Преди месец-два това интервю щеше да има съвсем друг характер – щяхме да си говорим за реформите в селското стопанство, за преструктурирането в сектора. Днес обаче ситуацията е различна, защото гост ни е един от най-охраняваните хора в държавата – Иван Христанов, заместник-министър на земеделието в оставка. Някога представял ли сте си, че ще ви охраняват като национално богатство?
– Честно казано имахме известна представа, че няма да ни е лесно. Специално „Капитан Андреево“ беше във фокуса ни още миналата година по време на служебните правителства. Имаше работа и за министър Рашков, и за Румен Спецов…
И политическата сила на Мая Манолова шеташе около „Златния гьол“, нали така го наричаха?
– За „Златния гьол“ беше натрупана достатъчно информация и си знаехме, че не ни чакат лесни дни. Всъщност, точно "Капитан Андреево" беше една от причините, заради които Кирил Петков излезе с плаката, на който пишеше „Не ни е страх“ или нещо подобно.
По-голяма част от администрацията на предшествениците ви не са ли още по местата си?
– И в министерството, и по регионите са си там. Напълно е невъзможно тези хора да бъдат подменени с магическа пръчка. А и няма смисъл от масови съкращения, защото има истински професионалисти, които си вършат работата без изобщо да се интересуват коя политическа сила е на власт. Има обаче и хора, на които обществото отдавна им е лепнал етикета "калинки". Те не вършат нищо друго, освен да получават големите си заплати. Така че, ако се върнем на земеделското министерство, по едно време взех да си мисля, че дори празен лист да вдигна от бюрото си, пак ще гръмне някакъв скандал около мен. Огромната част от проблемите обаче изобщо не достигат до публичното пространство, защото не засягат обществото чак толкова пряко и в такива мащаби. Но наистина има твърде много работа. Особено в посока създаване на качествени политики за растеж на българското земеделие. Защото, като изключим зърнопроизводството, където седим добре, навсякъде другаде нивото е много ниско.
Изключвате зърнопроизводството, защото там сме седели добре. От известно време насам в бранша и около него непрекъснато избухват някакви скандали, а от десетилетия знаем и що за "прослойка" са прословутите зърнари. Обществената мълва твърди, че това са милиардери с огромни средства, които си имат постоянно лоби дори в Народното събрание? Докъде е истината и откъде започва митологията за тези "земеделци", които – според някои по-недофинансирани сектори – поглъщат огромна част от евросредствата?
– Както винаги истината е по средата. Ако погледнем корелацията на европейския ресурс и развитието на целия сектор по направления, ясно се вижда, че единствено зърнопроизводството се развива успешно благодарение на евросредствата. Всички останали или стагнират, или ръстът им е символичен. За конкретни лица – да, има такива сигнали. Както исторически, така и в момента. И затова за 2023-2027 г. в Стратегическия план наложихме някои ограничения. Веднага обаче искам да кажа и нещо друго – зърнопроизводството е много важен отрасъл, в него работят хиляди честни, открити и почтени хора и в никакъв случай не бива заради няколко черни овце да наричаме всички лоши. Тези, които са прегрешили и за това има установени данни и факти, ще си понесат отговорността.
Но не беше ли преподредено цялото българско селско стопанство именно в интерес на зърнопроизводителите – било то почтени или непочтени?
– Да, това е така. Миналата събота бях на среща с черешопроизводители и когато производител на череши ти каже "Аз смятам, че е по-изгодно да изкореня насажденията и да произвеждам царевица", значи имаме много сериозен проблем. И, ако ние тук имаме амбициозна задача, то това е намерението ни да спрем противопоставянето на зърнопроизводители, градинари, овощари, оранжеристи. И да подскажем на зърнопроизводителите, че е добра идея те самите да отделят една малка част от земите си и да ги обърнат в зеленчукови и овощни градини.
За да стане това нещо, най-напред ни трябва редизайн на финансирането, защото никой няма да чака 5-8 години първа реколта, за да възстанови стартовите си разходи. След това ни е нужна радикална реформа на пазарите. Без тях няма да постигнем нищо. И то не само българските, но и международните пазари.
Фундаменталната част от нашата програма е възстановяване на секторите за плодове, зеленчуци, месо, мляко – като основни двигатели на добавена стойност. Това също важи и за тяхната преработка – ние да изнасяме готов продукт с български етикет, а не постоянно да произвеждаме на ишлеме. Третата ни задача е "редуциране" на вноса, така че да "побутва" българското земеделие напред и нагоре, а не да тегли към дъното, да го унищожава. Буквално два дни, след като БАБХ възстанови държавността на ГКПП "Капитан Андреево", секторите "Плодове" и "Зеленчуци" маркираха 30% ръст. И продължават да поддържат това много добро ниво.
„Капитан Андреево“ – това е горещата точка на деня.
– На месеца.
Тъй като за никого вече не е тайна, че става дума за годишни приходи в размер на 1.5 млрд. лв. от една нищо и никаква фитосанитарна лаборатория, тези пари само от храни ли са "заработени" или по канала са "текли" и други стоки?
– Първо искам да предупредя, че имам ограничен достъп до тази информация. Грубата оценка на материалния интерес, който е бил реализиран там, не ми беше даден като разбивка, а като обща цифра. И то беше именно в контекста „Човек, внимавай с какво се захващаш, защото такъв е материалният интерес и хората, които седят зад него, са готови на всичко, за да си го запазят. И когато казват „всичко“, имат предвид абсолютно всичко. Те няма да се спрат пред абсолютно нищо.“
Те са ви предлагали по 500 000 лева месечно възнаграждение. Така ли е?
– Нека да кажем, че се опитаха да достигнат до мен едни такива въздействия, но по отношение на чистите пари, на белите пари, които можеш спокойно да развяваш в данъчната си декларация и да се хвалиш с нея – там още оценяваме. Ние умишлено възстановихме работата на БАБХ точно в периода, в който по границата спадат и транспортните потоци, и оборотите. Целта ни бе да овладеем ситуацията без да предизвикваме прекалено големи затруднения за турските власти. Така че оценките са си реални – между 50 и 100 милиона лева годишно. Прекрасно закръглена приятна сума, за да получиш даром един монопол. Повечето хора даже не могат да си представят какво представляват 50 или 100 милиона, така че обяснявам популярно: 50 млн. лв. са две детски болници, а 100 млн. лв. – четири детски болници. Ако упавляващите не бяха "разтоварили" граница от държавната опека в полза на частните монополисти, за 10 години щяхме да направим между 20 и 30 детски болници. Само с парите от "Капитан Андреево".
Как обаче тази фитосанитарна лаборатория може да способства и за други видове трафик, а не само за пропускане на камиони с хранителни продукти? Всъщност, за съществуването на една цяла прогнила зона ли говорим, или за няколко човека, печелещи и опериращи с някакви конкретни суми?
– Аз бих го формулирал по този начин – на база на наличните данни, които ние събираме и за други подобни договори, в които държавният интерес не е защитен, в Българската агенция за безопасност на храните има едни 30-50 души, които трябва да бъдат освободени.
От общо колко?
– Ако не се лъжа – от общо 2200 души. Да, на този фон 30-50 "къртици" нищо не са, но говорим за служители на топ ниво в централата и висшата администрация, а не за редови инспектори. Една част от тях вече бяха освободени, но имаме да вършим още работа в това отношение. Важно е да я свършим, защото когато тези 30-50 души напуснат Агенцията, цялата система получава сигнал. Този сигнал засяга всички по веригата – началници, редови инспектори и т.н., а посланието му е недвусмислено: „Свърши се с този род негативно отношение – няма вече да отидеш да правиш инспекция на магазин и да си тръгнеш с торба стоки, които не си платил!". Вижте, шест месеца вече минаха. И се случиха само две неща. Първо – времето доказа автентичността на амбицията ни да върнем държавата на гражданите. И второ – че ние можем да го направим.
Така. Но ако се тръгне към избори, каквито и да са резултатите най-вероятно отново ще трябва да управлява коалиция. Ще има обаче и период, през който ще държавата ще е в ръцете на служебно правителство. Имате ли опасения, че част от нещата, за които говорим днес, могат да бъда заметени?
Да, имаме тези опасения и това го казвам с тежест на сърцето, защото и в предните правителства – специално в земеделието, е можело да се направи повече. Получаваме противоречиви сигнали. Проф. Даскалов каза в едно свое интервю, че дали той ще бъде отстранен като ръководител на БАБХ или ще бъде оставен, ще бъде един тест за президента Радев. Аз бих го казал по същия начин, но вдигайки го на политическо ниво, а не на експертно или директорско.
Как ще бъде композиран новия служебен кабинет и как той ще действа, ще бъде тест за автентичността на намеренията на президента. Напоследък обаче сигналите са изключително противоречиви. Ние дадохме обещание, че ще върнем България на нейните граждани и че ще се борим с корупцията и схемите. И всеки изминал ден ние доказваме това все по-ярко и все по-категорично. А това уврежда интересите на мафията.
Разговорът очевидно търпи продължение. Последен въпрос: смятате и, че секторът на промяната – или на демократичните сили, който на практика е един общ терен, вече е узрял за предизборни коалиции и общи листи? Защото сами се убедихте, че битката е много тежка, а разпокъсването на силите не води до консолидация на съмишлениците. Между другото, този въпрос го задавам от три избора насам – от април миналата година насам. Но не успях да получа отговор от нито една политическа сила от спектъра на промяната.
– Първото, което искам да уточня е, че ние слушаме нашите избиратели. Те поискаха борба с мафията и ние я водим. От ГЕРБ обещаха да бъдат конструктивна опозиция и шест месеца по-късно разрушиха управлението, привличайки на своя страна един от коалиционните ни партньори.
ГЕРБ и ДПС започнаха атаките още от първия ден, така че не са чакали половин година…
– Точно така. Но тук беше и коалиционния ни партньор, който също би трябвало да слуша избирателите си и да изпълнява това, което е обещал. Същото важи и за "Възраждане". В този контекст ние имаме две политически сили, които имат своите избиратели. Правилно е "Продължаваме промяната" и "Демократична България" да се допитаме до своите избиратели и да чуем техните очаквания. След това да формираме политическо становище и едва тогава започваме да разработваме конкретните проявления на едно такова обединение. Защото, както вие сам отбелязахте, в един момент се стига до листи. И в тези листи трябва да намерят място само хора с абсолютно безупречна репутация.
Всичко това трябва да се случи преди началото на предизборната кампания…
– Точно така, нямаме много време, за да стигнем дотам. Но няма как да не чуем и гласът на хората по места. И, ако избирателите кажат този го харесваме, а този не, защото има съмнителна репутация, ние сме длъжни да отчетем това. В никакъв случай не трябва да допускаме механично редене на листи.
Имам предвид и една-две извънпарламентарни сили, които – поне по отношение на корупцията и мафиотизирането на държавата – мислят по сходен на вас начин. Възможно е те да не влязат в парламента и, ако това се случи, избирателите зад тях ще се прелеят в останалия сектор, включително и в статуквото. Това също е известен риск. А става дума – все пак – за 100 000 – 200 0000 гласа, които в противен случай направо изгарят.
– Да, прав сте. Че ще има преливане – ще има. Но в крайна сметка всичко зависи от индивидуалните усилия – както на политическите сили, така и на техните представители. Ние, като народни представители – преди да стана заместник-министър бях народен представител – носим отговорност към своите избиратели и към обществото. Да, някой може да не е гласувал за нас, но това не означава, че той няма да бере плодовете и да се радва на борбата с корупцията. Ние носим отговорност към всеки. В този ред на мисли наистина е най-важно какви ангажименти се поемат и как те се изпълняват. Всъщност, ако си зададем въпроса "Защо "Продължаваме промяната" стана водеща политическа сила, отговорът не е чак толкова труден и сложен: на хората им омръзна 10 години да се говори за работа, работа, работа и за Хикс, Игрек и Зет, а накрая… осем джуджета. И пачки, и чекмеджета, и златни локви…
С други думи – да разбираме ли, че вие сте отворени за предизборен съюз? Политически погледнато, разбира се.
– Отворени сме към това да чуем избирателите си.
Разговора води: Емил Янев
