Министерският съвет одобри на днешното си заседание стратегическа визия за развитието на електроенергийния сектор в страната 2023-2053 година.
Документът залага на няколко основни приоритета в развитието на сектора. На първо място България следва да остане лидер в производството и износа на електроенергия в региона. Защитата на националната и енергийната сигурност, както и устойчивото използване на местните енергийни ресурси също са сред основните приоритети в документа. Реализирането на предвидените в стратегията политики и проекти трябва да съдейства за постигане на европейските цели за декарбонизация и повишаване на енергийната ефективност. Сред заложените основни приоритети в документа е и осъществяването на справедлив преход към декарбонизация на засегнатите региони, както и защитата от енергийна бедност.
Стратегическият документ залага използването на местните ресурси от лигнитни въглища до 2030 година и постепенното им намаляване и спиране до 2038 година. Това ще съдейства за запазване на енергийната и националната сигурност, както и ролята на страната като регионален лидер в производството и износа на електроенергия.
Трябва да бъдат изградени четири нови ядрени реактора, за да заместят мощностите, подлежащи на извеждане от експлоатация. Два от тях се очаква да бъдат разположени на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, а още два – на тази в Белене. Новата енергийна стратегия се фокусира и върху развитието на ВЕИ (възобновяемите енергийни източници) проекти – както фотоволтаични и вятърни мощности, така и водни електроцентрали. По отношение на геотермалната енергия, основният извод е, че тя може да бъде пълноценно използвана главно за отопление.
Ключов елемент в бъдещото развитие на сектора е производството на водород, от което се очаква да намали и замени зависимостта на България от внос на природен газ. В този аспект държавата ще разчита на бързото възобновяване на работата на ПАВЕЦ Чаира, както и осигуряването на ресурс за изграждане на подземна ПАВЕЦ. Модернизацията на близо 2000 км електропреносна мрежа и съпътстващата я инфраструктура, която е заложена в стратегията, ще съдейства за осигуряването на достатъчен капацитет за присъединяване и пренос, така че България да запази лидерската си роля в региона.
Прогнозната стойност за реализация на всички проекти, включени в новата енергийна стратегия, възлиза на около 46 млрд. евро, пишат от пресцентъра на Министерския съвет. В същото време при официалното й представяне – в присъствието на президента, на премиера, на енергийния и транспортния министър, както и на представителите на парламентарната комисия по енергетика, включително и на синдикатите, стана ясно, че необходимите инвестиции за нейното реализиране ще са в размер на над 65 млрд. евро.
С днешното си решение Министерският съвет задължи министъра на енергетиката да представи приетата стратегическа визия в Народното събрание.
