През 2022 г. се наблюдаваше тенденция към ускоряване на годишния темп на изменение на потребителските цени, който достигна най-висока стойност от 15.6 на сто през септември миналата година. Впоследствие инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се забави до 14.3 на сто през декември 2022-а вследствие на низходящата динамика на цените на енергийните суровини (природен газ, електроенергия и петрол) на международните пазари.
Динамиката на инфлацията през прогнозния период зависеше в голяма степен от заложените технически допускания както за траекторията на цените на основни суровини на международните пазари, така и за ефектите от влиянието на прилаганите към момента фискални мерки за подкрепа на домакинствата и фирмите. Това отбелязват от БНБ в тримесечната си „Макроикономическа прогноза“, която представя годишни прогнози за основни макроикономически показатели за България през текущата и следващите две години.
При изготвянето на прогнозата е използвана информация, налична към 30 декември миналата година, за приетите от правителството мерки, уточняват от централната банка. Те включват: преустановяване на компенсационната схема за цените на горивата за физическите потребители (в размер на 0.25 лв./литър гориво) от 1 януари 2023 г.; увеличение на акцизната ставка на тютюневите изделия съгласно Закона за акцизите и данъчните складове; удължаване до 31 декември 2023 г. на намалените данъчни ставки за доставка на хляб и брашно и на ресторантьорски и кетъринг услуги в размер съответно на 0% и 9 на сто.
Относно решенията на Народното събрание за удължаване на срока на действие на програмата за предоставяне на компенсации за стопанските потребители на електроенергия в размер на 100% от разликата между цената на електроенергията на
„Българска независима енергийна борса“ и ревизирания праг от 200 лв. (през втората половина на 2022 г. прагът бе 250 лв.) до 31 декември 2023 г., в прогнозата е направено допускане, че мярката ще остане в сила през целия прогнозен период в съответствие с допусканията по отношение на външната среда за дълготрайно запазване на високите цени на електрическата енергия.
Годишната инфлация се очаква да се забави до 4.2% в края на 2023 г. и до 3.3% в края на 2024 година.
Очакваната низходяща динамика е резултат от дефлационната външна среда в съответствие с допусканията за понижения на цените в евро на петрола и храните на международните пазари, отбелязват ексепртите на БНБ. “Въпреки същественото забавяне на инфлацията в края на 2023 г., средно за 2023 г. очакваме тя да остане висока (7.0%). Още повече, че в краткосрочен план натискът върху производствените цени, включително поради минали увеличения на цените на суровините, ограниченото предлагане и недостига на работна ръка, ще продължи да се отразява върху потребителските цени”, става ясно от анализа. Вътрешни за страната фактори с проинфлационно влияние през целия прогнозен хоризонт се очаква да бъдат прогнозираният растеж на разходите за труд на единица продукция и растежът на частното потребление.
В съответствие с тях базисната инфлация се очаква да продължи да има значителен положителен принос за общата инфлация до края на прогнозния период, като през 2023 г. средногодишната базисна инфлация се очаква да се ускори спрямо 2022 г. и да
остане висока и през 2024 година. В прогнозата е направено допускане, че административно определяните цени ще нарастват пропорционално на разходите за труд на фирмите, с изключение на цените на централното газоснабдяване и на ВиК услугите. За цената на централното газоснабдяване е направено техническо допускане, че ще следва цената на природния газ на международните пазари.
Заложените в прогнозата увеличения на цените на ВиК услугите са в съответствие с одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) през 2022 г. бизнес планове за развитието на ВиК дружествата в страната и посочените в тях прогнозни цени за доставка на вода и канализационни услуги за битови потребители.
