Берлин се съгласи да предостави спасителен пакет в размер на 17 млрд. евро на борещото се за оцеляване енергийно дружество "Унипер". Това е най-сериозната досега мярка за предотвратяване на колапса на енергийната мрежа на страната в условията на ответните мерки на Кремъл да ореже доставките на руски природен газ за Европа.
Германските потребители много скоро ще започнат да усещат на плещите си цената на загубените количества гориво, макар че канцлерът Олаф Шолц се зарече да ограничи натиска на енергийния спазъм върху по-широката икономика докато подготвя Германия за потенциален режим на газовото потребление през идните месеци. Прекъсвайки лятната си ваканция, Шолц заяви в Берлин на 22 юли, че правителството "ще направи всичко необходимо, за да гарантира, че всички ще успеят заедно и ще продължат да го правят толкова дълго колкото е необходимо".
"Унипер" е първата едра корпоративна жертва на ескалиращата европейска газова криза, поискала държавна помощ в началото на юли. Най-крупният продавач на руско синьо гориво бе тласнат на ръба на фалит след като руският президент Владимир Путин оряза газовите доставки в отговор на западните санкции срещу Кремъл след нахлуването на Русия в Украйна.
Регистрираната в Дюселдорф компания, създадена през 2016-а от предишните активи в твърди горива на E.ON, се оказа най-слабото звено в енергийната система на най-могъщото европейско стопанство. Огромните контракти на дружеството с руския държавен монополист "Газпром" го прави силно зависимо от всяка редукция на газовите потоци за Германия и го принуждава да попълва недостига на високи цени от спот-пазара.
Десетилетията на растяща зависимост от евтина руска енергия направиха Германия уязвима на натиск от Москва. Германските власти вече предупредиха потребителите да се подготвят за двойно и дори тройно по-високи енергийни сметки през идните месеци, които ще задълбочат кризата на растящата издръжка на живота.
Шолц каза, че новият пакет от помощни мерки може да влезе в сила през идната година, за да облекчи товара на домакинствата след като правителството на практика подкрепи целия енергиен сектор. Част от спасителния пакет е възможността "Унипер" да може да прехвърля 90% от допълнителните разходи за заместващите липсващи руски доставки газови количества от спот-пазара, както и ангажиментът на Берлин да покрива загубите от продаденото в Германия синьо гориво. След приключване на трансакцията правителството ще контролира около 30% от енергийното дружество – достатъчно, за да получи право на вето върху важните стратегически решения. Общият размер на спасителния пакет е над четири пъти по-голям от сегашната пазарна оценка на компанията и той вероятно ще е само началото.
Акциите на "Унипер" поскъпнаха след огласяването на решението на кабинета на Шолц, но впоследствие потънаха с 25%, което свали пазарната оценка на дружеството до около 3 млрд. евро в края на седмичната борсова търговия. Фирмените книжа на основния акционер на "Унипер" – финландската "Фортум", първоначално също тръгнаха нагоре, но след това паднаха с 6.3 процента.
"Най-важната задача в момента е да постигнем незабавна стабилизация на "Унипер", но ще са необходими по-нататъшни усилия за изграждане на устойчива база за газовия бизнес", посочи главният изпълнителен директор на "Фортум" – Маркус Раурамо. Финландското енергийно дружество се съгласи да редуцира дела си в германската компания от 78 на 56 процента.
Изчерпалият кешовите си ресурси "Унипер" вече ползва кредитна линия от 2 млрд. евро от държавната германска банка KfW и започна преговори за още пари след като преди няколко месеца получи 8 млрд. евро финансова инжекция от "Фортум". Въпреки финансовия риск обаче Германия не може да си позволи да остави енергийното дружество да фалира, защото колапсът ще нанесе сериозни поражения върху цялата стопанство – от промишлените компании до регионалните комунални услуги.
На 21 юли Германия повиши целевите количества на газовите си резерви, които да ползва през зимата. Това подсказва, че правителството ще се намеси в управлението на доставките. В момента германските газови хранилища са запълнени на 65%, а новата цел е 95% на 1 ноември. Тъй като Берлин не разчита на Москва да изпълнява поетите газови ангажименти, той взема и допълнителни мерки: затоплянето на водата в басейните е забранено, Кьолн гаси уличното осветление, а Хамбург планира да доставя топла вода само в определени часове на денонощието. Някои градове пък ще отворят отоплени обществени зали, за да помогнат на хората да се спасят от студовете.
