Малтийската евродепутатка Роберта Мецола бе избрана за нов председател на Европейския парламент и зае мястото на починалия неотдавна Давид Сасоли. Избирането й бе убедително и приветствано от много посоки. Въпреки това биографията й породи въпроси относно моралния й интегритет – както по отношение на правото на аборт, така и в последователността спрямо отстояването на върховенството на закона.
В избирането на Мецола на 18 януари нямаше изненада, тъй като определянето на титуляра за поста председател на Европарламента става след сложни пазарлъци и преразпределяне на постове между водещите парламентарни групи. Новата председателка, която е излъчена от консервативния сектор е евродепутат от Европейската народна партия. И така 43-годишната юристка, майка на четири деца и досега заместник-председател на Европарламента, стана третата жена начело на институцията след французойките Симон Вей и Никол Фонтен.
Кандидатурата й обаче не бе подкрепена единодушно. Много от колегите на Роберта Мецола, която е практикуващ католик като мнозинството от жителите на Малта, бяха разтревожени от
позициите й срещу правото на аборт.
Малта е единствената страна от ЕС, където абортът по собствено желание е все още незаконен и при кандидатстването си за членство в съюза през 2004-а договори клауза, с която за нея се правеше изключение, пише "Монд". Мецола освен това гласува с "въздържал се" при приемането на резолюция срещу насилието над жените през септември 2021-ва, както впрочем и още 90 евродепутати от ЕНП.
Избирането начело на ЕП на жена, противопоставяща се на правото на аборт, четири десетилетия след Симон Вей, която като министър във френските правителства има ключова роля именно за това право, както и за използването на контрацептиви и въобще за правата на жените във Франция, изглежда иронично. В момента, когато полските жени водят яростна борба срещу законите, приети от консервативното правителство във Варшава, на практика забраняващи аборта, изборът на Мецола е в противоречие с ценностите на ЕС.
По други дискусионни въпроси като имиграцията, правата на ЛГБТ общностите, върховенството на закона, корупцията новата председателка на Европарламента заема
либерални и проевропейски позиции.
Един от най-малко консервативните депутати в своята парламентарна група, тя не е уличавана и в симпатии към крайнодесни идеи и политики.
За чест на Мецола тя бе една от малкото политици в своята страна, които открито критикуваха правителството й след убийството през 2017-а на журналистката Дафне Каруана Галиция, която разследваше връзките между управляващите и мафията, и влезе в новините с отказа си да се ръкува с премиера Джоузеф Мускат след убийството. Възглавявайки борбата срещу корупцията, през декември 2019-а тя призова за оставката му, която той в крайна сметка подаде през януари 2020-а.
На работата на Мецола в Европарламента често се е гледало с подозрение в Малта, а през последните години активната й роля по отношението на върховенството на закона й е навличала яростни критики, водещи началото си от политическите върхове.
Често й е прилепян
терминът "предател",
за да бъде дискредитирана в очите на малтийската общественост. Мецола е определяна като работеща срещу интересите на собствената си страна. Подобно схващане бе изразено и от настоящия премиер Робърт Абела, който при издигането на кандидатурата й за председател на Европарламента неохотно изрази подкрепата си за нея. "Ако не подкрепя номинацията й, бих постъпил така, както тя постъпи с нашата страна", каза Абела. Очевидно словосъчетанието бе евфемизъм, за да не бъде употребена думата "предателство". Малтийският премиер каза, първо, че Мецола е предател, който работи срещу интересите на страната си, и второ, че ще подкрепи номинацията на предателя, за да не стане и самият той такъв.
Ако подобни внушения звучат познато, то е, защото често присъстват в инструментариума на онези политици, чиито противоречиви действия биват разобличавани пред евроинституциите от представители на собствените им страни – главно от по-източните страни членки на ЕС.
ЕНП подкрепя и до днес предишните управляващи у нас
И точно затова будят недоумение позициите на Роберта Мецола по време на протестите срещу правителството на Бойко Борисов по време на протестите през 2020 година. У нас тя се прочу именно като защитничка на управляващите от ГЕРБ. В подготвяната резолюция на Европарламента за
върховенството на закона у нас
тя настояваше да бъдат бъдат добавени случаите с президентските съветници, обвинени в търговия с влияние и подбуда за извършване на длъжностни престъпления. Мецола поиска да фигурира и текст, в който се твърди, че известен магнат на казина, туризъм и строежи, срещу когото са повдигнати 18 обвинения, финансира продължаващите протести, като явно визира укриващия се в Дубай бизнесмен Васил Божков.
В крайна сметка резолюцията бе гласувана, като 33 поправки от общо 50-те, предложени главно от ЕНП, отпаднаха, включително и всички предложения на Мецола.
Но тук идва мястото на въпроса – как така един непримирим борец за върховенството на закона в собствената си страна, готов да бъде подложен на тежки критики и едва ли не демонизиран, заема отсрещната страна на барикадата, когато става дума за аналогична ситуация в друга страна?
И нелицеприятният, но
логичен отговор е партийната политика.
Роберта Мецола е евродепутат от ЕНП и именно като такава бе избрана начело на Европарламента. В него тя влезе като политик от малтийската Националистическа партия, която членува в ЕНП и е в опозиция от 2013-а. А премиерът Робърт Абела и неговият предшественик Джоузеф Мускат са представители на малтийската Лейбъристка партия, членуваща в Партията на европейските социалисти.
Що се отнася до ситуацията в България, там бе обратното – обвиняваните в корупция управляващи бяха участници в същото политическо семейство, към което принадлежи и малтийската представителка. Но в поведението й всъщност няма нищо изненадващо – нали самият лидер на ЕНП, Манфред Вебер, за когото избирането й бе своеобразен триумф, последователно и неотклонно подкрепя партийните съюзници от ГЕРБ.
