Политическите катаклизми у нас се оказаха по-значим фактор за отказа да се приеме държавен бюджет за тази година от кървавата освободителна война на Украйна, която гласува основния си икономически закон за 2023-та преди дни.
В България обаче се работи с удължителен закон за бюджет 2022, който осигурява базисното функциониране на държавата, но възпрепятства воденето на активни политики за развитието й.
От една страна „закованият” бюджет е добър за страната с оглед на политическия момент – не позволява предизборно надцакване с разходи. От друга, в решаващата година за приемане на еврото и влизане в Шенген, както и за втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, които изискват изпреварващ икономически растеж,
няма как да се движим без компас.
Затова все повече гласове се надигат в полза на бюджет 2023. Това са гласове на оптимисти, вярващи, че политиците ще правят нещо друго след извънредния парламентарен вот на 2 април и то в името на България.
„Необходимо е бюджетът за 2023-та, както и средносрочната бюджетна прогноза да включват финансиране на мерки за дълбоки структурни промени в икономиката, които да я направят по-конкурентна, иновативна и устойчива на все повече шокове и негативни сценарии. Добре би било да се полагат консистентни усилия, включващи конкретни мерки, времево изпълнение и отговорности, за постигане на независима и ефективна енергетика”, смята Любомир Каримански, съветник на финансовия министър Росица Велкова.
Наложително е да прекратим порочната практика с постановления на Министерския съвет да се пренасочват средства от един сектор в друг. Дори и това да не е нарушение на Закона за държавния бюджет, то води до изкривяване на зададените първоначални политики в него, както и до предефиниране на целта на определените средства.
В средносрочната бюджетна прогноза е подходящо реформаторските усилия да бъдат насочени към системи и ведомства с най-големи разходи, а именно: социално-осигурителната система, пенсионната система, здравеопазването (включително и НЗОК), образованието (най-вече целеполагане на конкретни, качествени измерители в образователната система), регионалното развитие и благоустройството, както и силовите министерства, казва Каримански пред „БАНКЕРЪ”.
От ключово значение за държавата е
да се стимулира предприемачеството
чрез бързо, достъпно и адекватно програмно финансиране, данъчни облекчения, възможност за набиране на висококачествени професионалисти от трети страни чрез бърза процедура за синя карта за служител и цялото му семейство.
Наред с инвестициите в изоставащите региони на страната е добре да се приложи и фискална децентрализация. Стига да има професионален капацитет за това. Коефициентът на централизация на ресурсите в държавата е необходимо да бъде променен, т.е. да бъде намален.
„Важно е да си отговорим на въпросите: какви са критериите за централизирано и децентрализирано предлагане на публичните услуги? Как да се асемблират данъчните приходи, за да се финансира предлагането на публичните услуги на двете нива? Целта трябва да е една-единствена – драстично намаляване на бариерите пред инвеститорите с прозрачен и чист капитал и развитие на общините в изоставащите райони на България”, отбелязва Каримански.
Най-нетърпеливи са синдикатите.
Според тях бюджет 2023 трябва да бъде внесен в първия ден на новия парламент. Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията настоява политиката по доходите да е точка първа на бъдещата програма на което и да е правителство.
По думите му Бюджет 2023 е готов и е въпрос на тристранен диалог да бъде изготвена рамка на основните фискални и макроикономически параметри. Костов припомни думите на президента Румен Радев при назначаването на новия служебен кабинет – акцент трябва да е борбата с бедността.
Това звучи хубаво, но и притеснително заради безотговорната щедрост на политиците, към които се апелира.
Впрочем служебният кабинет, който веднъж вече отказа да внесе бюджет 2023 в края на миналата година, като че ли този път ще се вслуша в синдикалните щения.
Правителството не може да не направи вариант на бюджет, заяви служебният министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Това ще се случи към края на неговия мандат. Ще има ръст на социалните разходи, посочи той.
Според други аналитици обаче
политическите реалности предсказват,
че няма шанс за редовен бюджет през първата половина на тази година. Усещането е, че партиите и президентът умишлено делегитимират демокрацията и политическата система, за да се върви към президентска република, коментира доц. Виктор Йоцов, финансист и преподавател в УНСС.
“Правителство най-вероятно няма да може да бъде съставено и бюджет няма да има. Ще се търсят някакви механизми, за да може да се подпомагат някои разходи, особено тези за общините. Не знам как ще се справим с това. Няма да има парламент през следващите 2-3 месеца и това означава, че тези закони, които ни трябваха по Плана за възстановяване и устойчивост, няма да бъдат приети”, каза Йоцов пред „БАНКЕРЪ”.
Бившият вицепремиер Николай Василев пък определи като положително това, че служебното правителство не е внесло нов бюджет. Според него няма значение какво е щяло да пише в него, след като вървим към поредни избори, всяка партия е можело да се състезава
колко повече милиарда ще раздаде.
“Най-разумно е в края на април – началото на май да има ново правителство, което в обозрим период да вкара нов бюджет, да го изпълнява и да носи своята отговорност”, твърди Василев. Същевременно той обръща внимание на факта, че повечето кризи, с наши усилия или поради световната конюнктура, заобиколиха България.
„Бих вкарал бюджет без дефицит. Когато в добри времена едно семейство не може да си балансира бюджета и кара на потребителски кредити от заплата на заплата, какво ще прави в лоши времена? Държавата е същото”, обяснява Василев.
Дали след безкрайния изборен маратон партиите са стигнали до наченки на здрав разум и национално отговорно поведение, предстои да видим. Най-важният критерий ще е дали работят за политически мир и съставяне на правителство, което да напише и внесе в парламента бюджет за текущата година.
