ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Тенденции, рискове и личности на 2023-а

По това време на миналата година компаниите се чудеха дали се вижда края на пандемията от КОВИД 19. След което дойде 24 февруари когато Русия нахлу в Украйна, създавайки хаос на пазарите за суровини и разстройвайки плановете на инвеститорите по света в условията на вече надигащата глава инфлация. Последвалото икономическото пренареждане на силите засегна по-силно някои индустриални сектори – от енергията до частния капитал и технологиите, които се очаква да вълнуват световния финансов елит и да доминират новините и през новата година.

Енергия

2023-а може да положи ново начало в енергийния сектор със започналото “парцелиране” на глобалния пазар на суров петрол.
През последните три десетилетия енергийните ресурси като цяло прекосяваха свободно планетата на път към предложилите най-високи цени купувачи. Европейските и американските санкции на руския износ обаче обърна пазара надолу с главата и де факто раздели отново света на “Изток” и “Запад”.

Руският енергиен износ, който по правило отиваше в Европа, вече пътува към Индия и Китай. Американският експорт пък потегля за Стария континент, а доставките от Близкия изток ще попълват надостига и в двете посоки. Цените през следващите 12 месеца и евентуално през идните години ще зависят от няколко фактора: как ще работи системата, какъв ще е ефектът от санкционния режим и кой ще се осмели да търгува руска енергия.

Най-големият риск пред сктора: затягащата се регулация на климатичните параметри и огласяването на вредните емисии. Американската Комисия за ценни книжа и фондови борси предложи през март 2022-а мерки, които принуждават компаниите да предоставят данни за отделения въглерод в годишните си отчети. А според приетия неотдавна Закон за редуциране на инфлацията за “наднормените” метанови емисии в Съединените щати ще се налага глоба от 2024-а нататък. В Европа пък е в ход обжалването на “Шел” на наложените целеви редукции на отделяните замърсители.

През тази година се очаква ръст на делата и по-голям натиск за по-засилено регулиране с директна насоченост към плановете, дейността и отчетността на енергийните компании.

Лицето в светлината на прожекторите от сектора се очаква да е Уаил Сауан, който на 1 януари пое кормилото на най-голямата европейска енергийна група (“Шел”) от Бен ван Бьорден, прекарал девет години като главен изпълнителен директор. Сауан наследява фирма с рекордни печалби, но и с големи въпросителни в бъдеще. Официално той е избран да приложи стратегията, разработена от предшественика си, но и най-малката промяна на тона или на подхода ще имат значително въздействие върху сектора предви големината и влиянието на “Шел”. По принцип, Сауан трябва да реши дали да насочи по-голяма част от огромните фирмени печалби от въглеводороди към източници с по-ниски емисии или да обоснове поддържането на по-високи производствени равнища на петрол и природен газ със сегашната криза.

Като най-голяма изненада се очертава евентуалното решение на най-големите западни петролни и газови гиганти да увеличат обещаните климатични параметри. Наложителни са много по-агресивни орязвания на производството и потреблението на изкопаеми горива по света, за да се задържи глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий. Миналогодишната енергийна криза обаче възроди страховете за енергийната сигурност и предостави възможност на бранша да агитира в полза на нови инветиции в петрол и газ по време на прехода.

Технологии

Изкуственият интелект направи скок с “продуктивни” системи, които пишат, или създават изображения, изглеждащи сътворени от човешки същества. В сектора се изсипват купища средства, а надпреварата е да се превърнат тези системи в основа за нови масови пазарни изчислителни платформи.

Разговорната система ChatGPT, пусната от OpenAI, показва нагледно как тази нова форма на изкуствен интелект може да промени начина, по който хората работят с компютри. Новата година вероятно ще донесе развитие на много фронтове, защото възможностите на тези “генеративни системи” се разширяват в области като производството на видео и аудио продукти, а технологичните компании се конкурират да приложат технологията в ежедневната си дейност, комуникации и забавления.

Лицето във фокуса на прожекторите, естествено, ще е Илон Мъск. За трета поредна година той е изборът на “Файненшъл таймс” за 2023-а, въпреки че този път може да е поради всичките му провокативни и спорни решения. Но, за добро или за лошо, неговото присъствие в социалната медия “Туитър” ще го задържи на челните страници на медиите.

Много по-важно за света на технологиите обаче е дали Мъск ще се върне към онова, което умее най-добре и ще помогне на електрическите коли и на космическите ракети да се превърнат в нови важни производствени области. Неговата гигантска ракета “Старшип” очаква първото си тестово изстрелване в орбита и потенциално ще донесе епоха на много по-евтини космически полети. А след 63-процентния срив на цените на акциите на “Тесла” от върховите им равнища, акционерите ще очакват от ексцентричния милиардер да се концентрира върху бързо развиващия се пазар на електромобили.

Най-големият риск за технологичния сектор е започналата през 2022-а промяна на финансовия климат, която нанесе сериозни поражения на бранша. Те могат да се задълбочат, ако икономическият спад продължи и през 2023-а. Много технологични фирми вече се борят да се справят с последствията от спукването на балона като съкращават работници и ограничават инвестициите. Икономическият спазъм, който сви и търсенето на техните стоки и услуги, може да ги принуди да режат по-дълбоко и заплашва да превърне следпандемичния възход в нежелана депресия.

Най-голямата изненада би било решението на едрите технологични компании да закрият големи части от бизнеса си доброволно, без да чакат регулаторите да вържат ръцете им. Огромните размери на гигантите от сектора ги прави трудни за управление, така че по-добрият изход би бил те да се разделят с части от дейността си и да се опитат да се върнат към корените си на предприемачи.

Търговски недвижими имоти

Никой от сектора не очаква лесна 2023-а. Спадът вече е започнал и се очаква да се задълбочи. Въпросът, който си задават анализатори и инвеститори, е колко още ще падне пазара преди да достигне новата си равновесна точка.

Собствениците на офиси, магазини и складове на едро по света все още оценяват влиянието на пандемията върху техните наематели, поразени през 2022-а от растящите лихвени проценти. Пазарът се пренастройва след дългите години на евтини пари, който привлече в сектора множество нови инвеститори след финансовата криза от 2008-а.

По-високите кредитни разходи, инфлацията и заплахата от рецесия ще тласнат някои собственици на имоти на брега на фалита през 2023-а, като очакванията са първите принудителни продажби да започнат още през първото полугодие, защото заемите ще трябва да се рефинансират на по-високи лихви или защото те ще трябва да погасяват задълженията си към собствените инвеститори.

Тук беспорното лице на новата година ще е Сандип Матрани, който пое уравлението на “Уи уърк” с простото обещание да изведе компанията за споделено офис-пространство на печалба. Матрани се пази от общетвеното внимание, на което предшественикът му Адам Нюмън разчиташе, и оряза разходите, но компанията остана губеща. Евентуалният му успех да я направи печеливша през 2023-а, ще даде известна насока как другите затънали в дългове дружества ще се развиват в бързо променящата се работна среда.

През 2022-а фразите “загазили активи” и “зомби офиси” изобилстваха в лексиката на имотните агенти и инвеститори. И двете определения описват множеството по-стари работни места, които няма да могат да изпълнят новите правни норми за околната среда. През 2023-а новите регулации ще продължат да подбиват стойността на офисите, чиито собственици ще трябва да инвестират в сградите, за да изпълнят изискванията и да задържат атрактивните наематели. При очертаващия се икономически спад обаче възможностите им могат да се окажа пред сериозен тест.

Най-голямата изненада ще е връщането към “новата нормалност” за собствениците на търговски площи. По време на пандемията, когато работните места бяха абсолютно празни, те се надяваха, че добрите времена ще се върнат и персоналът ще насели отново офисите. Тази идея обаче изглежда все по-нереална: във Великобритания работните площи все още а запълнени на 50% от предпандемичните равнища, използвамостта им ще остане доста ниска и в Съединените щати, а хибридният работен процес вероятно ще остане завинаги.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *