Европейският съюз е изправен пред възможността за радикални промени в договорите на общността, за да стане възможно създаването на федерална супердържава с големи правомощия. Поне това включват предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа и плановете на Германия и Франция, които настояват отново да са големите двигатели на промените, ако не и единствените…
Очевидно за всички е, че част от сегашните правила вече не работят и, за да не изпадаме отново в безпомощни ситуации като по време на пандемията, войната в Украйна и надвисналата заплаха от спиране на руските енергийни доставки, трябва да бъдат направени редица реформи.
През седмицата германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон се срещнаха в Берлин и обещаха да поведат общността по пътя на реформите към по-силен и по-суверенен Европейски съюз.
Макрон пристигна в германската столица, след като присъства на заключителната церемония на Конференцията за бъдещето на Европа, проведена на 9 май в Европейския парламент. На събитието бе представен доклад с 49 предложения и с над 300 мерки, който бе приет на пленарното заседание на Конференцията на 30 април. Повечето от тези препоръки изискват промени в европейските договори. Макрон и Шолц категорично подкрепиха възможността за реформа и обявиха, че след общите избори във Франция в началото на юли
организират съвместна консултация на министрите.
Според анализатори, френско-германския тандем може да промени правилата на играта. Още повече, че топката отново ще е в ръцете на най-влиятелните държави членки, а блокът остава разделен на елити и периферия.
На другия полюс са България, Дания, Естония, Полша, Латвия, Литва, Словения, Швеция, Чехия, Финландия и Малта, които са против промяна на договорите на ЕС, защото смятат, че ще бъдат ощетени.
"Не подкрепяме необмислени и преждевременни опити за започване на процес за промяна на договорите. Ние вече имаме работеща Европа“, се казва в обща позиция на тези държави, разпространена в Деня на Европа.
Дипломати от тези страни коментираха, че Европейският парламент просто преследва своя институционален интерес, като целта му е да има последната дума за бюджета, както и право на законодателна инициатива и решението за водещия кандидат за председател на Европейската комисия.
Какво ще (ни) реформират?
На първо място – Конференцията за бъдещето на Европа предлага приемане на нова европейска конституция, която да преобрази ЕС във федерална супердържава с всичките необходими "реквизити" външна политика, сигурност, отбрана, данъчна и финансова система, енергийна политика. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен не изключва възможността за подобна промяна, особено ако бъдат изпълнени нейните приоритети – пълен отказ от изкопаемите горива и въвеждане на европейска минимална работна заплата със закон.
Друго предложение е отпадане на задължителния консенсус при гласуване на важни външнополитически теми и теми от изключителен общ интерес (например данъци, здравеопазване, разширяване и отбрана) и замяната му с обикновено мнозинство.
Ако това се случи, Унгария и Полша се сбогуват с възможността да заплашват Съюза с вето върху бюджета или да извиват ръцете на Брюксел, стане ли дума за налагане на финансови санкции заради "подкопаване върховенството на закона“. Ветото на България, наложено върху стартирането на преговорите за присъединяване на Северна Македония също ще падне.
Тичайки леко пред вятъра, миналата седмица Шолц заяви, че мястото на всички страни от Западните Балкани е в ЕС и започването на преговори със Скопие може да се случи и с квалифицирано мнозинство. Ако тази негова "прогноза" се сбъдне, Северна Македония ще влезе в ЕС с 15, а не с 27 гласа "За". Стига, разбира се, това "обикновено мнозинство" да представлява най-малко 66% от 450-милионното население на Европейския съюз.
Опасенията са, че този формат ще облагодетелства решенията, предлагани или подкрепяни от Германия и Франция, в които живеят общо 150 млн. души. А страховете на "малките" са, че ако новата схема влезе в сила, техните желания и интереси просто ще бъдат подминавани.
Европейска политическа общност
Според Еманюел Макрон единственият път пред ЕС е стратегическата автономия, включваща икономическа, политическа и отбранителна независимост. А германското коалиционно споразумение предвижда законодателни промени, които да доближат ЕС на крачка от създаването на федерална европейска държава.
Въпреки че голяма част от европейците продължават да са зле настроени към централизирането на властта и нямат голямо доверие на институциите в Брюксел, промените се очаква да започнат съвсем скоро. На 11 май германският канцлер подкрепи идеята на Макрон за създаването на политическа общност в съседство с ЕС. В нея ще се включват страни, които няма да са със статута на пълноправни държави членки, но политическото сближаване и частичната интеграция ще са гарантирани.
"Тази концепция би включвала възможността за установяване на по-тясно сътрудничество със страни, които са географски близки и свързани със същия набор от ценности като нас, без да се преминава през дългия процес на разширяване“, заяви Макрон.
Не е ясно обаче дали държавите от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора), Украйна, Молдова и Грузия ще са доволни от тази опция. Част от тях си чакат реда вече 10 години, а други се надяват на бърза процедура за придобиване на кандидатски статут.
Макрон е отявлен враг на разширяването на ЕС,
а с предложението за създаване на "Европейска политическа общност“ си осигурява комфорта да избегне мъчителната процедура по приемане на нови членове и да блесне с поредната гениална идея. Каквото и да си мислим обаче очевидното си е… очевидно: макар и грандомански поднесени, част от идеите на Макрон имат основание.
Френският президент, например, е прав като критикува държавите членки на ЕС, че харчат за отбрана два пъти повече пари от Русия, а Общността няма почти никакъв възпиращ капацитет. Така че създаването на истински отбранителен съюз би решило този много голям проблем. Създаването на работещи съюзи в сферата на енергетиката и здравеопазването – къщо. Така че промените са необходими, друг е въпросът за начините, по които това трябва да се случи.
В момента всичко е на хартия, но това не бива да успокоява никого: Фон дер Лайен вече обяви, че първите законодателни инициативи от предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа ще бъдат обявени през септември.
