Чембърлейн отстъпи пред Хитлер в Мюнхен през 1938 г.
Централноевропейците на Мюнхенската конференция по сигурността ще притиснат САЩ и Западна Европа да не отслабват хватката си над Путин
“Трябва да признаем, че ще бъде голямо предизвикателство да запазим ентусиазма на страните членки на ЕС – предупреди полският премиер Матеуш Моравецки в подкаст миналата седмица. – Събудихме Запада, така че не можем да го оставим да заспи отново.”
Лидерите от Централна Европа, Балтика и Скандинавия, включително Моравецки, имат вродено различна и много по-тревожна гледна точка към нахлуването на Русия в Украйна в сравнение с техните западноевропейски колеги, пише “Политико”.
Страни, които някога са били смлени под руския ботуш или са били тревожни съседи на тираничния Съветски съюз, реагираха на войната с това, което психолозите наричат реакция на оцеляването. И това се дължи не само на близкото минало, но и на векове история, караща тези страни да се ангажират с пълно и безкомпромисно поражение на Русия.
Те виждат своето бъдеще като
неразривно свързано с това на Украйна,
а руската победа – частична или не – и като свое поражение. За тях не може да има замразен конфликт и преговори, които биха могли да оставят на руския президент Владимир Путин възможност да прегрупира силите си и да се върне, за да ги преследва.
И този страх от ясна и налична опасност е причина за ухажването на западноевропейските колеги тук, на Мюнхенската конференция по сигурността – един от най-влиятелните форуми за глобална дипломация – където централноевропейците настояват за военни самолети и повече танкове за Украйна и за ясно разбиране, че битката може да приключи само когато Русия бъде победена съкрушително.
На миналите конференции в Мюнхен репортерите и наблюдателите бяха заинтригувани повече от взаимодействието между противниците. Но този път, без Русия или Иран – и двете страни не бяха поканени –
фокусът е върху западните съюзници
и какви общи позиции и действия ще приемат по отношение на Украйна.
През следващите два дни ще се говори много за единство и ще се хвали проявената до момента сплотеност. Ще има възможност да се демонстрира силата и целенасочеността на трансатлантическия съюз. Но това, от което се страхуват Моравецки и неговата кохорта, е, че Западна Европа ще се измори и ако й бъде предоставена възможност за споразумение чрез преговори – колкото и съмнително да е – те ще се хванат за нея.
И това може да се отнася не само за западноевропейците.
Във вторник след среща на шефовете на отбраната на Запада в Рамщайн министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин каза, че западните партньори са се съгласили да осигурят повече системи за противовъздушна отбрана, танкове, артилерия и снаряди, както и обучение за украинската армия. “Тази контактна група даде да се разбере, че ние ще подкрепим борбата на Украйна за свобода в дългосрочен план”, каза Остин пред репортери.
Стана известно обаче, че представители на САЩ настояват Киев да постигне значителни
успехи на бойното поле възможно най-скоро,
докато у Запада има силно политическо желание да го подкрепя и преди Конгресът на САЩ, ръководен от републиканците, да започне сериозно да намалява подкрепата или се задействат предизборните цикли, така че и по-предпазливите сред администрацията на президента Джо Байдън да започват да повдигат въпроса за стратегии за излизане от кризата.
Централноевропейските лидери обаче не виждат тази война през призмата на изборните цикли и тяхната нервност се основава на историята – включително историята на самия Мюнхен.
Те са били оставяни в беда и преди, особено през 1938 г., когато само на километър от мястото, където пиша това, британецът Невил Чембърлейн и французинът Едуар Даладие подписаха скандалното споразумение, предоставящо Судетската област на Германия преди 85 години. Чехите наричат това умиротворяване Mnichovská zrada, или Мюнхенското предателство.
После, след войната, имаше Ялта и Потсдам – конференциите, на които
ботушът на Йосиф Сталин
стъпи в Централна Европа.
Но когато Берлинската стена падна, Централна Европа и балтийските страни най-накрая можеха да спрат да гледат на изток със страх и отново да обърнат поглед на запад и да определят своята постсъветска идентичност и посока. Бяха се измъкнали от капана на историята, или поне така си мислеха.
За тях присъединяването към Европейския съюз и НАТО беше водено от мотиви, различни от тези на други западноевропейски страни. Според полския историк Ярослав Куиш, основател и редактор на седмичника “Култура либерална”, те смятаха, че тези съюзи представляват застраховка срещу това да бъдат впримчени отново. Но сега – както през голяма част от тяхната история, връщайки се още по-назад от комисарите, до царете –
“изтокът се завръща”,
каза той.
От самото начало руската инвазията се тълкува в региона “не като събитие, а като част от дълъг исторически процес”, отбеляза Куиш. И това възприятие се основава на опита на предишните поколения, предаден чрез публично и частно образование и споделен на кухненските маси, където семействата си припомнят своите истории.
Той също обяснява радушното посрещане, което поляците и другите централноевропейци оказаха на украинските бежанци, за разлика от тяхното пренебрежение към бежанците от други части на света. Историческите причини обясняват различното отношение, казват поляците, посочвайки близостта на Украйна и културните и езикови връзки, свързващи двете страни, както и усещането за това, което може да се опише като
превантивна емпатия.
Когато ги питат за подкрепата им за бягащите украинци, централноевропейците от всички възрасти споменават морален дълг и състрадание, но също така подчертават притесненията си от разрастването на конфликта. Тревогата им е подкрепена от непоклатимо историческо безпокойство, а нахлуването на Путин в Украйна и ужасите на Буча и Ирпин предизвикаха вроден страх – споделян от всички съседи на Русия.
Гледането на войната като на част от исторически процес, а не събитие, което може да бъде произволно или бързо прекратено, променя и съюзите в Централна Европа. Установени партньорства като Вишеградската четворка са изместени от група държави, простиращи се от Естония до България – Унгария е забележително изключение – решени да доведат тази война до окончателен край, колкото и време да отнеме, и да да си осигурят да не бъдат вкарани отново в капан.
Или както каза Моравецки: “Правим повече от другите, защото имаме повече какво да спечелим и и да изгубим”.
