Години наред проблемите с незаконната сеч в страната бяха замитани под килима. Уж всички управляващи отчитаха пораженията , които този „бизнес“ нанасяше върху българската природа, но до резултати така и не се стигаше. Един от най-яростните защитници на българската гора – народният представител от „Продължаваме промяната“ Александър Дунчев – за пореден път прави опит да активизира управляващите в посока спасяване на българската гора от незаконни сечи и прекратяване (доколкото подобно нещо изобщо е възможно) на злоупотребите „от двете страни на правдата“.
Тази седмица изтече срокът за внасянето на становища по предложената от правителството Национална стратегия за управление на горите в България до 2030 година.
Природозащитници, лесовъди, специалисти и граждански организации, работещи в тази сфера, трябваше до 12 декември да изпратят своите коментари, за да може те да бъдат отразени и Министерският съвет (най-сетне) да приеме дългоочакваното решение за приемане на въпросната стратегия.
Според проекта, основната цел е осигуряване и провеждане на добре координирана горска политика. Стратегията е основополагащият документ, който
задава визията и стратегическата рамка на държавната политика
за постигане на дългосрочно и устойчиво управление на жизнени и продуктивни многофункционални гори. И то при поддържане на устойчивост и конкурентоспособност на горския сектор като основа за по-висок жизнен стандарт в планинските и селските райони.
Стратегическият документ е написан от работна група, създадена от министъра на земеделието със специална заповед (№ РД 09-44 от 21 януари 2022-а). В нея са включени представители на всички заинтересовани страни в горския сектор – държавни и академични институции, собствениците на горски територии, синдикални, браншови и природозащитни неправителствени организации. Ръководната роля е отредена на земеделското ведомство, защото то е отговорно за провеждането на държавната политика в горското стопанство.
След изтичането на крайния срок (да припомним – 12 декември), на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за горите и чл. 8, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, кабинетът трябва да приеме стратегията в най-близко бъдеще.
Все пак не бива да се забравя, че горите и горските територии в Република България обхващат
приблизително 4. 270 милиона хектара,
което представлява 38.5% от националната територия. Те са ключова екосистема и без без тях животът, какъвто го познаваме, не би бил възможен.
Според проектът на стратегията, управлението на горите и горските територии в България се основава на разбирането за устойчиво развитие, което представлява изпитана и динамична концепция, за стремеж към баланс между всички тези аспекти и функции при непрекъснато променящи се екологични, икономически и социални условия.
В продължение на векове, българските гори са осигурявали работа и препитание в селските райони, поради което те са повлияни и оформени от човешката дейност. Понастоящем,
за естествени се смятат едва 8.7% от българските гори,
докато огромна част от тях – 74.4%, влизат в графата “Полуестествени” и все по-често попадат в защитени зони с активно управление. Инак – общо 74.7% от горите са със специални и защитни функции.
От другата страна на брадвата и триона, статистиката също е… поучителна, да речем. Горското стопанство, като част от националната икономика, осигурява препитание на 60 000 души, заети в горското и ловното стопанство, в дървообработващата, мебелната и целулозно-хартиената промишленост. По данни на Националния статистически институт, през периода 2013-2021 г. относителният дял на добавената стойност в общата добавена стойност на сектора „Селско, горско и рибно стопанство“ е в интервала от 3.8% до 5 на сто.
В продължение на последните няколко десетилетия
количеството дървесина, натрупвано в българските гори, е по-голямо
от количеството на добитата дървесина, което според експертите е белег за устойчиво ползване в българските гори, тъй като количеството на ежегодно добиваната (изсичаната) дървесина е под обема на общия годишен прираст на дървесина.
Тези цифри и анализът, който е направен и посочен в документа обаче, може и да е статистически коректен, но както знаем, често официалната информация често се разминава с ежедневните проблеми в тази област.
Доволно обемистите документи, често остават като добри намерения, тъй като контролната дейност свързана с
бичът на българската гора – незаконната сеч, куца от години.
По този повод, през седмицата българското представителство на международната природозащитна организация WWF за пореден път се е впрегнало да подготви актуален анализ на незаконния дърводобив у нас.
Според него, престъпленията срещу природата са третата най-доходоносна криминална дейност в света. Експертите на организацията твърдят, че тя генерира приходи от 280 млрд. долара годишно и по този показател изостава единствено от наркотрафика и фалшификациите.
В тази връзка от WWF съобщават, че по данни на Интерпол, най-голям дял от тях се падат на нелегалния дърводобив. Според тях, всяка година престъпленията в горите носят в глобален мащаб
финансови загуби на стойност между 51 и 152 млрд. долара.
„Незаконната сеч е световен проблем, който води след себе си сериозни екологични, социални и икономически въздействия. Тя вреди на горите, горското биоразнообразие и екосистемните услуги, в ущърб е на интересите на местните хора и общности, и ощетява отговорните бизнеси, свързани с горите и горските ресурси. Ние от WWF насърчаваме бизнесите и потребителите да ползват сертифицирана дървесина и продукти от дървесина, тъй като в сертифицираните гори се прилага система с по-високи изисквания в сравнение със законовите“, призовава Нели Дончева, ръководител на програма „Гори“ във WWF.
За да установи
реалните мащаби на нелегалния дърводобив в България
и вероятните негативни последствия от него, природозащитната организация WWF се е заела с нелеката задача да подготви актуален тематичен анализ. Работата по амбициозния документ се очаква да приключи в средата на 2023 г. и той ще бъде оповестен публично.
Последният до момента анализ върху незаконния дърводобив у нас, изготвен от WWF и представен официално през 2018 г., показва, че
годишният обем на незаконната сеч у нас достига 2.4-2.7 млн. плътни куб. м.
или между 1/4 и 1/3 от общия добив.
Докладът разкрива различните схеми за незаконен дърводобив, обхващащи периода от изчисляване на запаса на насажденията при инвентаризацията, през маркирането на дърветата за сеч до експедирането на добития дървен материал.
Основните незаконни дейности са свързани с отсичане на немаркирани дървета, извършване на сечи без разрешително, транспортиране на дървесина без съответния документ, както и манипулиране количеството и качеството на добития материал. Когато разликата между документиран и действителен обем бъде успешно скрита при освидетелстване на сечището и експедицията на дървесината, тя се реализира като незаконен добив.
„Годишно чрез незаконния добив на дървесина сивият сектор в горското стопанство генерира скрити приходи от около 150 млн. лева. Освен че водят до колосални финансови загуби, сечите възпрепятстват горите в ефективното изпълнение на техните естествени функции. Всичко това води до сериозни екологични последици като промяна на местообитанията на защитени видове, прекъсване на важни биокоридори, загуба на видове и ерозия на почвата“, обяснява Добромир Добринов, старши експерт „Природозащитно законодателство“ във WWF.
