Инвеститори, управляващи активи в размер на 1.5 трлн. щ. долара, са призовали пет банки – “Барклейз”, “БНП Париба”, “Креди агрикол”, “Сосиете женерал” и “Дойче банк” – до края на годината да престанат да финансират дейности, които “могат да застрашат глобалния устрем към нулеви нетни замърсители”, става ясно от публикувано на 10 февруари официално изявление.
Сред инициаторите на призива, отправен от 30 парични мениджъри, са “Аегон асет мениджмънт” и “Кандрием”. Кампанията срещу директното финансиране на нови петролни и газови полета е координирана от “Шеър екшън” – базирана в Лондон организация с идеална цела, която настоява също акционерите на “Барклейз” и “Ейч Ес Би Си холдингс” да излязат с резолюция за изтегляне от изкопаемите горива.
Финансовите компании, които подкрепят проектите за разработване на нови петролни и газови находища, са под засилен натиск след като все повече инвеститори започнаха да се съобразяват с предупреждението на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 2021-а за незабавно прекратяване на този вид дейности – крайно наложителна мярка, гарантираща че глобалното затопляна няма да надхвърли критичния таван от 1.5 градуса по Целзий.
“Вече нямаме време да предотвратим най-тежките последствия от климатичната катастроф, а банковият сектор все още се бори да спазва допустимия минимум”… “което не е приемливо през 2023-а”, коментира Андерс Шелде – главен инвестиционен директор на датския частен инвестиционен мениджър AkademikerPension – един от инвеститорите, подписал писмото.
Директното финансиране на проектите “е само върхът на айсберга”, защото делът му е едва 8% от общия обем средства, които отиват при водещите петролни и газови компании, разширяващи добива, посочва шефът на банковата програма на “Шеър екшън” – Жан Мартин. Според него банките трябва също да обърнат сериозно внимание на компаниите, които позволяват разкриването и разработването на нови полета.
Засиленият инвеститорски натиск е провокиран от доказателства, че банките не успяват да ограничат финансирането на изкопаеми горива. През януари френската организация с идеална цел “Риклейм финанс” посочи, че членовете на банковия абианс за нетни нулеви емисии (NZBA) – коалиция от кредитори, заявили, че ще съобразят кредитните и инвестиционните си портфейли за постигането на нулево замърсяване до 2050-а, са предоставили след включването си в инициативата, общо най-малко 269 млрд. долара на компаниите за изкопаеми горива, които все още разширяват дейността си. Петте горепосочени банки, получили писма от инвеститорите, са членове на NZBA.
Говорителка на “Барклейз” коментира, че банката “може да направи най-дълбокото разграничение” като работи с потребители и клиенти към нисковъглеродна икономика. Британският кредитор също искал да съсредоточи усилията си към “улесняване на финансирането, необходимо за ромяна на бизнес-практиките и за въвеждане на нови зелени технологии”. От “БНП Париба” пък посочва новите целеви параметри, оповестени от френската банка през миналия месец и изразява увереност, че “сегашната й стратегия е напълно съобразена” със сценария за нулеви нетни емисии на МАЕ.
По оценка на “Шеър екшън”, между 2016-а и 2021-а “Барклейз” и “БНП Париба” са осигурили общо 46 млрд. долара на компании, разширяващи петролните и газовите си дейности. “Креди агрикол” и “Сосиете женерал” са предоставили общо 34 млрд. долара, а “Дойче банк” – 28 млрд. долара през този период.
“Сосиете женерал” е отказала коментар на инвеститорското писмо. Официален представител на “Креди агрикол” пък е припомнил официалното изявление на банката от декември 2022-а, в което се твърди, че тя не финансира никакви проекти за нови проекти за добив на суров петрол и е подчертал, че сценарият на МАЕ допуска инвестиции в определени граници за природен газ в средносрочен план. Говорителка на “Дойче банк” е потвърдила готовността на германския кредитор да редуцира финансирането на емисии в петролния и газовия сектор и за целта е определил и публикувал временни целеви параметри.
“Ейч Ес Би Си” – най-голямата европейска банка и “най-едрият финансист на Стария континент на водещите петролни и газови фирми, разширяващи дейността си”, е изключен от инициативата на инвеститорите, защото обяви през декември 2022-а, че няма да отпуска повече средства за нови петролни и газови полета или свързана с тях инфраструктура.
