Тази седмица ще остане в хрониките на историците, описващи пътя на България към еврозоната с мащабната бизнес конференция в Sofia event center, която мина под надслов "България в еврозоната – предимства и възможности".
Един от участниците в нея – председателят
Любомир Дацов: Еврозоната не е лекарство, тя е възможност. Ако знаеш какво правиш, тя може да бъде трамплин. И ще кажа нещо, което колегата от МВФ адресира
Дацов – еврозоната не е лекарство – тя е възможност – ако знаеш, какво правиш, тя е трамплин – ако не знаеш какво правиш – ако погледнем средата, знаем ли какво правим?
И в тази ситуация пред нас има два въпроса – критерият за инфлацията и критерият за дефицита и правенето на политика и разбирането какво трябва да се направи – имаме рядката възможност трите основни институции, които се занимават с макроикономически прогнози, да говорят на един език – но в миналото няма много такива моменти, в които всички да сме на едно мнение и да не се критикуваме, но в момента централната банка, фискалният съвет и самото министерство на финансите говорят в един глас и той е –ако искаме да преборим инфлацията, която в момента е големият проблем, ще имаме съществени проблеми. Нещата от политическа гледна точка неща изглеждат лесни – монетарната и фискалната политика трябва да говорят па един глас и да действат в една посока – радвам, че служебното правителство прави стъпки и се очертава, че в края на годината дефицитът на касова основа ще е между 0 и процент и половина дефицит максимум, което ще рече, че целите на критериите, които ни трябват, за да влезем в еврозоната, ние ще имаме дефицит под 3%. Може би защото работим и с различни оценки на БВП, но според него ако устоим на напъните в парламента за увеличаване на разходите – той ще е някъде около 2.5- 2.9- т.е. ние ще решим този проблем. Но за следващата година е важно каква ще е фискалната политика, която ще е онзи фискален импулс, който да намали инфлацията, защото тя ще бъде мерена през април, за да бъде отчетена като критерий.
И тук има два момента – чисто технически и дали разбираме какво правим и другото е протягане на ръка на ЕК и на страните членки от еврозоната – за протягане на ръка и евентуален компромис, ако имаме малки различия и отклонения в критерия.
Технически ясно ли е какво трябва да се направи? И трите институции, които се занимаваме с тези изчисления, знаят приблизително колко трябва да бъде този отрицателен фискален импулс, за да имаме ниска инфлация и да бъдем близко до този критерий – отрицателният фискален импулс трябва да бъде минимум около един процент за следващата година и ние ако завършим тази година с около 2.5 дефицит – за следващата трябва да имаме фискална цел от процент и половина, за да можем да реализираме чрез целите на политиката влизането в еврозоната – тук идва другото нещо – няма как да сме силен отбор като държава, ако изпращаме разнопосочни сигнали.
Това, което беше гласувано в НС като допълнителни разходи за следващата година е около 2.5 млрд.допълнителни разходи за следващата година и ако бъдат реализирани всички възможности, внесени в парламентарните комисии, то ще имаме още допълнителни 6 млрд. и при положение, че по изчисления на МФ ние вече имаме 11 млрд. дефицит за следващата година с решения за миналото, и това създава много конфузна ситуация и поставя въпроса – ние искаме ли или не да бъдем в еврозоната, има ли политическа декларация, че – то тогава искаме ли да бъдем в еврозоната – искаме ли да бъдем в съответното семейство. Защото между думите и реалните действия се получава малък конфуз. Моето послание е, че всичко е в наши ръце и е трудно да правиш правилните неща, пък и хората наказват политиците, които правят правилните неща, и не знам политик, който да е направил реформи и да е бил преизбран, а политиците са рационални хора и също имат нужда от стимулирани и имат нужда от подкрепа.
