Брутният външен дълг на България в края на септември възлиза на 43.95 млрд. евро, което представлява 55.6 на сто от БВП* на страната. Тази сума е е с 2.83 млрд. евро повече в сравнение с края на септември миналата година, когато задълженията са формирали 57.9 на сто от БВП, отбелязват от БНБ.
Краткосрочните задължения са общо 8.53 млрд. евро (19.4% от брутния дълг, 10.8% от БВП) и се увеличават с 2.19 млрд. евро спрямо септември година по-рано, когато тези суми са формирали 15.4% от дълга и 8.9% от БВП на страната.
Дългосрочните задължения пък възлизат на 35.42 млрд. евро, което представлява 80.6 на сто от брутния дълг и 44.8 на сто от БВП. Те също се повишават – с 642.5 млн. евро спрямо края на септември година по-рано. Тогава обаче те са формирали 84.6% от дълга, като са заемали и по-висок дял от БВП (48.9%).
Числата от БНБ сочат, че преобладават брутните външни задължения с остатъчен матуритет над една година. В края на септември те са на обща стойност от 26.09 млрд. евро или 59.4% от всички дългове.
Намалява делът на деноминираните в евро задължения до 78.9 на сто от общата сума при 81.4% година по-рано.
Прави впечатление и това, че във всички сектори растат задълженията.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ е в размер на 8.37 млрд. евро или 10.6% от БВП на страната. Спрямо края на септември миналата година той нараства със 79.5 млн. евро.
Външните задължения на Централната банка са 2.11 млрд. евро (2.7% от БВП). Те също се повишават – в абсолютна стойност (с 228.7 млн. евро), и като дял от БВП.
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 5.94 млрд. евро (7.5% от БВП). И те се увеличават – с 1.55 млрд. евро (35.3%) и като дял от брутния вътрешен продукт.
Външните задължения на Други сектори са 13.05 млрд. евро (16.5% от БВП). Те нарастват със 726.9 млн. евро и като дял от БВП на страната.
Вътрешнофирменото кредитиране
е в размер на 14.46 млрд. евро (18.3% от БВП) в края на септември. Данните показват, тази сума е с 246.4 млн. евро повече спрямо края на септември миналата година, но като добър знак може да се приеме това, че тези задължения намаляват като дял от БВП на страната.
Вътрешнофирменото кредитиране остава с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.9% към края на септември, но той намалява. Преди година тези суми са формирали 34.6 на сто от външния дълг.
* БВП в размер на 79.02 млрд. евро за 2022 г. (прогноза на БНБ) и 71.08 млрд. евро за 2021 г. (данни на НСИ от 19 октомври тази година)
