БВП на Германия е паднал с 0.2% през четвъртото тримесечие на 2022-а – доста по-слаб резултат от предварително обявените очаквания. А това прави рецесията по-вероятна заради растящите сметки за енергия.
Числата, които публикува на 30 януари статистическата служба на страната контрастират с оценките на икономистите за стагнация през последните три месеца на миналата година. Те означават също, че евентуален спад през първото тримесечие на 2023-а има потенциал да вкара в рецесия най-голямото стопанство на еврозоната.
След мекото начало на зимата множество индекси показаха растящо доверие в икономиката на Германия през последните седмици, а добре напълнените газови хранилища почти елиминират недостига по време на отоплителния сезон. Цените на едро на суровината паднаха от рекордните височини, достигнати през 2022-а, и вдъхнаха надежди, че инфлацията може да се охлади по-рано от първоначалните прогнози.
Потреблението на енергия ще продължи да намалява в процеса на прехвърляне на по-високите цени към крайните клиенти. Тази тенденция се наблюдава и в Швеция, чиято икономика се е свила неочаквано с 0.6% през четвъртото тримесечие, показват публикувани също на 30 януари статистически данни.
Икономисти очакват нови спадове в началото на 2023-а, по-специално – леко понижение на реалния БВП, основно – заради по-ниското потребление. След което стопанството трябва да се стабилизира през пролетта и да нарасне значително отново в средата на 2023-а.
В интерес на истината, еврозоната изпраща и добри новини. Белгия е успяла да постигне растеж от 0.1% през четвъртото тримесечие, а Латвия – 0.3 процента. Доверието в икономическата перспектива на блока на еврото пък се е повишило за трети пореден месец през януари до най-високото си равнище от юни 2022-а.
Поръчките към прекалено раздутия производствен сектор на Германия обаче продължават да намаляват, въпреки огромния обем на по-късно изпълнените заявки и облекчаването на недостига на суровини и материали.
Берлин прогнозира 0.2% ръст на БВП през тази година – сериозно подобрение на по-ранните предвиждания за 0.4% спад. Министърът на икономиката Роберт Хабек обаче предупреди за евентуална рецесия, както и че кризата, предизвикана от руското нахлуване в Украйна, все още не е приключила.
Икономическата перспектива е неясна. Инфлацията може да се окаже по-упорита от очакванията, защото исканията за по-високи трудови възнаграждения нарастват. Пощенските служители вече излязоха на стачки за 15% повишение на заплатите, а заетите в държавния сектор също искат двуцифрено увеличение.
Европейската централна банка е решена да противодейства на растящите цени с рестриктивна парична политика и да повиши с 50 базови пункта лихвените проценти през тази седмица, продължавайки най-агресивната в историята си кампания за затягане на монетарните условия. Пълният ефект от тези мерки обаче все още не се усеща.
