Нов посланик – Ивайло Киров, ще представлява България в Република Албания. Той вече връчи акредитивните си писма на президента Байрам Бегай и официално встъпи в длъжност.
През тази година отбелязваме 110-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения и 30-а годишнина от Договора за приятелство между двете страни.
Държавният глава Байрам Бегай е изразил признателността си за подкрепата, която България оказва на Албания в рамките на процеса на евроинтеграцията й, както и за реализацията на транспортния проект „Коридор №8“ като важна част от инфраструктурата на Европейския съюз, но и от стратегическа важност от гледна точка на сигурността на региона. Инфраструктурната свързаност е посочена като поле за действие с особено значение за целия регион и като необходимо условие за сътрудничество в сферата на туризма. Байрам Бегай е изтъкнал и необходимостта от насърчаването на сътрудничеството в областта на икономиката, културата и образованието. Сътрудничеството в рамките на международните организации също е положително оценено.
Посочено е още, че страната ни разглежда българското малцинство в Албания като мост между двата приятелски народа. Република Албания е сред приоритетите на програмата „Българска помощ за развитие“, в рамките на която вече са реализирани редица проекти, включително и реконструкцията на междуселищен път.
През 2021 г. двустранният стокообмен достигна 156.2 млн. евро. Предварителните данни сочат, че
двустранната търговия през 2022 г. е нараснала до рекордните 186.16 млн. евро.
Износът ни се е увеличил с 15 процента, а вносът е с ръст от 36.5 на сто, но търговското салдо остава положително за България.
Посочените данни показват нарастващото значение на Албания като външнотърговски партньор на България, което до голяма степен се дължи на добрите политически отношения между дете страни, посочват от икономическото министерство.
След приемането на България в ЕС, се отчита увеличение на стокообмена на Албания със страни като Република Северна Македония, Турция, Сърбия и Косово. Причина за това са наложените мита за някои групи стоки и липсата на налози върху същите стоки за посочените страни.
Благоприятни условия за търговията между България и Албания създават ниските транспортни разходи и приемливите, в сравнение с трети страни, цени на българските стоки и тяхното съответствие на изискванията на албанския пазар, както и качеството на предлаганите български стоки.
Вносът от Албания продължава да е ограничен, основно поради липсата на конкурентни стоки. Преобладават нефтен газ, медни руди и концентрати, вторични суровини (мед, месинг, алуминий), селскостопански стоки.
Най-изнасяните групи български стоки за Албания са: продукти на фармацевтичната, химическата, хранително-вкусовата, стъкларската и текстилната промишленост и други.
Албанските инвестиции в България възлизат на символичните 15.4 млн. евро,
като те са в сектори, като: селско стопанство, ловно и горско стопанство, търговия. По Закона за насърчаване на инвестициите до момента няма сертифицирани проекти в България с участието на албански инвеститори.
В същото време от България има инвестиции за около 15.8 млн. евро. От 2007 г. “Първа инвестиционна банка” има лиценз за извършване на банкова дейност и откри офиси в столицата Тирана и няколко други града. Тя развива активно и кредитна дейност, като финансира проекти на средна стойност в отрасли като хранително-вкусовата промишленост, туризмът и търговията.
През 2019 г. българската компания „Албания Телеком Инвест“ АД, чийто собственик е Спас Русев, придоби „Телеком Албания“ на обща стойност 50 млн. евро. В българската компания-купувач е и Елвин Гури, албанско-български инвеститор.
Фирма “Болкан роудс” чрез своето дъщерно дружество, регистрирано в Албания, редовно участва и печели търгове през 2010 г. и се утвърди като надежден изпълнител при строителството на пътища в страната.
Навлязлата през 2012 г. в енергийния сектор на Албания българска фирма “Ваптех” продължава да доставя машини и съоръжения за оборудване на малки ВЕЦ. Фирмата успешно се конкурира с австрийски, германски и италиански фирми, които до момента са основните доставчици на такова оборудване за Албания.
Забелязва се активизиране на контактите между българските и албанските туроператорски фирми. От албанска страна има силен интерес към българското Черноморие, балнеолечението и възможностите, предлагани от българските ски-курорти.
Данните от ГКПП показват, че между януари и ноември миналата година общо 20 342 са били албанските туристи у нас.
