ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Желание има, газопроводи не

фон дер лайен в израел

Европейският съюз се вслуша в призивите на индустрията да се позабърза в намирането на алтернатива на руския газ, защото блокът е изправен пред енергийна криза и от Кремъл може да се очаква всичко. Надеждите сега са Брюксел да постигне реални резултати, за да не стане като с бившия ни премиер Бойко Борисов, който през миналата година оповести, че България е постигнала пълна енергийна независимост. А видяхме какво стана. 

През март съюзът се ангажира да намали вноса на руско синьо гориво с две трети в рамките на една година. И въпреки нежеланието на Германия и Италия вече тече процес по намаляване на руските доставки. Водещи енергийни анализатори обаче предупреждават, че тези амбиции са нереалистични и трупаната с години зависимост не може да се преодолее за два месеца.

Ще разчитаме на Израел и Египет 

ЕС отдавна е най-солидния купувач на руски енергоносители, като до октомври 2021-а 49% от руските петрол и газ са били продадени на европейските държави. В тази връзка Москва заплаши, че забраната на тези нейни горива в Европа ще доведе до "катастрофални последици за световния пазар".

Това накара европейските чиновници и най-заинтересованите лидери да се размърдат и да търсят работещи варианти. През седмицата председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и италианският премиер Марио Драги посетиха Израел, за да договарят големи доставки природен газ за Стария континент.

Възможност за снабдяване на съюза е и Египет, където през последните години бяха открити големи петролни и газови находища, включително масивното газово поле "Зохр" в Средиземно море. Общността се надява да внася най-малко 17 милиарда кубически метра синьо гориво след сключването на тристранно споразумение с тези две държави.

Фон дер Лайен заяви пред израелския външен министър Яид Лапид, че Евросъюзът ще действа активно, за да сложи край на зависимостта си от руските въглеводороди до 2027 година.

Израел се превърна от вносител на природен газ в износител, след като откри огромни залежи в в своите териториални води. Големият проблем е как той ще стига до Европа, като няма тръбопроводи. Дори да има пари и политическа воля за изграждането им, това ще отнеме години. Според Брюксел една от възможностите засега е горивото до стига до Египет, където то да се втечнява и да се доставя с кораби. Друга възможност е изграждането на газопровод до Турция. Още повече, че след десетилетия  пауза отношенията между Тел Авив и Анкара се затоплят. Само че, съдейки по изчисленията на бившия израелски енергиен министър и сегашен депутат Ювал Стайзиц, той ще струва поне 1,5 милиарда долара и строителството му ще отнеме около три години.

Като опция се разглежда и проектът за Източно-Средиземноморския газопровод (EastMed). Предвиждаше се той да доставя газ от израелското находище "Левиатан" и кипърското "Афродита" като свърже Гърция, Кипър и Израел с южната част на Европа. ЕС обаче го отхвърли заради опасения, че ще струва твърде скъпо. В края на октомври 2021 г. Европейската комисия обяви, че това е "сложен проект“ и не се знае дали отговаря на целите на общността за декарбонизация. А гръцкият професор и бивш евродепутат Нотис Мариас коментира, че всъщност трасето е принесено в жертва на американския втечнен газ, който ще се внася през пристанището в Александруполис.

Но тогава още не беше започнала войната в Украйна. А и през април Вашингтон отбеляза, че Източното Средиземноморие ще играе ключова роля в намаляването на енергийната зависимост на Стария континент от Москва. Веднага след това Брюксел отново насочи поглед в тази посока.

Друга държава, с която ЕС иска да сключи договор за доставки, е Алжир. Проблемът там е, че съоръженията са амортизирани и от близо четири десетилетия изпускат метан. Като се имат предвид европейските екологични амбиции, това означава, че ще трябва да бъдат направени огромни инвестиции за ремонти и модернизации.

Гърция – газов хъб на Балканите?

Огромни надежди се възлагат на Гърция да стане основен разпределител на природен газ за Балканите. Гръцките власти твърдят, че необходимата инфраструктура е осигурена чрез Трансадриатическия газопровод, интерконекторът с България ще е готов съвсем скоро, както и новото отклонение към Северна Македония.

Атина постъпи далновидно и още преди Русия да нахлуе в Украйна на 24 февруари реши да разшири и модернизира терминала за втечнен газ на остров Ревитуса. Освен това страната има капацитет да приема и съхранява втечнен природен газ на пристанищата край Коринт и Александруполис.

Така съседите ще изпълнят "мечтата“ на бившия ни премиер Бойко Борисов, който твърдеше, че България ще стане балкански енергиен хъб.

"Страната ни става незаобиколим фактор на газовата карта в Европа. С нашите газови магистрали даваме възможност на всички да получават газ, а транзитните такси остават за българите 70 години напред“, изцепи се през март 2021г. Борисов.

Колко нелепо звучат тези негови думи днес, всеки сам може да прецени.

Парите наистина обичат тишината

Сериозни енергийни специалисти са убедени, че ЕС няма скоро да се отърве от руския газ, колкото и споразумения да сключи в Азия и Африка. Причините са 100% икономически – западните компании са инвестирали милиарди евро в инфраструктура, които не могат да бъдат възвърнати като с магическа пръчка. Пък и пълният отказ от руското синьо гориво предполага европейските правителства незабавно да разработят програми за внедряване на възобновяеми източници, за изграждането на нови газопроводи, за ремонтирането на остарялата инфраструктура… За тези скъпи неща Брюксел не говори с охота, ръководейки се може би от старата максима, че парите обичат тишината.

На този етап Евросъюзът възнамерява да мобилизира до 2030 г. до 300 милиарда евро, за да се справи със зависимостта си от руския петрол и газ. Близо 10 милиарда евро ще бъдат насочени за газова инфраструктура, 2 милиарда евро за петролни съоръжения, а останалите пари ще отидат за осигуряването на чиста енергия. Но според дoĸлaд нa мoзъчния тpъcт зa ĸлимaтa и opгaнизaциитe Еmbеr и Glоbаl Wіtnеѕѕ, ĸoитo лобират зa пo-бъpзo внeдpявaнe нa възoбнoвяeми изтoчници, тези планове мoжe дa cтpyвaт нa блoĸa с около 214 милиapдa дoлapa пoвeчe oт пъpвoнaчaлнo предвиденото.

Очевидно е че отказът от "услугите“ на Русия в сферата на енергоносителите ще бръкне дълбоко в джоба на всеки европеец. Ако обаче Брюксел действително е решил да го направи, ще трябва да действа решително и без да се обръща назад.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *