Опитите ни да хитруваме по балкански не срещнаха разбиране от богатите държави
Едно време, докато изграждахме развитото социалистическо общество, характеристиките си ги пишехме сами, а класната, съответно – деканът на факултета, комсомолският и партийният секретар, само ги подписваха. Е, развитото социалистическо общество така си и загина – безславно и недостроено, но навикът “Похвали се сам” се оказа неизтребим.
Преди няколко седмици България, според нас де, беше с отлични показатели за приемане на еврото. Това бяхме готови да напишем в политико-икономическата си биография, а Европейската комисия и Европейската централна банка само щяха да я заверят.
Единствено инфлацията не отговаряше на критериите за членство в еврозоната, ама
там нещо сме щели да се спазарим.
Така де, хърватите и те не бяха добре с поскъпването, ама ги пуснаха да минат през иглени уши, ние да не сме по-калпави?
Но не би. На 17 февруари министърът на финансите Росица Велкова направи изявление: „България няма да поиска извънреден конвергентен доклад този месец, а това означава, че няма да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2024 година”.
Гръм от ясно небе.
Пръв подскочи Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната”. Според него нищо не е загубено, можело да влезем в Клуба на богатите, ако имаме правителство сред 2 април. Финансовият министър бил виновен, защото не показал никакво лидерство.
За никакво лидерство не става въпрос, изрева пък бившият финансов зам.министър Георги Кадиев и “обясни” защо сме нямали никакви шансове за 2024 година: „На срещата на финансовите министри на ЕС миналия понеделник на Велкова й казаха, че ако България поиска конвергентния доклад, който да покаже готовността на страната за влизането в еврозоната, той ще бъде отрицателен и по-добре да не го иска. Така поне няма да се изложим”.
Икономистът Георги Ганев също направи тъжната констатация: „ България официално се отказа от стремежа си да влезе в еврозоната при първа възможност. А това беше изключително важна характеристика на въведения преди четвърт век паричен режим в страната. Поради което този отказ променя самия режим и цялата стопанска среда, тази промяна е в много притеснителна посока”.
Росица Велкова гръмко обяви, че
ще преговаря за инфлационния критерий,
но се оказа, че мотивът „искаме като Хърватия” е бил стойностен само в нейната глава.
Разликата е огромна. Знае се, че педантично формулираният критерий гласи: “Държавата кандидатка за последната година да има инфлация, не по-висока от 1.5% над средната инфлация на страните от еврозоната с най-ниска инфлация”.
Закръглено, трите държави с най-ниска инфлация са имали 5%, а при хърватите поскъпването е било с повече от 1% над 6.5-те процента, колкото е изискването.
Европейската комисия е решила да видоизмени критерия в посока отпадане на трите най-стабилни държави и приемане за база на следващите по-малко стабилни три държави членки.
Мотивите за това са били, че Ковид пандемията е станала причина за парично свръхпредлагане, което е докарало поскъпването в цяла Европа, а и Загреб е бил много близо до изпълнението на критерия. Така с инфлация малко под 8%, хърватите се поздравиха с успешно влизане.
При нас компромис е невъзможен, защото инфлацията ни е двойно по-голяма от средната за еврозоната – над 16 процента. Затова и наш човек от Министерството на финансите
нарече българските надежди „пълна аматьорщина”.
„В Брюксел няма наивници. Там виждат цялата картина на случващото се в България като на длан. Това, че юздите на държавните финанси са изпуснати след тези две години безвластие и последствията от това са все по-високата цена на външното и вътрешното финансиране на бюджета, е пределно ясно. Очакванията това да се промени да края на годината са минимални”, каза източникът ни.
За капак на всичко човекът, който преговаряше с тях – бившият финансов министър Владислав Горанов, се оказа в списъка “Магнитски”. Как да му вярват?
Да оставим настрана нулевата подготовка за приемане на еврото в законово отношение. В случая политиците от различни цветове ще скочат и ще кажат, че това е бързо поправимо след изборите. Щели да се захванат първо с тях. Но и на политиците ни Европа вече едва вярва.
Точно преди Велкова да се запъти за Брюксел, за да „уреди нещата”, „БАНКЕРЪ” написа, че няма как с единия крак да сме в еврозоната. Посочихме и че хърватите са променили 87 закона, за да отговорят на нормативните изисквания, а ние само един – за БНБ, и то половинчато.
Макар 48-то Народно събрание да одобри бързото присъединяване на България към еврозоната, то така и
не успя да гласува ключови за тази цел законопроекти.
Четири от тях бяха одобрени само на първо четене и се налага да изчакаме новия парламент да ги приеме – Кодекса за застраховане, Закона за БНБ, Търговския закон и Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Освен това е необходимо да постигнем критерия за инфлацията (как ли?), както и да бъде поддържана перспектива в периода 2023-2026 г. на ниво планиране на дефицита по консолидираната фискална програма в размер на три процента.
„Новата целева дата е 1 януари 2025 г., но може оценката да бъде поискана още тази година”, отбеляза Велкова. Нямало законово изискване влизането в еврозоната да е от януари, можело да е първо число на друг месец. Ако изпълним критериите, това може да стане и по Великден следващата година.
Възможна е и по-ранна дата, като например 1 юли 2024-та, възможна е и по-късна. Всички зависи дали ще изпълним критериите и кога ще ги изпълним, изтъкна финансовият министър. Според Велкова, ако няма ясен целеви период за замяната на лева с евро, кредитният рейтинг на страната ще се влоши, което ще има негативно отношение и по лихвите по дълга.
