България планира да възстанови работата на службата по търговско-икономически въпроси в Аржентина. Това стана ясно по време на среща между министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов и посланика на Република Аржентина у нас Нестор Атанасоф.
България няма търговски представител в страната от повече от три години, а същевременно двете държави имат значителен потенциал за икономическо сътрудничество. По думите на министър Никола Стоянов за първите единадесет месеца на миналата година износът на български стоки към Аржентина бележи ръст от над 66 процента спрямо същия период на 2021 година. „Въпреки голямото увеличение на експорта през миналата година, двустранната търговия между нас отбелязва ниски стойности“, посочва министър Стоянов.
Стокообменът между двете държави за периода възлиза на 40.2 млн. щ.долара. „Възстановяването на службата по търговско-икономически въпроси ще даде нови възможности за по-интензивни контакти с бизнеса на местно ниво и стартиране на конкретни проекти“, отбелязва Никола Стоянов.
Посланик Алфредо Нестор Атанасоф посочва, че Аржентина планира създаването на икономически хъб в България. Южноамериканската страна вече е започнала конкретни разговори с няколко компании, а целта му е той да даде достъп на аржентинския бизнес до страните от Европа и Балканите. Според дипломата, България има потенциал да се превърне в един силните партньори на южноамериканската държава в Европа. Той подчертава, че Аржентина има голям интерес за задълбочаване на икономическите връзки във всички области от взаимен интерес, като някои от тях са минната индустрия и земеделието.
В срещата участва заместник-министърът на икономиката и индустрията Димитър Дачев.
Стокообменът между България и Аржентина върви на приливи и отливи през изминалите години. От 81.52 млн. щ.д. през 2018-а подна до 41.72 млн. щ.д. през 2021-а. Българският износ за включва минерални или химични азотни торове, медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати и други.
Инвестициите от Аржентина у нас са символични, което се обяснява и с географската отдалеченост на двете страни. По данни на БНБ в периода 2014-2021 г. у нас са вложени едва 29.9 млн. евро.
