Двете централни банки – Федералният резерв и Европейската централна банка, продължиха да сигнализират, че цикълът на повишаване на лихвените проценти най-вероятно ще продължи през 2023 година. Измененията във външната среда предполагаха благоприятни ценови условия на търговия за България през четвъртото тримесечие на миналата година, както и отслабване на външното търсене на български стоки и услуги и влошаване на условията за финансиране между октомври и декември и през първото тримесечие на 2023 година. Това четем в тримесечния „Икономически преглед“ на БНБ, който представя информация и анализ на динамиката на потоците по платежния баланс, паричните и кредитните агрегати, връзката им с развитието на реалната икономика и влиянието им върху ценовата стабилност. Процесите и тенденциите при международната конюнктура също са обект на анализ, тъй като българската икономика е под прякото им въздействие.
Конюнктурните индикатори през четвъртото тримесечие на миналата година у нас сочат, че на верижна база темпът на нарастване на икономическата активност ще бъде сходен с отчетения през третото тримесечие.
През първата половина на 2023 г. експертите от БНБ очакват отслабване на икономическата активност, за което ще допринася както прогнозираното понижение на запасите в икономиката, така и очакваният по-слаб износ на стоки вследствие на влошаващата се глобална икономическа обстановка и на специфични за България фактори.
През 2022 г. се наблюдаваше тенденция към ускоряване на годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система, която се определяше от депозитите на нефинансовите предприятия, отбелязват от БНБ. Нарастването на номиналния брутен опериращ излишък в сектора на индустрията, за което повлия същественото поскъпване на енергийните ресурси, както и растежът на номиналните обороти в сектора на търговията допринесоха за силния
растеж на фирмените депозити. Допълнителен фактор за растежа на депозитите през годината бе запазващата се слаба инвестиционна активност на фирмите. От началото на третото тримесечие тенденцията към забавяне на годишния темп на растеж на депозитите на домакинствата бе преустановена. Това вероятно бе повлияно от отмяната от страна на големите търговски банки на таксата за поддържане на парични наличности над определен размер и от започналото постепенно покачване на лихвените проценти по депозитите.
През 2022 г. темповете на растеж на кредитите за неправителствения сектор се запазиха високи в условията на силно отрицателни равнища на реалните лихвени проценти, значителен обем на привлечените средства и висока ликвидност в банковата система. Търсенето на кредити от предприятията бе предимно с цел осигуряване на финансов ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси поради значителното поскъпване на основни суровини и материали, затруднения във веригите за доставки и повишена несигурност в икономическата среда. Спадът на запасите в икономиката след високите нива, достигнати през първата половина на 2022-а, затягането на стандартите на банките за отпускане на кредити, както и започналото от края на третото и продължило в следващите месеци плавно повишение на лихвените проценти по новите кредити в резултат на затягането на паричната политика в еврозоната, допринесоха за известно забавяне на растежа на фирмените кредити през последните месеци на годината. Ниските в исторически план нива на лихвените проценти и ускоряването на инфлацията стимулираха търсенето на потребителски и жилищни кредити, като растежът на жилищните кредити остана висок през цялата година, а при потребителските кредити той слабо се забави в края на 2022 година.
