Разкрачени между високата инфлация и банковите трусове “made in America”, които поразиха швейцарската “Креди Сюис груп”, паричните стратези на Европейската централна банка все пак се осмелиха да направят планираното увеличение на лихвените проценти с 50 базови пункта на редовното съвещание на управителния си съвет на 16 март.
Така депозитната лихва става 3% – най-високата стойност от края на 2008-а – както официални преставители на институцията обещаха на последната си среща преди шест седмици и както предвиждаха мнозинството икономисти, но не посочиха в официалното си изявление след решението бъдещите си лихвени намерения. При това, въпреки предупрежденията, че инфлацията ще остане “прекалено висока задълго”, което е в разрез с практиката от последните им съвещания. Причината е повече от очевидна – задълбочаващите се страхове за финансовата стабилност и за банковия сектор след драмата с “Креди Сюис”. Резултатът – пазарните играчи не знаят какво точно ще направ с кредитните разходи ЕЦБ на следващата си официална среща през май.
“Повишеното ниво на несигурност засилва значението на зависещия от публикуваните данни подход за решенията на управителния съвет”, става ясно от официалното изявление на европейските централни банкери. В него се посочва също, че “централната банка следи изкъсо сегашното пазарно напрежение и е готова да отговори подобаващо, за да съхрани ценовата и финансовата стабилност”.
Основната тревога на ЕЦБ е, че паричната политика работи чрез банковата система и цялостна финансова криза може да я направи неефективна. Което вкарва централните банкери в дилемата дали да следват мандата си за борба с инфлационния натиск или да поддържат финансовата стабилност в условията на привнесено отвън напрежение.
Инфлацията, която е първостепенна отговорност на ЕЦБ, е по-висока отколкото по време на предишните кризи и публикуваната на 16 март нова банкова тримесечна прогноза е, че тя ще остане над целевите 2% годишно до края на 2025-а.
Според последните оценки, средното инфлационно равнище през тази година ще е 5.3%, през идната – 2.9%, а през 2025-а – 2.1 процента. При това, ЕЦБ посочва, че тези предвиждания са направени преди избухването на поредните банкови отвъдокеански сътресения. Председателят на ЕЦБ – Кристин Лагард – обръща внимание, че перспективата за икономическия растеж на еврозоната в момента е по-скоро за низходяща промяна.
Новата тримесечната инфлационна прогноза показва, че инфлацията ще се охлади по-чувствително от първоначалните очаквания през тази година, но базовият индекс на потребителските цени, от който са изключени силно променливите пера като храни и енергия, ще бъде по-висок.
