Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви в телевизионно предаване в Испания на 2 март, че могат да се наложат лихвени увеличения и след планирания за този месец лихвен ръст от 50 базови пункта. “В този момент е вероятно да продължим по същия път”, посочи Лагард. И уточни, че засега е невъзможно да каже “с колко и дали на всяко официално съвещание”. Тя описа мартенското повишение едновременно като наложително и много възможно и обеща паричните стратези да направят всичко по силите си, за да върнат инфлацията до целевите 2% годишно от сегашните повече от четири пъти по-високи стойности. Инвеститорите пък вече смятат, че лихвата по депозитите ще се вдигне до върховите 4.1% към края на годината от сегашните 2.5 процента.
На въпрос за този т. нар. “терминален” лихвен процент Лагард отговаря, че той ще бъде определен съобразно данните. И че “кредитните разходи трябва да останат на равнища, които ограничават икономическата активност и не могат да бъдат понижавани докато инфлацията не слезе категорично до целевата си стойност”. За Лагард единственото сигурно нещо е, че “банкерите ще направят всичко необходимо, за да върнат инфлацията до 2 процента”.
Дамата описва охлаждането на ценовия растеж като “нестабилно”, защото “инфлацията е слязла през последните три месеца на миналата година, но се е качила малко през февруари 2023-а. Тя е оптимист, че икономиката на еврозоната ще постигне по-високи резултати от първоначалните предвиждания и изключва рецесия през тази година.
Публикуваният на 2 март последен набор от инфлационни показатели на блока на еврото показва, че февруарската инфлация на общността е била 8.5% на годишна база срещу 8.6% през януари, но доста над очакваните 8.2 процента. Базовият индекс на потребителските цени, от който са изключени храните и енергия и който ЕЦБ следи особено внимателно, обаче е скочил до 5.6% след януарските 5.3 процента.
Ценовият ръст в сектора на услугите – най-голямата съставка на базовата инфлация, се е ускорил от 4.4% на 4.8% – сериозно главоболие за европейските централни банкери, защото този бранш се влияе особено силно от повишението на заплатите и поскъпването предполага увеличение на разходите за труд.
