Повече от седмица и съседна Сърбия се тресе от протести. Избухнали спонтанно по конкретен повод, те дават израз на натрупаното недоволство от управлението на президента Александър Вучич, възприемано все повече като авторитарно. На улицата излязоха хора от различни групи, с различни интереси, стигна се и до обвинения в опити за овладяване на протеста и употреба на недоволството. Изказаха се и съмнения за намеса на чужди сили за разклащане на държавата.
Вълненията избухнаха на 7 юли заради решението на Вучич да въведе отново полицейски час след засилването на епидемията от коронавируса, а също и задължителни противогрипни ваксини през есента.
През пролетта в страната бяха въведени изключително строги ограничителни мерки, но Вучич отмени извънредното положение на 6 май – с цел да задвижи икономиката, но и да осигури повече гласоподаватели за парламентарните и местните избори на 21 юни, които спечели с голямо мнозинство. Масово се отвориха отново барове, ресторанти, клубове, проведоха се абитуриентски балове, сватби, футболни мачове, тенис турнири без никакви предпазни мерки. Хората забравиха за всякаква предпазливост и се държаха,
сякаш вирусът е изчезнал завинаги и всичко е позволено
Епидемията обаче се засили, болниците взеха да се пълнят, а здравната система се оказа по-натоварена, отколкото в първите месеци след идването на коронавируса. Правителството изчака да минат изборите и още на другия ден обяви нови ограничителни мерки.
Осем години след като неговата Сръбска прогресивна партия спечели първите си избори през 1912-а, Александър Вучич продължава да е популярен. Съкрушителната победа на партията му на вота на 21 юни, на който тя получи 60% от гласовете и си осигури 188 места в 250-членния парламент, се дължи до голяма степен на начина, по който той ръководеше държавата по време на пандемията. През дългото управление на Вучич обаче сърбите силно се поляризираха и противниците на президента натрупаха много гняв, предизвикан от безпомощността им да променят нещата. Мнозинството пък
не вижда реалистична алтернатива на управлението
на Вучич и се безпокои да не се стигне до свалянето му, макар че той твърдо заяви решимостта си да остане на власт.
Протестите нямат ясно изявени водачи. Самите протестиращи са сплотени от недоволството си от управниците, но във всичко друго се различават. Докато една част са от "демократичната опозиция", противопоставяща се на авторитарните методи на Вучич, е възмутена от начина, по който той изигра картата "коронавирус", за да спечели изборите, на улицата излязоха и представители на крайната десница. Сред тях изпъква Сърджан Ного, изявен антиваксър, противник на сближаването на Сърбия със Запада и горещ поддръжник на "братството" с Русия, призоваващ в последните години за "лов на мигранти". Именно Ного бе на първа линия по време на щурмуването на парламента вечерта на 7 юли.
Има ясни признаци на
конфликт между обикновените протестиращи и крайнодесните
Лидерите на опозиционния радикален Съюз за Сърбия се опитаха да се присъединят към протестиращите, но другите участници ги изгониха. Обяснението на крайнодесните пък беше, че тези, които са ги изгонили, не са обикновени граждани, а полицаи с цивилни дрехи, инфилтрирали се в протеста. Активистът от Съюз за Сърбия Янко Веселинович предупреди за "политически провокатори" и "криминални лица".
Спокойните дни се редуват с безредици, протестиращи и хулигани се смесват, а легитимността на протеста е помрачена от упражняваното насилие от малцинството, което е много по-гръмогласно от мнозинството. Полицаи биват обиждани, нападани, замеряни с камъни и факли. Медиите, предаващи от улиците, се объркват кои са протестиращи, кои са хулигани. Протестиращите и техните поддръжници изливат в социалните мрежи гнева си от тази ситуация и призовават хората да се дистанцират от хулиганите, за да не провалят борбата им за демокрация.
Още след първата нощ на насилие, в обръщението си към нацията на 8 юли, Вучич заяви, че протестът е политически повлиян не само от криминални елементи, но и от
чужди държави и техните разузнавателни служби.
Президентът каза, че чужди сили искат да отслабят Сърбия точно преди двудневното му пътуване до Париж за среща с Еманюел Макрон. Събитието включваше видеоконференция с участието на Макрон и германската канцлерка Ангела Меркел, и трябваше символично да рестартира мирния процес между Белград и Прищина. В него се включиха и премиерът на Косово Авдулах Хоти и дипломат №1 на ЕС Жозеп Борел. В крайна сметка обаче на срещата не бе постигнат очакваният напредък.
От срещата в Париж нищо не излезе
Вучич обяви, че протестът не е насочен срещу ограничителните мерки против епидемията, а срещу мигрантите, споразумението с Косово, изграждането на 5G мрежа и самото правителство. Той не уточни кои са чуждестранните държави, изпратили свои агенти, но добави, че има хора от бивша Югославия, известни с криминалните си действия, които са участвали в безредиците и в нападенията срещу полицията.
Подозрения, че Вучич намеква за руска намеса, бяха изказани от проправителствените медии. Таблоидът "Курир" излезе със заглавие
"Антиевропейски сили, предвождани от проруска крайна десница,
организират погрома над Белград", изтъквайки ролята на Сърджан Ного, Съюза за Сърбия и други крайнодесни. Репортер на проправителствената телевизия "Пинк" попита президента откъде на протеста са се появили руски и черногорски граждани, на което Вучич отговори, че има доказателства за "някои неща", но чака доклад от службите за сигурност. За отбелязване е, че руският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко е имал насрочена среща със сръбския президент на 8 юли, но след избухналите безредици предната нощ Александър Вучич я е отменил.
В крайна сметка обаче президентът нарече "недоказани" информациите за "руска следа" в протестите. В интервю, дадено за ТВ "Пинк", на въпроса има ли Русия отношение към организирането на протестите, Вучич отговори, че "няма нито едно доказателство за това". Същевременно той добави, че "не изпитва щастие" от работата на някои американски, германски и руски медии, като не вижда разлика между тях.
С това, както изглежда, се слага точка на очертаващия се скандал между Белград и Москва. За сърбите остава открит въпросът до какво ще доведат протестите – а и как ще се развие епидемията от Ковид-19 в тези условия?
