Световната организация на дружествата на авторите и композиторите – CISAC публикува доклад за глобалните приходи от авторски възнаграждения за 2021 година. В него се обръща внимание, че авторите в България получават едни от най-ниските възнаграждения.
От доклада става ясно, че в световен мащаб авторите на музика са увеличи приходите си с 5.8% спрямо 2020 г., като общо те възлизат на 9.6 млрд. евро. Въпреки ръста печалбите им са под нивата от периода преди пандемията. Продължава да се регистрира негативното въздействие на локдауна върху композиторите и текстопикците специално заради трудно възстановяващия се концертен сектор. Друг проблем е, че от огромните ресурси, генерирани от дигиталните платформи, много малка част, достигат до творците.
Докладът на CISAC предоставя изчерпателни данни и анализ на събраните авторски възнаграждения от всички репертоари, включително музика, аудиовизия, визуални изкуства, драматургия и литература.
Данните в доклада показват, че събраните в България възнаграждения за автори в музикалната и филмовата индустрия са толкова ниски, че дори не попадат в класациите, оповестени от CISAC. Единствено по показател "събрани авторски възнаграждения на глава от населението годишно" през 2021 г. България се нарежда на опашката с 0.79 евро. За сравнение – средната стойност за целия свят през същата година е почти два пъти повече – 1.49 евро.
Тези 0.79 евро на глава от населението се разпределят и между чуждестранните автори, чийто репертоар звучи на територията на България. Така приходите на нашите изпълнители са още по-ниски предвид по-малкото потребление на български репертоар в България спрямо чуждестранния.
Според организацията на авторско-правните дружества това до голяма степен се дължи на неспособността на държавата да създаде адекватна среда за професионално развитие и справедливо заплащане на творците.
В доклада си CISAC посочва, че тарифата за излъчване на музикално съдържание от телевизиите в България не е променяна от 2001 година. Това е резултат от липсата на ясна законодателна процедура, която да осигурява равнопоставеност при преговорите на авторските дружества с ползвателите на произведения. С приемането на законодателни текстове държавата също трябва да гарантира, че този процес ще завърши с приемане на адекватни тарифи, които да носят справедливи възнаграждения на авторите от телевизии, радиостанции, кабелни оператори, дигитални платформи.
CISAC обръща внимание, че правителството действа бавно, като дава за пример две директиви за авторското право и сродните му права – за определени онлайн предавания и за цифровия единен пазар. Тези директиви трябваше да бъдат транспонирани през 2021 година. Това обаче не се случи и не бяха предприети никакви мерки, което накара Европейската комисия да стартира наказателна процедура срещу държавата.
