„Настояваме вече пред няколко парламента да се състави редовно работещо правителство. Всичко, което се случва през последните две години, доказва, че не е най-добрият начин за развитие на страната. Виждаме порочната практика с удължаването на бюджети, която носи нестабилност и неяснота. Това, съчетано с липсата на дългосрочна визия за развитие на ключови сектори на икономиката, и то в ситуация, в която са поставени на изпитание, е другата причина, която ни кара настойчиво да търсим устойчивост в управлението. Важно е да се състави правителство с ясни цели и приоритети, което да води България към по-голяма стабилност.“
Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по време на среща на ръководството на конфедерацията и водачите на листи от коалиция ГЕРБ-СДС. От страна на партията присъстваха Томислав Дончев, Деница Сачева, Делян Добрев, д-р Костадин Ангелов и Красимир Вълчев.
Това бе първата от традиционните срещи, които КНСБ провежда с основните политически партии преди всички избори за Народно събрание.
Пламен Димитров призова още, да се равие енергийната система, да се възстанови предвидимостта и ясните финансови рамки и измерения на бюджетното финансиране на ключови сектори като образование, здравеопазване, култура. Също така настоя да бъде дадена по-голяма яснота как икономиката на България ще се справи със зелената и дигиталната трансформация. Синдикалистът поясни, че това са притесненията на КНСБ и че ще продължават да ги повтарят на всяка партия, с която раговарят.
Димитров представи визията на конфедерацията за социално-икономическото развитие на страната през следващите четири години. Той бе категоричен, че с умерени, но настойчиви крачки трябва да вървим към еврозоната и Шенген.
„Но това трябва да стане на поносима цена. Не смятаме, че е възможно бюджет 2023 да се вмести в 3% дефицит (един от основните критерии за членство в еврозоната). Ако някой иска да напъха бюджета в 3%, то това ще бъде или за сметка на несъобразяването с крещящите нужди в редица пера, които финансира бюджета, или на база на липсата на капиталови разходи,“ подчерта Димитров.
Той заяви, че прогнозата на КНСБ е, че през следващите четири години брутният вътрешен продукт ще расте поне с по 12-13 милиарда лева на година, като към 2027 година ще достигне поне 225 милиарда лева. А минималната заплата трябва да расте с 15-18 процента на година и така да достигне поне 50% от средната. Димитров обясни, че нейният ръст годишно се очаква да е 12-13 на сто и в края на 2027 г. да достигне 3200 лева. Това означава, че след четири години минималната заплата трябва да е най-малко 1600 лева.
По време на срещата бяха обсъдени проблемите във ВиК сектора, където ниските заплати и липсата на квалифицирани кадри продължават да стоят като проблем.
Обсъдена беше и промяна в модела на земеделие у нас, довел до това да разчитаме основно на внос отвън, респективно отразяващ се на цените.
Лидерите на основни членове към конфедерациите повдигнаха въпроси и за състоянието на жп сектора, запазването на комплекса „Марица изток“, необходимостта от финансиране на средното и висшето образование, изоставянето в заплатите на приходните агенции.
