Пак ще правим въздушен мост между столиците на България и Северна Македония. И бързи влакове пак ще пуснем между тях. Пак, защото от 30 години все едни и същи сънища сънуваме, но като се събудим правим точно обратното. Резултатите си ги знаем – и жп линията до Скопие е далеч от завършване, и самолетите никакви ги няма, а автобусните линии продължават да обезлюдяват заради пандемията. Такива са транспортните реалности в навечерието на визитата на премиера Кирил Петков в македонската столица.
За да „подгрее“ предстоящото посещение информационно, транспортният министър Николай Събев – също член на бъдещата делегация, преди няколко дни покани на среща представители на българските авиокомпании и ги информира, че Министерството на транспорта и съобщенията „ще съдейства максимално бързо за откриване на самолетна линия между София и Скопие“.
С какво точно „ще съдейства“ ведомството на г-н Събев не е ясно, тъй като за откриването на редовна въздушна линия между София и Скопие няма никакви пречки. София и Скопие са страни по „Многостранно споразумение“ между ЕС и Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия, Хърватска и Черна гора „за установяване на Общоевропейско авиационно пространство“, което е в сила от 1 декември 2017 година. Според този документ авиационният пазар е напълно либерализиран и не съществуват никакви ограничения за откриване на полети между държавите.
Остава въпросът за икономическата логика, т.е.
дали ще има достатъчно пътници,
които да направят съответната самолетна линия рентабилна.
Поради тази причина до вторник (11 януари) в ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ никой не бе регистрирал интерес да лети до Скопие. По информация на „БАНКЕРЪ“ обаче две авиокомпании – „България ер“ и „Гъливер“, продължават да правят разчети по въпроса.
За читателите ще припомним, че първите полети между София и Скопие бяха открити през есента на 1992 г. от авиокомпания „Хемус ер“. Те се извършваха с малък самолет L-410, който побира едва 18 души.
Малко по-късно полетите до македонската столица бяха обвързани с линията Осло – София, по която пътуваха много албанци от Косово, и работата тръгна. В употреба бяха вкарани по-големите Як-40 и Ту-134, защото летището в Белград бе забранено за косоварите и те трябваше да пътуват през Скопие.
Минаха години, нещата се промениха, пътниците намаляха и полетите – спряха. После България влезе в ЕС и на 14 декември 2007 г. редовната линия до Скопие беше възстановена. Авиокомпания „България еър“ я поддържаше три пъти седмично с 40-местните самолети ATR-42, а цените на еднопосочните билети (без летищните такси) бяха 49 евро.
Въпреки че полетите до Скопие бяха обвързани с редовните линии до Букурещ и Тирана,
не успяха да привлекат достатъчно пътници
и не след дълго отново бяха прекратени.
Сега българското правителство отново иска да реанимира полетите от София до Скопие. Политическата логика за това е налице – Република Северна Македония (РСМ) напира да започне преговори за членство в ЕС, а България не трябва да е бариера по пътя й към Общността. Две мнения по този въпрос няма – нито оттатък, нито отсам границата. Проблемът е, че българите не искат да бъдат наричани от тамошните медии фашисти, татари и монголци, а исторически личности, самоопределяли се през целия си живот като българи, да бъдат определяни като "македонци“. Нещо, което политиците в Скопие изобщо не искат и да чуят, камо ли да прекратят.
Политическата омраза, която кипи в Скопие срещу България, разбира се, се отразява трагично и на двустранните икономически отношения. Стокообменът между двете държави през последните години е под 800 млн. евро, което е по-скоро жалко, отколкото смешно. Разстоянието по шосе от центъра на София до центъра на Скопие е само 210 километра. Въпреки това автобусите го преодоляват за 5-6 часа, в зависимост от чакането на границата. Цените на еднопосочните билети са до 40 лв., а двупосочните – до 64 лева. Проблемът в случая е трагичното състояние на пътя, особено оттатък границата.
Ако отново бъдат пуснати редовни полети между София и Скопие, самолетите ще "хвърчат" не повече от 20 минути (със самолет Embraer-190) или около 30 минути (с ATR-72). На фона на 4-часовото (в най-добрия случай) лашкане и клатушкане с кола, подобно време е повече от идеално за пътуване по бизнес дела. Въпросът е дали отношенията между двете съседски държави ще се стоплят дотолкова, че редовните полети да станат рентабилни, а не да бъдат закрити след половин-една година…
За това, разбира се, биха могли да помогнат и операторите на летищата в София и Скопие, като намалят конкретно за тези полети летищните такси. Проблемът е, че, първо, и двете са отдадени на концесии. Нашето се управлява от международна компания, в която официално няма българско участие, а летището на Скопие се оперира от турския TAV Airports Holding. Второ, тъй като таксите са разходно ориентирани, намаляването им за една авиокомпания
веднага би довело до брожения сред останалите.
Въпреки всичко, откриването на редовни полети между София и Скопие е много по-вероятно, отколкото свързването на жп мрежите. Въпросното свързване е започнало преди повече от 81 години, но комшиите старателно бавят довършването на жп трасето Куманово – Беляковце – Крива паланка – Деве баир – българска граница. Дължината му е общо 89 км, в момента нещо се прави по първите два участъка, а плановете за изграждане на най-сложната отсечка между Крива паланка и Деве баир – заради с множеството тунели и виадукти (24 км) – остават за неопределеното бъдеще.
От наша страна трябва да бъде модернизирана жп линията Перник – Радомир – Гюешево, като последната част трябва да мине по изцяло ново трасе. Това ще изисква много време и средства – над 1.1 млрд. евро. Трябва
да бъде доизграден и граничния тунел под Деве баир.
Той е дълъг 2368 метра, а пробиването му откъм България е започнало още през… 1941 година!
Вече е ясно, че и поредното обещание за откриване на директната жп линия София – Скопие през 2027 г. няма да бъде спазено. Сред нашите жп среди често се коментира, че само с парите за многобройните бутафорни паметници в македонската столица спокойно би могло да бъде завършена поне половината от жп линията Куманово – Крива паланка. Скопие обаче дава мило и драго да развива транспортните направления към Белград и Солун и демонстративно отлага всякакви връзки със София. Поради това и днес товарните вагони от България пристигат в Северна Македония през Белград, а най-кратките полети до Скопие са през Истанбул или Виена.
Белчо Цанев
