къде децата ни искат да учат.
От ГЕРБ направиха строга забележка на премиера Петков, че се явил на среща във Вашингтон с развързана обувка. Не ви ли напомня това безсмъртната фраза на Апелес „Обущарю, не по-високо от обувките“?
– Отново се връщаме на отговорността на медиите – разпространява се позата на ГЕРб, а се омаловажава онова, което в действителност се е случило.
Разговора води: Емил Янев