Финландия трябва да кандидатства за присъединяване към военния съюз НАТО "без отлагане", заявиха днес финландският президент Саули Нинистьо и министър-председателката Сана Марин – голям политически обрат, предизвикан от инвазията на Русия в Украйна, предаде Ройтерс.
Финландия, която има 1300-километрова обща граница и в миналото е имала трудни отношения с Русия, постепенно засили сътрудничеството си с НАТО като държава партньор, след като Русия анексира Крим през 2014 г. Но до нашествието на Русия в Украйна скандинавската държава се въздържаше от присъединяване, за да запази приятелските си отношения с източния си съсед.
В съвместно изявление Нинистьо и Марин днес казаха, че "Финландия трябва да кандидатства за членство в НАТО без отлагане. "Надяваме се, че необходимите национални стъпки, които трябва да бъдат направени, за да бъде взето това решение, ще бъдат предприети бързо в рамките на следващите няколко дни", посочват Нинистьо и Марин.
След като Русия започна, наричаната от нея "специална военна операция“ в Украйна, отношението на финландците към НАТО се промени. Обществената подкрепа за присъединяване към алианса нарасна до рекордни числа през последните месеци, а най-новото допитване на обществената телевизия ИЛЕ показва, че 76 процента от финландците подкрепят тази идея, а само 12 на сто са против. Години наред, преди началото на войната в Украйна, подкрепата за членство се движеше около 25 на сто.
Съдбата на Украйна е особено тревожна за Финландия, тъй като тя се е била в две войни срещу Русия между 1939 и 1944 г. Страната отблъсква опит за инвазия, но губи около 10 процента от територията си в последвалото мирно споразумение.
Много вероятно е бързото ориентиране на Финландия към НАТО да увлече и съседна Швеция.
Други скандинавски държави – Дания, Норвегия и Исландия, са членове на НАТО от основаването му през 1949 г.
