Силната дипломатическа седмица, в която Русия и Съединените щати проведоха три срещи, премина без участието на Европейския съюз. Докато двете световни сили съгласуваха новия европейски ред по отношение на сигурността, за ЕС остана ролята на страничен наблюдател. В случая резултатът от преговорите няма толкова голямо значение, колкото факта, че не участваме в тях.
Началото на годината е подходящото време евроинституциите да си направят равносметка къде е ЕС на световната карта, защото очевидно не е сред лидерите. САЩ определя какъв да е дипломатическият и отбранителен дневен ред на континента, а Путиновата дипломация игнорира Евросъюза като равностоен партньор за „големи“ преговори.
Водещите преговарящи – заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков и заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман, се срещнаха в Женева на 10 януари, за да се опитат да намерят решение за кризата в Украйна и за преодоляване на най-дълбокото разделение по отношение на така наречената политика на отворени врати на НАТО на изток. Вашингтон е притеснен от струпването на руски войски близо до границата на Украйна. Москва пък иска да бъде сключено споразумение за сигурност със западните държави, с което да се спре разширяването на НАТО, САЩ да престанат да разполагат войски и оръжие в Европа и да не доставят съвременно въоръжение на Украйна.
Срещата в Женева се проведе без участието на европейци, което впечатли даже преговарящите. Шърман се почувства длъжна да увери, че Украйна, Европа и НАТО ще бъдат включени във всяко едно бъдещо решение. Това означава обаче, че дори позицията на ЕС да бъде взета предвид, решението няма да е негово.
Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел също се почувства длъжен да обясни защо блока не участва в така нареченото създаване на нов дипломатически ред. Може би тъй като нямаше какво да каже, той повтори, че руска инвазия в Украйна все още е възможна. После се похвали, че е получил уверения от САЩ, че нищо няма да бъде договорено без „силното сътрудничество, координация и участие на ЕС“.
„Това че Москва обсъжда европейската сигурност двустранно със САЩ е нашата собствена вина, а не на Америка“, коментира германският експерт по въпросите на отбраната Волфганг Ишингер.Според него това е логично следствие от факта, че "ни липсват всички основни средства на властта – военни способности, стратегическа визия и политическа воля".
Вашингтон и Москва не се разбраха, но започнаха да си говорят
Ако някой е очаквал пробив в преговорите между САЩ и Русия – за една седмица да бъдат разрешени проблеми и конфликти, трупани с години, ще остане разочарован. Двете страни не постигнаха почти никакъв напредък, но пък се договориха да продължат да си говорят. Неслучайно анализаторите определиха преговорите като началото на нов дипломатически ред и нов европейски ред по отношение на сигурността.
В крайна сметка се случи това което се очакваше – Москва изиска широкообхватни отстъпки в областта на сигурността от Вашингтон и от неговите съюзници от НАТО, които от своя страна заплашиха със сериозни икономически санкции, ако има руска атака. Най-сериозната санкция срещу Русия при евентуално нахлуване в Украйна би било изключване от световната платежна система.
Шърман заяви след среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг на 11 декември, че американската делегация е дошла в Европа с няколко предложения и отхвърли руските призиви за намаляване на числеността броя американските войски в Източна Европа.
САЩ предлагат въвеждане на лимити за размера и вида на военните учения и преговори за разполагането на ракети. Русия пък увери американските си съюзници, че не смята да нахлува в Украйна, но отново настоя Украйна и Грузия да не бъдат приемани в НАТО. Това обаче е неприемливо за Вашингтон и американската делегация предупреди, че политиката на отворените врати на Алианса трябва да продължи.
Москва твърди, че Западът е нарушил даденото обещание, като е позволил на бивши страни от източния блок като Полша и балтийските държави да се присъединят към западния военен съюз. Според нея това застрашава сигурността й, а ступването на почти 100 хиляди войници до украинските граници не било проблем, защото има право да ги разполага където поиска на територията си.
И двете страни убиха всякакви очаквания за бързо разрешаване на кризата в Украйна, тъй като признаха, че преговорите по някои ключови въпроси са обречени на неуспех и процесът ще включва ангажименти, без да се определят строги срокове.
Швеция и Финландия отказаха да бъдат заложници
Швеция и Финландия категорично отхвърлиха възможността да се съобразят с искането на Русия НАТО да не приема нови членове. Двете страни не са част от алианса, а засега не са изявили желание за присъединяване, но според тях е недопустимо да им се отнема тази възможност в бъдеще, за да се угоди на Русия.
„Действията на Русия застрашават целия европейски ред по отношение на сигурността. Всички държави имат право на суверенитет според принципите на ООН и Русия по този начин оспорва международното право. Това, което правим е наш собствен избор и се основава на решения, взети от шведското правителство. Така трябва да остане. Няма място за компромис по този въпрос“, заяви шведският министър отбраната Петер Хултквист в речта си на годишната среща, посветена на шведската политика за сигурност и отбрана.
Президентът на Финландия Саули Нийнистьо заяви в новогодишното си приветствие, че руските изисквания противоречат на установения ред за гарантиране на европейската сигурност,а засягат също и интересите на финландците. Финландия си запазва правото във всеки един момент, без да иска разрешение от никого, да подаде заявление за присъединяване към Североатлантическия договор.
Кремъл открито заяви, че Финландия няма право да вземе решение за присъединяване към НАТО, защото това пряко противоречи на мирния договор, подписан през 1947 г. в Париж, който рязко ограничава военните възможности на финландската армия.
За Финландия правото да влезе в НАТО е най-силният аргумент в областта на сигурността, защото й гарантира относително уважително отношение от страна на Русия. В противен случай автоматично се оказва сама срещу Русия и пред възможността да попадне в сферата на влияние на Москва.
Трябва да се подчертае, че ЕС засега не е изразил позиция за този конфликт. Но за сметка на това е изключително активен по отношение на неправдите в Мали, Никарагуа, Венецуела и на всички останали места, които са далече от Европа. Брюксел е горд, че е най-големият дарител в света и пръв оказва хуманитарна помощ. Това е похвално, но може би, както предлага Макрон, Европа трябва да преосмисли приоритетите си и да си даде реална сметка къде стои сред останалите световни играчи.Вече е очевидно, че пасивната позиция не работи и не спестява проблеми, а лишава от уважение.
