Петролният бранш, който протестира категорично срещу подписания от американския президент Джо Байдън закон за климата, вече се домогва до данъчни кредити за милиарди долари, включени в него. Законът за редукция на инфлацията (IRA), приет през август 2022-а, цели да ореже емисиите на парникови газове като стимулира нишата за чиста енергия. Заложените в него климатични провизии в размер на 369 млрд. щ. долара насърчават новите инвестиции във възобновяеми енергийни източници и в производството на всичко – от батерии за електрически коли до слънчеви панели.
В закона обаче са предвидени и щедри стимули за набор от нисковъглеродни технологии и горива, които, според мениджъри на петролни и газови компании, притежават големи предимства. И много петролни фирми вече започват да вкарват пари в проекти за улавяне и за съхранение на въглероден двуокис, за преоборудване на рафинерии за производство на биогорива и за нискоемисионен водород – всичките, подкрепени от зелените субсидии на IRA.
Главният изпълнителен директор на “Ексън Мобайл” Дарън Удс уверява инвеститорите, че компанията му “има много добри позиции в тази сфера”, защото тя не е “игра за начинаещи” и има “големи, мащабни проекти, които изискват експертиза като нейната, както и притежавания от нея размер на баланса”. През декември “Ексън” увеличи планираните разходи за нисковъглеродни емисии с 15% и огласи намерения да инвестира до края на 2027-а 17 млрд. щ. долара в своя нисковъглероден бизнес – около 10% от общите разходи.
Анализатори очакват увеличение на активността и като възможности за растеж и като начин за туширане на опасенията на инвеститорите за бъдещето на сектора в хода на декарбонизация на икономиката. Големите петролни компании със значителни данъчни задължения могат също да подкрепят напредъка на зелената енергия като купуват данъчни кредити за нея на други групи, които вече могат да се прехвърлят, по силата на IRA.
Експерти на “Креди Сюис” са пресметнали, че “преобразуващите” данъчни кредити в климатичния закон, които правят доста изгодни много нови проекти за улавяне и съхранение на въглеродните емисии и за нискоемисионен водород, могат да насърчат разходи за около 160 млрд. щ. долара през идното десетилетие.
IRA предвижда данъчен кредит от 85 долара за тон въглероден двуокис, уловен и складиран трайно под земята – процес, който мениджъри и анализатори от бранша смятат, че дава огромни възможности за изтегляне на атмосферните замърсители от индустриалните зони.
Природозащитниците обаче разкритикуваха администрацията на Байдън, че субсидира технологии за улавяне на въглерода, защото, според тях, те са скъпи, с недоказана ефективност и рекламирани от петролните групировки като схема за продължаване на изпомпването на черно злато. Американският министър на енергетиката Дженифър Гранхолм обаче призова производителите на изкопаеми горива да се възползват от новата правителствена подкрепа, за да се преобразят в “компании с по-диверсифициран енергиен и въглероден мениджмънт”.
Госпожа Гранхолм похвали плановете на “Оксиденчъл петролиъм” да разгърне технологията за директно улавяне на въздух, която изтегля въглеродния двуокис от атмосферата и го нагнетява под земята в петролните полети на Западен Тексас. Компанията смята да внедри първия си подобен проект до края на 2024-а и да похарчи 600 млн. долара за него. Директното улавяне на въздух – обещаваща, но засега недоказала ефективността си технология за управление на въглеродните емисии, има право да ползва данъчен кредит до 180 щ. долара на тон по IRA.
Шефът на “Бритиш петролиъм” Дейв Лоулър пък споделя, че е “наистина вдъхновен” от американския закон за климата, който превръща Съединените щати в “най-привлекателното” място на света за развитие на зеления водород. Наскоро британският производител на петрол и газ приключи сделката за Archaea Energy на стойност 4.1 млрд. долара, чийто проект прибира метана от депата за отпадъци. През февруари “Бритиш петролиъм” обяви, че ще похарчи 1.3 млрд. долара, за да придобие TravelCenters of America – верига от станции за газ по американските магистрали, за да стимулира бизнеса си за зареждане на електромобили. И двете инициативи на английския конгломерат имат право да ползват облагите от IRA.
Главният изпълнителен директор на “Шеврон” Майк Уърт има по-предпазлив подход. Според него данъчните стимули са “само част от необходимото за създаване на тези бизнес-начинания” и неговата петролна и газова дейност продължава да следва пътя отпреди IRA. Уърт посочва, че секторът трябва да продължи да подобрява зараждащите се технологии, да гради инфраструктура, да договаря сделки за нови проекти и да получава разрешителни от правителството. А това означава “да минат години” докато се утвърди новия бизнес.
По-дребните петролни производители обаче виждат големи възможности за растеж, особено в сферата на улавянето на въглероден двуокис и нагнетяването му под земята. Един от тях е “Денбъри рисорсиз”, който смята да помпа в подземни складове по 50-70 млн. тона въглеродни емисии годишно до 2030-а – повече от улавяните и съхранявани грубо 40 млн. тона на година в целия свят, възползвайки се от данъчния кредит за 85 долара за тон.
