Единадесет банки, между които “Бенк ъф Америка”, “Ситигруп”, “Джей Пи Моргън Чейз” и “Уелс Фарго”, са депозирали милиарди долари, за да подкрепят третия американски кредитор от средна величина, попаднал в окото на бурята след фалитите на SVB и “Сигнъчър банк”. Идеята била на американския финистър на финансите Джанет Йелън, която я споделила с шефа на “Джей Пи Моргън Чейз” – Джейми Даймън, в телефонен разговор на 14 март. Даймън поел щафетата и я обсъдил с щефовете на следващите три най-едри акули от Уолстрийт – “Бенк ъф Америка”, “Ситигруп” и “Уелс Фарго”. Залогът си струвал: след като цял месец най-мощните американски кредитори трупали депозити от изнервени клиенти от по-дребните им съперници, дошъл редът и на мастодонтите да бръкнат в джобовете си, за да предотвратят разширяваща се банкова криза.
Така след два дни на интензивни телефонни контакти, срещи и, в някои случай – извиване на ръце – главните изпълнителни директори на 11 американски банки се съгласили да вкарат общо 30 млрд. долара във “Фърст рипъблик банк” и обещали да ги оставят в нея поне за 120 дни. Надеждата им е, че мярката ще е достатъчна, за да спаси изпадналия в беда кредитор от Сан Франциско, известен с впечатляващо едрия си бизнес по обгрижване на богати мениджъри от технологичния бранш. Или, в най-лошия случай – че кешът ще даде достатъчно време на “Фърст рипъблик” да намери друго решение, примерно – продажба.
Маневрите на Уолстрийт са нова тактика в подкрепа на усилията на официалните власти в Съединените щати и Европа да не допуснат поредната банкова паника през 2023-а. Членове на академичната общност я сравняват с паниката от 1907-а когато Джей Пирпонт Морган, положил основите на компанията, оглавявана в момента от Даймън, събира финансистите от Уолстрийт в частната си библиотека и ги принуждава да подкрепят “Тръст къмпани ъф Америка”, за да спрат масовите тегления на пари, заплашващи да потопят сектора. Една от причините силните банки да се намесят по онова време е, че правителството няма възможност да го направи, което довело до създаването на Федералния резерв.
В момента регулаторите вече следят под лупа “Фърст рипъблик”, увеличавайки вероятността за спешна правителствена интервенция и политическите последици от нея за години напред. Пък и банките вече се сблъскват със сериозни критики за “отмъкнатите” депозити от по-дребните кредитори, така че сега е моментът да докажат, че са част от решението.
Макар и нов, подходът на Уолстрийт в никакъв случай не е новаторски, доколкото напомня за приложената през 1998-а схема за спасяване на затъналия в дългове хеджингов фонд “Лонг търм кепитъл мениджмънт” без да се използват държавни пари. Тогава Федералният резерв свиква на съвещание главните изпълнителни директори на “Мерил Линч”, “Голдмън Сакс” и още дузина други играчи от Уолстрийт, които се съгласяват да напомпат 3.65 млрд. долара във фонда, за да го задържат над водата и да предотвратят колапс на финансовите пазари.
В днешния вариант един деликатен аспект е делът на всеки участник в 30-милиардната спасителна акция за “Фърст рипъблик”. Въпреки че Даймън е изиграл ролята на Джей Пирпонт Морган зад кулисите, банките излязоха със съвместно изявление за мярката, групирайки имената си в съответствие с размера на участието си, подреждайки ги впоследствие в азбучен ред. Което поставя на първо място “Бенк ъф Америка”.
