ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Наистина ли безработицата у нас е само 4 процента?

Безработицата в Европейския съюз през ноември 2022 г. се запазва на същото ниво както през октомври – 6.0 на сто, с отчитане на сезонните фактори. Тя намалява в сравнение с ноември 2021 г., когато е 6,5 на сто, показват най-новите данни на Евростат. В еврозоната сезонно коригираната безработица през ноември също се запазва на нивото от октомври 2022 г. – 6.5 на сто, и спада спрямо ноември 2021 г., когато е била 7.1 на сто.

В България сезонно коригираната безработица през ноември 2022 г. се запазва на същото ниво, което е отчетено и през октомври – 4.0 на сто. През ноември 2021 г. регистрираната безработица у нас е 4.7% – почти толкова, колкото е била и два месеца по-рано.

Оптимистичните данни за България не може да не са повод за гордост. Но методиката на Евростат би трябвало да буди известни съмнения, особено ако се върнем към данните, които бяха актуални към есента на 2021 г., но които се използват за базисни и при сегашните сметки.

Според Евростат,

през септември 2021 г. безработицата у нас е била 4.6 на сто.

Прекрасно, но… това успокоение влиза в остро противоречие с българските данни.

„Над 10% е реалната безработица в страната, става ясно от данните от преброяването на населението, което беше направено през септември същата година”, обявиха от НСИ.

Двойно по-висока безработица – според българската статистика – е повод за притеснение. Още повече, че немалка част от населението никога не се е регистрирало на трудова борса, нито е получавало помощи при безработица, защото се занимава с внос на коли, земеделие или работи в секторите на услугите и строителството. Тоест – най-често

получава парите си на ръка и срещу една-две усмивки,

а не срещу подписи във ведомости, граждански договори или някакви други счетоводни документи.

Преди дни Агенцията по заетостта публикува поредното си анкетно проучване сред работодателите. То е проведено през септември и октомври 2022 г. и се отнася както за търсенето на кадри през предстоящите 12 месеца, така и за потребностите от специалисти с висше и средно образование през следващите 3-5 години.

Претеглените данни от проучването показват, че

бизнесът ще има потребност от над 200 000 работници,

което е с 6.1% по-висока стойност от тази в миналогодишната анкета и с 6.4% от заетата в момента работна сила. Резултатите показват степента на възстановяване на пазара на труда след корона кризата. Трябва да се отбележи, че ако ни споходи нова ковид вълна, работодателите ще се откажат от наемането на 83 000 души нов персонал (над 40% от иначе заявените потребности).

Индустрията очаква да наеме 35% от прогнозираното общо допълнително търсене на работна сила. Други 22% ще бъдат “глътнати” от търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, а 17% – от държавното управление, образованието, здравеопазването и социалните дейности. Важното уточнение в случая гласи, че в много региони на страната

индустрията продължава да е основен източник на заетост и доходи.

Делът на работодателите, които изпитват трудности при намиране на нужните им специалисти и работници, нараства до 75 на сто. Най-сериозен е този проблем при търсенето на продавач-консултанти, шивачи, машинни оператори, готвачи. Като най-важно умения, работодателите най-често сочат самоконтрола и дисциплината, което показва ниската организационната култура на работната сила. Влияние върху това има и сравнително ниската безработица и силно ограничената свободна работна ръка.

През следващите 3-5 години

работодателите ще търсят над 270 000 работници.

Сред специалистите със средно професионално образование ще има нужда от специалностите търговия, строителство, машиностроене, металообработване, металургия, счетоводство.

Сред висшистите, най-търсени ще бъдат завършилите педагогика, медицина, икономика, информатика и електроника. Добрата новина е, че при висшето образование също се провиждат тенденции на преориентиране към по-търсени специалисти.

“Очаквам България да достигне до едни малко по-трудни времена през март-април, със закъснял ефект спрямо останалите страни. Подобна бе ситуацията по време на кризата от 2008 година. Безработицата може да се вдигне до нива от 8-10 на сто”, прогнозира Георги К. Първанов, HR- експерт, управител на Cteam и член на Борда на Българска конфедерация по заетостта.

По-лесно могат да се посочат секторите, в които няма търсене на кадри. Например, във

финансите има по-голямо предлагане – поради консолидацията, която тече.

Във всички останали сектори – производство, бързооборотни стоки, споделени услуги, колцентрове, селско стопанство – има огромно търсене и недостиг на кадри.

“Българският бизнес изпитва трудности при намиране на добри кадри и все повече работодатели се насочват към внос. Привличат се киргизстанци, узбекистанци и хора от други националности. От една страна трудно намират нужните кадри, от друга страна са притиснати от ръста на цени на суровини и енергоизточници, а от трета страна трябва да задържат тези кадри”, добави Първанов.

По последни данни за състоянието на пазара, процентът на компаниите, възнамеряващи да редуцират персонала си е “пренебрежимо малък” – около 14 на сто. Останалите 86% планират да продължат да растат или да задържат персонала. Компаниите търсят и всички други възможни мотивации – ваучери за храна, бонуси, всичко което може да повиши конкурентоспособността им, уточни той.

Активната и гъвкава политика по заетостта на България

не са позволили рязкото нарастване на безработицата

през последните 2 години, става ясно от представения доклад на проф. д-р Искра Белева от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН).

“Фокусирането на програмите за запазване на работните места чрез субсидиране на  определени сектори и предимно към по-големите работодатели оставя изолирани малките и средни организации, самостоятелно заетите хора и безработните”, пояснява проф. д-р Искра Белева

Други недостатъци в пакетните схеми за защита на заетостта са програмите за обучение, квалификация и преквалификация, които не са реализирани ефективно. Много страни от ЕС

успешно реализират подобни програми в тази насока,

като са раздавали ваучерни за прекфалификация и обучения на служителите, се посочва още в доклада.

“Усилията да се запази равнището на заетост и да не се допусне висок ръст на безработица биха имали по-значителен икономически ефект ако бяха съпътствани и с действия за подобряване качеството на работната сила предвид неизбежното преструктуриране на заетостта в посткризисни условия”, допълва проф. Белева.

Много категории от трудовите ресурси и заетите не са получили  подкрепа, тъй като първоначално фронтът на защита е бил силно стеснен, разширяването му закъснява във времето, а предприетите мерки не се реализират със задна дата.

Въпреки откритите недостатъци в провеждането на политиките за защита на заетостта, те са имали положителен ефект в запазването на равнището на безработица в България на сравнително ниско ниво.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *