Започналата на 24 февруари тази година война в Украйна води до значително засилване на несигурността относно перспективите пред икономическата активност и инфлацията в България. Целта на това тематично изследване на Българска народна банка е да представи до каква степен България е икономически обвързана по линия на външнотърговските и финансовите потоци със страните, които участват във военния конфликт (Русия, Украйна и Беларус) и да представи оценки за степента на зависимост на българската икономика от използването на природен газ предвид преустановяването на доставките от Русия на 27 април.
Външнотърговските потоци, особено по линия на вноса на ключови енергийни суровини от Русия (суров петрол, природен газ и ядрено гориво), представляват основният канал на икономическа експозиция на България към военния конфликт в Украйна. Същевременно годишните финансови потоци между България и Русия, Украйна и Беларус, както и размерът на натрупаните с тези държави финансови активи и пасиви, са по-малки по размер в сравнение с търговията със стоки и услуги и съставляват найвече извършени в миналото преки инвестиции от Русия в България.
При невъзможност преустановените руски доставки на природен газ да бъдат ефективно заменени с внос на природен газ от други държави или с алтернативни енергоизточници може да се очакват значителни негативни ефекти върху българската икономика, като най-силно ще бъдат засегнати секторите, свързани с производството на топлинна и електрическа енергия, както и секторите от преработващата промишленост.
В тематичното изследване са представени и оценки за ценовите ефекти за българската икономика, които биха произтекли при замяна на природния газ от Русия с алтернативни доставки, но на по-висока цена от тази на руския природен газ.
Вносът на стоки и услуги от Русия, Украйна и Беларус представлява 8.8% от целия внос на България през 2021 г. в номинално изражение, или 5.7% от БВП. Вносът на България от Русия е значително по-голям от този от Украйна и Беларус и формира близо три четвърти от вноса на стоки и услуги от трите държави. Българският износ на стоки и услуги за Русия, Украйна и Беларус възлиза на 3.3% от целия износ на България през миналата година, или 2.1% от БВП, като е разпределен почти поравно към Русия и Украйна.
Русия
Делът на Русия в българския износ и внос на стоки и услуги следва тенденция към понижение от 2014 г., като към 2021 г. този дял е с около 50% по-нисък спрямо 2014-а и при двете позиции. През миналата година търговските потоци с Русия представляват 1.7% от българския износ (1.1% от БВП) и 6.7% от българския внос на стоки и услуги в номинално изражение (4.3% от БВП).
Износът ни за Русия през миналата година се състои от 57.7% стоки и 42.3% услуги. Износът на стоки е концентриран най-вече в групите „химически продукти“ 77 (дял от 39.6% в общия износ на стоки от България за Русия през 2021 г.) и „машини и оборудване“ (дял от 37% в общия износ на стоки от България за Русия през 2021 г.).
Износът на услуги за Русия се състои главно от транспортни услуги (63.3%), като значително по-малък дял имат услугите, свързани с пътувания (22.3%). При услугите, свързани с пътувания, се наблюдава свиване на нетните приходи от 2014 г. насам, като делът на посещенията на руски граждани в общия брой чуждестранни посещения в България е намалял от 7.1% през 2014 г. до 1.9% през миналата година.
За разлика от износа, вносът на стоки и услуги в България от Русия е почти напълно съставен от стоки, които през миналата година формират 97% от общия внос. Русия е четвъртият по големина търговски партньор на България по линия на вноса на стоки. По стокови групи 81.1% от вноса на стоки от Русия се формира от минерални продукти и горива, следвани от групите на химическите продукти и неблагородните метали с дялове от съответно 6.5% и 5.8% от общия внос на стоки. За съществения дял на групата на минералните продукти и горивата в най-голяма степен допринася суровият петрол, който представлява средно около 64% от общия внос за тази стокова група през периода 2014–2021 г. (45.5% през 2021 г.). Внасяният от Русия суров петрол се използва в рафинерията „ЛУКОйЛ Нефтохим Бургас“ АД. Според отчетите на компанията делът на внесения руски суров петрол в общия внос на суров петрол от страна на дружеството е спаднал от 92% през 2013 г. на 60% през 2020-а, като е бил частично заменен с внос на суров петрол от Близкия изток. Природният газ представлява средно около 25% от българския внос от Русия при групата на минералните продукти и горивата за периода 2014–2021 г., като с повишението на цената му делът на газообразното гориво се е покачил до 44.1% през миналата година. В допълнение, България зависи от Русия за внос на ядрено гориво за „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, но данните за конкретните количества внос не са публично оповестени.
Украйна
Българският износ за Украйна през миналата година представлява 1.4% от общия български износ на стоки и услуги (0.9% от БВП) и се състои от 65.4% стоки и 34.6% услуги.
Износът на стоки е предимно под формата на минерални продукти (32.4% от общия износ на стоки през 2021 г.) и химически продукти (30.0% от общия износ на стоки през миналата година). Износът на услуги се характеризира с преобладаващ дял на услугите, свързани с пътувания (92.8% от общия износ на услуги). Делът на украинските граждани в общия брой чуждестранни посетители в България нараства през последните няколко години – от 3.6% през 2014 г. до 6.5% през миналата година.
Общият български внос от Украйна през миналата година е съставен от 93.7% стоки, които са съсредоточени главно в групата на неблагородните метали, като желязото и стоманата представляват 64.1% от общия внос в рамките на тази група.
Беларус
Търговските потоци между България и Беларус са значително по-малки спрямо тези с Русия и Украйна, като износът и вносът на стоки и услуги поединично възлизат на едва 0.1% от БВП през миналата година. Търговията със стоки е значително по-голяма от тази с услуги. При износа на български стоки за Беларус химическите продукти имат най-голям дял и представляват 33.6% от общия износ на стоки. При българския внос на стоки от Беларус основен дял има групата на машините (31.1% от общия внос на стоки от Беларус през миналата година) и групата на неблагородните метали (29.7% от общия внос на стоки от Беларус през 2021 г.), съставена главно от внос на черни метали.
Финансови потоци и международна инвестиционна позиция
По данни от платежния баланс и международната инвестиционна позиция на България както финансовите потоци, така и натрупаните финансови активи и пасиви на България с Русия, Украйна и Беларус са по-малки по размер от годишните външнотърговски потоци с трите държави.
През миналата година размерът на нетните преки, портфейлни и други инвестиции, направени в България от трите страни, възлиза на 2.8% от БВП. От гледна точка на пасивите, най-значителен е размерът на привлечените от резиденти средства под формата на преки инвестиции от Русия, които възлизат на 1.98 млрд. евро (2.9% от БВП) към декември миналата година. В допълнение, санкциите на Европейския съюз срещу юридически и физически лица от Русия нямат пряко въздействие върху българския банков сектор поради незначителния дял на кредитните експозиции, привлечените средства и финансовите трансакции от и към Русия.
